Решение № 11814 от 19.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от главния архитект на община Поморие, против решение 854/11.06.2021 г. по адм. дело 89/2021 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено разрешение за строеж 160/ 04.12.2020 г., издадено от същия административен орган. Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на решението като постановено по искане, с което съдът не е сезиран, защото възражението , подадено от Г. и М. Колеви, по което е образувано съдебното производство, не е адресирано да съда, а до началника на РДНСК- Югоизточен район. По същество жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде обезсилено и производствотопо делото прекратено или евентуално отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбите против разрешението за строеж да бъдат отхвърлени или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците Г. и М. Колеви адвокатско възнаграждение. Ответниците Г. Колева и М. Колев оспорва касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски. Ответникът Д. Димитров чрез назначения от съда особен представител адв. Алексиева не оспорва касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Ответниците И. Стоянов, В. Стоянова, С. Новопавловский, В. Новопавловская и И. Коннова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е допустимо. Същото е постановено по жалби, подадени в срок против подлежащ на оспорване административен акт (разрешение за строеж 160/ 04.12.2020 г.) и от лица с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Възраженията на Г. и М. Колеви с характер на жалби са подадени до началника на РДНСК- Югоизточен район по реда на чл. 216 ЗУТ, отменен с ДВ бр. 25/2019 г., в сила от 30.03.2019 г. С отмяната на посочения текст отпада компетентността на началника на РДНСК да се произнесе по жалбата срещу разрешението за строеж, поради което и съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ постъпилите жалби правилно са изпратени на Административен съд Бургас по подведомственост. По тези съображения настоящата инстанция приема, че производството пред административния съд е образувано при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на жалбите. Постановеното решение, предмет на оспорване, е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Бургас, с което е отменено разрешение за строеж 160/ 04.12.2020 г. на главния архитект на община Поморие, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Решаващият съд правилно приема, че разрешението за строеж, предмет на оспорване, е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за отмяна на разрешението за строеж поради противоречие с материалния закон и с целта на закона, обаче е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че оспореното разрешение за строеж е издадено по заявление на ответниците по касационната жалба И. Стоянов и В. Стоянова и с него главният архитект на община Поморие разрешава изграждане на строеж: плътна ограда с височина 2.20 м. в ПИ с идентификатор 57491.503.281 по КК на гр. Поморие, за който е отреден УПИ II-378, кв. 22 по плана на гр. Поморие, разположена изцяло в имота на възложителите. Разрешението за строеж е издадено въз основа на конструктивно становище. В имота не е установено наличие на незаконен строеж, извършен от възложителите (доказателства за обратното не са ангажирани). При тези факти изводът на административния съд за отмяна на разрешението за строеж е незаконосъобразен и в противоречие с доказателствата. Разрешението за строеж е издадено при спазване на всички нормативни изисквания - издадено е на лица, с качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, въз основа на конструктивно становище (инвестиционен проект не се изисква) и представяне на необходимите документи. Обратно на подържаната от жалбоподателите пред първата инстанция и възприета от административния съд теза, в случая не се установява законова пречка по смисъла на чл. 148, ал. 7 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж. Съгласно цитирания текст разрешение за строеж не се издава на извършителя на незаконен строеж в същия имот, докато незаконният строеж не бъде премахнат или узаконен. В случая в имота, за който се отнася разрешението за строеж, не е установено незаконно строителство по съответния ред, поради което забраната на цитирания текст е неприложима. Установяването на законността на изградената в имота ограда в какъвто смисъл са събирани доказателства пред първоинстанционния съд и са изложени съображения в съдебния акт, е извън предмета на настоящото производство. Незаконното строителство се установява след провеждане на изрична процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, констатиращ наличието на условията на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и нареждащ премахването на строежа (чл. 225, чл. 225а ЗУТ), а не инцидентно от съда в хода на друг процес, както това е направено в настоящия случай. Аргументите на административния съд за противоречие на разрешението за строеж с изискванията на чл. 48, ал. 4 ЗУТ също не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0, 6 м., ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на текста налага заключението, че на нормата могат да се позоват собствениците на жилищна сграда в съседния имот, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури разстояние между обектите, което да не позволи прозорците на жилищната сграда в съседния имот да бъдат засечени от оградата. В случая жалбоподателите Колеви не са собственици на жилищна сграда в съседен имот и не могат да защитават правата на трети лица, поради което разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ е неприложима. Допълнително следва се посочи, че по делото е установено, че разстоянията до сградата в съседния УПИ XIII- 391, кв. 22, в какъвто смисъл са доводите в жалбата, както до сградите в УПИ I-377, кв.22 са спазени. Ето защо изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства. Всичко изложено налага извода, че оспореното разрешение за строеж 160/04.12.2020г. на главния архитект на община Поморие е издадено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отменя разрешението за строеж, съставът на Административен съд - Бургас постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите на Г. Колева и М. Колев против разрешение за строеж 160/ 04.12.2020 г. на главния архитект на община Поморие да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното, направеното искане от касационния жалбоподател и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция ответниците Г. Колева и М. Колев следва да заплатят на община Поморие направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 2270.00 лв., включващи 70.00 лв. държавна такса за производството, 400.00 лв. възнаграждение за особен представител и 1800.00 лв. възнаграждение за адвокат. Претендираното адвокатско възнаграждение на касационната инстанция не може да бъде присъдено, тъй като липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане (договор за правна защита за тази инстанция не е представен). По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,