Решение № 4315 от 24.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София срещу решение 4589 от 05.07.2022 г., постановено по адм. дело 4263/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена заповед Д-01/29.04.2022 г. на директора на РИОСВ - София, с която е наложена принудителната административна мярка (ПАМ) спиране на дейностите по засипване, разстилане на земни маси и заравняване на терена и премахване на растителност, извършвани в ПИ 68134.1935.2553 /стар 961/, УПИ IX-961, кв. 23, представляващ т.нар. Боянско блато. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че несъмнено извършваните дейности не попадат в обхвата на Приложения 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), но от друга страна те представляват инвестиционно предложение и като такива следва да бъде извършена оценка за съвместимостта им по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Навеждат се доводи, че в мотивите на процесната заповед е включено писмо вх. 16815/01.09.2021 г. от главния архитект на СО и приложения към него доклад от експерти на Българската академия на науките (БАН), относно необходимостта от предприемане на спешни мерки за опазване на Боянското блато. Съгласно разработката на специалисти в областта са установени местообитания на множество защитени видове, които се унищожават с насипването на терена. Увреждането им представлява административно нарушение на ЗБР и с оглед неговото предотвратяване е наложена процесната ПАМ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което административния акт да бъде потвърден. В съдебно заседание се представлява от пълномощника Станимиров (служител с юридическо образование), поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът по касация А. Андреев, действащ чрез пълномощниците адв. Бакалова и адв. Атанасов, в писмени отговор и защита и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 1200 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че А. Андреев е собственик на 1/12 идеална част от ПИ 68134.1935.961/УПИ IХ-961, кв. 23/, съгласно констативен нотариален акт за собственост 104, том III, per. 10368 от 04.07.2019 г. С писмо per. РВТ21-ГР94-1061/1/23.04.2021 г. кметът на СО - район Витоша е уведомил Андреев, че на основание чл. 44, ал.2 и чл. 45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, му се разрешава да премахне самонастанена и издънкова растителност с d под 10 см, храстова и засъхнала дървесна растителност с цел разчистване на терена в ПИ 68134.1935.961 УПИ IX-961, кв. 23, м. Гърдова глава, район Витоша, Столична община. С писмо per. РВТ21-ГР94-1493/1/14.04.2021 г. кметът на СО - район Витоша е изразил положително становище по отношение желанието на Андреев за негова сметка и със собствени средства да прокара временен път за достъп до собствения му имот по трасето на [улица], предвидено по действащия ПУП, от о.т.296 до о.т.298а. Видно от скица-проект 15-948448/27.08.2021 г. за изменение на КККР за имот с идентификатор 68134.1935.961, издадена от СГКК - София, посоченият имот е с площ от 13 059 кв.м. и е с трайно предназначение на територията, в която се намира, урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване - до 10 м. От писмо per. ТП-94-00-1733/01.02.2007 г., издадено от началник отдел Териториално планиране към СО се установява, че по ОУП на СО, територията в която се намира УПИ IX-961, кв. 23, [жк], е жилищна устройствена зона, с преобладаващо малкоетажно застрояване /Жм/. Максималните параметри на застрояване са плътност 40%, кинт 1,3%, мин. озел. площ 40% и максимална кота корниз 10 м. За посочената територия има действащ ПУП, в съответствие с който имотът попада в зона с параметри на застрояване плътност 25%, макс. кота корниз 8,5 м. В Столична община е получен сигнал от граждани за предприемане на действия, с които да се опази Боянското блато, включващи изменение на ОУП и ПУП за територията на блатото и съседните имоти, както и да се издаде заповед за забрана на строителство в имот с идентификатор 68134.1935.961 и в съседните на него имоти. Във връзка със сигнала е поискана информация от Басейнова дирекция Дунавски район /ББДР/. С писмо изх. БД-08-319/1/23.07.2021 г., директорът на Басейнова дирекция Дунавски район е посочил, че БДДР не поддържа регистри на водни обекти и Боянско блато (Горно и Долно) не фигурира в такива регистри, съгласно ПУРБ Боянско блато или Гърдова глава не са включени в регистъра на защитените зони и регистъра на защитените територии и за посочените координати няма обявена и определена влажна зона. ББДР не е предприемала дейности, свързани с възлагане и извършване на изследвания в обхвата на описаната територия. Във връзка с постъпил сигнал в деловодството на РИОСВ - София с вх. 210/29.04.2022 г. е извършена съвместна проверка от служители при РИОСВ - София и на БДДР, отразена в констативен протокол ПД-ЕБ-01/29.04.2022 г. В протокола е посочено, че в ПИ 68134.1935.2553 (стар номер 961, УПИ IX-961, кв. 23), представляващ Боянско блато", се извършват дейности по засипване със земни маси чрез самосвали, изсипаните земни маси се разстилат от верижен булдозер и се извършват дейности по направата на изкоп с багер. На основание констатациите е издадена процесната заповед Д-01/29.04.2022 г. на директора на РИОСВ - София, с която на основание чл. 158, т. 4, предл. 2 вр. чл. 160 от ЗООС на А. Андреев е наложена принудителната административна мярка - спиране на дейностите по засипване, разстилане на земни маси и заравняване на терена и премахване на растителност, извършвани в ПИ 68134.1935.2553 /стар 961/, УПИ IX-961, кв. 23, представляващ т.нар. Боянско блато. Срокът на действие на ПАМ е до приключване на процедура по оценка на съвместимостта на описаното инвестиционно предложение. Посочено е, че ПАМ се издава с цел преустановяване извършването на административни нарушения по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС във връзка с чл. 128в от ЗБР и чл. 38, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 125 от ЗБР. За да издаде заповедта административният орган се е позовал на чл. 31 ал. 1 от ЗБР, съгласно който планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Условията и редът за извършване на оценката по чл. 31 от ЗБР се определя с Наредбата за ОС. Определянето на приложимата процедура в случаите, когато се отнася за инвестиционни предложения, с които се предвиждат дейности, които не попадат в обхвата на приложения 1 и 2 от ЗООС, се извършват от компетентния орган РИОСВ - София след писмено уведомяване от страна на възложителя съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС. Според чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, възложителят на планове, програми, проекти или на инвестиционни предложения уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6, за своето намерение чрез уведомление което съдържа данни съгласно приложение 2 (част А - за планове програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения). Административният орган е посочил, че в конкретния случай възложителят не е внесъл уведомление в РИОСВ - София за провеждане на процедура по реда на екологичното законодателство, което е констатирано при извършената на 29.04.2022 г. проверка. Неизпълнението на посоченото задължение представлява административно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 128в от ЗБР административно наказание. Отбелязано е също, че с писмо вх. 16815/01.09.2021 г. в РИОСВ - София е постъпило писмо от главния архитект на Столична община относно необходимостта от предприемане на спешни мерки за опазване на Боянското блато. Към него е приложен доклад, изготвен от експерти на Българската академия на науките от извършено проучване на консервационно-значими видове риби, земноводни, влечуги, птици, низши и висши растения в местността Гърдова глава в Бояна и оценката на тяхното състояние и на екосистемата като цяло. Мястото се явява своеобразен оазис за редица видове животни - гръбначни и безгръбначни, като са установени посочените в заповедта видове земноводни и птици, включени в приложение 3 от ЗБР. Според доклада по време на миграцията си блатото се явява остров от подходящи местообитания за различни видове птици през гнездовия период, включени в приложение 3. Административният орган се е позовал и на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР, съгласно който за животинските видове от приложение 3 се забранява увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция. В тази връзка счита, че с извършване на установените при проверката дейности се унищожават местата за размножаване, почивка и струпване по време на миграция на защитените видове. За посоченото нарушение се налага административно наказание предвидено в чл. 125, ал. 1 от ЗБР, като в административния акт само е посочена възможната санкция, без да е наложено самото наказание. Административният орган е отразил, че при проверката са представени копия от документи от А. Андреев. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че ПИ 68134.1935.2553, посочен в заповедта, е част от имот с идентификатор 68134.1935.961. Посоченият имот попада в устройствена зона с преобладаващо малкоетажно застрояване /Жм/. Имотът не попада в територия, която е включена в регистрите на зоните за защита на водите. В публичните регистри, обявени на сайтовете на МОСВ и ИА Околна среда не е описана защитена територия Боянско блато в местност Гърдова глава. Имотът попада в територия, отредена за ниско жилищно строителство, съгласно ОУП на СО и действащ ПУП и не попада в никоя от категориите защитени територии, отразени в чл. 5 от ЗЗТ. Процесният имот отстои на около 1 000 м., измерено графично по плана, от границите на Природен парк Витоша, за който с ОУП на СО е отредена устройствена зона за природен парк Рпп". За да отмени оспорената заповед, Административен съд София-град е приел, че въпреки формалното наличие на мотиви административният орган не е изложил достатъчно ясни, точни и конкретни мотиви, относно необходимостта от подаване на уведомление до РИОСВ София за провеждане на процедура по реда на екологичното законодателство, с оглед обстоятелството, че имотът попада в урбанизирана територия, която не представлява част от защитена зона/територия. Според решаващия съд в заповедта не е посочено, а не е изяснено и по делото, какви са инвестиционните предложения, за да може да се направи извод дали дейностите попадат в обхвата на приложения 1 и 2 от ЗООС или са извън него. Не е установена целта на извършваните дейности, за да се приеме, че е налице инвестиционно предложение. С оглед установеното по делото, че имотът попада в урбанизирана територия и за посочената територия няма обявена и определена влажна зона, не е посочена причина, поради която административният орган е приел, че процесният имот всъщност представлява Боянско блато, а от описанието в заповедта не става ясно дали в имота действително има блато или не. Съдът е счел, че това посочване е необходимо, тъй като в заповедта е отразено, че на територията на имота са установени земноводни видове и влечуги, които следва да населяват водни територии, каквато в имота не е ясно дали има. Вземайки предвид заключението по назначената СТЕ съдът е приел, че не са налице никакви индикации за това имотът да е част от защитената екосистема на страната, за да се изисква съгласуване с компетентните органи. От заключението на вещото лице е установено, че процесният имот попада в урбанизирана територия и за него е предвидено строителство, съгласно ОУП на СО, приет през 2009 г. Имотът не попада в защитена зона/територия и не е обект на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, поради което и позоваването на чл. 10 от същата е некоректно, а и необходимостта от уведомление за инвестиционни предложения, не е налична. Поради това е неправилно и позоваването на чл. 158, т. 4 от ЗООС за прилагането на ПАМ, поради необходимостта от преустановяване на нарушение на екологичното законодателство. Приел е за недоказани твърдението на процесуалния представител на директора на РИОСВ - София за стартирала процедура по разширяване на защитената територия и за включване на процесния имот в нея, както и че с извършените и спрени дейности се унищожават места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция на защитени видове. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че спрените със заповедта дейности са извършени на валидно основание - дадено разрешение от кмета на СО - район Витоша, в имот, който не попада в обхвата на защитени зони/територии, поради което дейностите не представляват административно нарушение по смисъла на ЗБР, за преустановяването на което е наложена процесната ПАМ. Изведен е краен извод, че заповедта като немотивирана и издадена в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Основание за прилагане на принудителни административни мерки е налице и в случаите на неотстранено и продължаващо правонарушение, като целта е то да се преустанови, да се предотвратят и/или да се отстранят вредните последици от него. Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 4 от ЗООС изброените в нея длъжностни лица, между които и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (чл. 14, ал. 4 от ЗООС) прилагат с мотивирана заповед (чл. 160, ал. 1 от ЗООС) принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Констатираните факти, описани в процесната заповед, не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 158, т. 4, предл. 2 от ЗООС. Недоказан е формираният от административния орган извод за извършено от ответника по касация Андреев нарушение, изразяващо се в неуведомяване на РИОСВ София, относно провеждането на процедура по реда на екологичното законодателство. От извършения анализ на събраните по делото доказателства, включително заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, се достига до извод, че не може да бъде установено наличието на инвестиционно предложение, за което А. Андреев да има задължение да уведоми РИОСВ за провеждане на такава процедура, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В касационната жалба е наведено твърдение за наличие на инвестиционно предложение, но не са изложени конкретни аргументи, подкрепени от доказателства. При проверката не е установено и в акта липсват мотиви, относно това дали съсобственият на Андреев имот попада в защитена зона/защитена територия, както и в какво се изразява засягането на околната среда от дейностите, които е осъществявал ответникът в имота. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че имотът не се намира в защитена зона по Закона за биологичното разнообразие, както и в защитена територия по Закона за защитените територии, което да налага извършването на процедура по оценка на съвместимостта. Такива изводи се съдържат и в заключението по назначената и неоспорена от страните СТЕ. От доказателствата по делото, включително заключението по СТЕ, се установява, че по ОУП и ЗУЗСО имотът попада в жилищна устройствена зона с преобладаващо малкоетажно застрояване /Жм/. Съгласно предоставената от директора на Басейнова дирекция Дунавски район информация видно от раздел 3 на Плана за управление на речните басейни в ДР Боянско блато или Гърдова глава не са посочени в приложение 3.5.1А Регистър на защитените зони за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове растения и животни (без птици) в ДРБУ и в приложение 3.5.2А Регистър на защитените зони за опазване на местообитания на птици и на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици в ДРБУ, Боянско блато не е включено в приложение 3.5.3А Регистър на защитени територии обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване в ДРБУ и за посочените координати няма обявена и определена влажна зона, включена в регистрите на зоните за защита на водите. Правилен е и формираният от съда извод, че е недоказано твърдението, че с дейностите се унищожават места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция на защитени видове, представляващо нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР. Представеният доклад от проучване на консервационно значими видове риби, земноводни, влечуги, птици, низши и висши растения в м. Гърдова глава в Бояна и оценка на тяхното състояние и на екосистемата като цяло не съдържа информация, относно присъствието на защитени видове в имота, нито данни, че същият попада в границите на Боянско блато. Тези релевантни обстоятелства не се установяват и от представените от касатора указания на министъра на ОСВ от 19.07.2022 г. От представените пред настоящата касационна инстанция доказателства се установява, че са предприети действия по определяне на границите на воден обект Боянско блато и по изменение на КККР на район Витоша - СО за поземлени имоти, включително процесния, но същите са осъществени едва след издаване на процесната заповед, процедурите не са завършени към датата на постановяването на съдебното решение и не рефлектират върху преценката на законосъобразността на акта, поради което представените пред настоящата инстанция доказателства не могат да бъдат ценени при преценката на правилността на оспореното съдебно решение. Ответникът по касация А. Андреев, като съсобственик на имота, е извършил дейности в същия, които предварително е съгласувал с компетентния орган кмета на Столична община - район Витоша, но посоченото обстоятелство не обосновава автоматично наличието на предпоставките по чл. 158, т. 4 от ЗООС. Тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на административно нарушение, обуславящо необходимостта от преустановяването му и налагането на ПАМ, е на административния орган. Не е доказано наличието на нарушение, свързано с опазването на околната среда, обосноваващо хипотезата на чл. 158, т. 4, предл. 2 от ЗООС. Нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗООС изисква прилагането на принудителна административна мярка да се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158 от ЗООС. Както правилно е приел първоинстанционният съд оспорената заповед не съдържа достатъчно ясни, подробни и конкретни мотиви, относно необходимостта от уведомяване от страна на ответника Андреев на РИОСВ София за инвестиционно намерение, съобразно цитираната в заповедта норма на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС. Липсата на такива мотиви води до незаконосъобразност на административния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Недоказано е и твърдяното нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ЗБР. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че не са представени доказателства, обосноваващи налагането на процесната ПАМ. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложената фактура към него, доказваща заплащането им. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процесуалното представителство е осъществено в пълнота, като делото от своя страна разкрива определена фактическа и правна сложност, а осъществената адвокатска защита съответства на фактическата и правна сложност на делото. Размерът на възнаграждението напълно отговаря на характера на производството, на сложността на правните и фактически обстоятелства и установявания, и на обема на реално осъществените от упълномощения адвокат процесуални действия. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,