Решение № 12825 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2015 г.

Решение № 12825 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Център "Фонд за лечение на деца", представляван от директора Павел Александров Александров, чрез пълномощника адвокат Росица Даскалова, срещу решение № 398 от 26.01.2015 г. по адм. д. № 6605/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 31 състав. Алтернативно са релевирани оплаквания за недопустимост на съдебния акт, респ. че същият е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, респ. отмяна на съдебния акт. Ответникът - Иван Красимиров Радков, лично и чрез пълномощника му Павлина Христова Радкова, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 398 от 26.01.2015 г. по адм. д. № 6605/2014 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 31 състав, е отменил решение № 619 от 6.06.2014 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на Център "Фонд за лечение на деца" въз основа на предложението на Обществения съвет директорът на фонда в 3-дневен срок от заседанието, на което е обсъждано заявлението, се произнася с решение за организационно и финансово подпомагане на пациента. В разпоредбата на алинея четвърта от същия текст изрично е посочено, че решенията по ал. 1 подлежат на оспорване по реда на АПК. Следователно като ответник по дела, по които се обжалва отказ на директора на Център "Фонд за лечение на деца" за организационно и финансово подпомагане, трябва да бъде конституиран Директора на Център "Фонд за лечение за деца". Но процесният административен акт се отличава със специфика на волеизявлението, формата и съдържанието. В него е отразено, че на свое извънредно заседание от 6.06.2014 г. с протокол № 21 и във връзка със заявление вх. № 3638, Общественият съвет към ЦФЛД е решил, че не може да се подпомогне извършването на корекция от фирма S. O. B. Kerkos - гр. Виена на инвалидната количка на Иван Красимиров Радков. Решението е подписано от директора на Център "Фонд за лечение на деца". С оглед разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 43, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 40, ал. 2 от Правилника за дейността и организацията на Център "Фонд за лечение на деца", решенията на Обществения съвет имат характера на предложения до директора на Център "Фонд за лечение на деца". Последният е решаващият орган и той издава административния акт. В решение № 619 от 6.06.2014 г., като решаващ орган е посочен Обществения съвет. Формата на порока на процесното решение не се коментира детайлно, за да не се влошава процесуалното положение на жалбоподателя и с оглед отмяната на административния акт от първоинстанционния съд. В разпореждането си от 18.07.2014 г., първоинстанционният съд е конституирал като ответник Център "Фонд за лечение на деца" и производството по делото е продължило с него до приключването на устните състезания и даване ход по същество. В мотивите към оспореното решение, като ответник е посочен Директора на Център "Фонд за лечение на деца", изследван е издадения административен акт и е постановено решение за отмяната му. Но в случая пълномощното от 22.10.2014 г. на адвокат Росица Георгиева Даскалова е издадено и подписано от Павел Александров, в качеството му на Директор на Център "Фонд за лечение на деца" с пълномощия да защитава него и Фонда ("да ме (ни) представлява, защитава по адм. д. № 6605/2014 г. на АССГ, 31 с-в, до приключването му във всички инстанции"). Този извод се налага и от обстоятелството, че в договор за правна защита и съдействие № 122 от 22.10.2014 г., като клиент е вписан Център "Фонд за лечение на деца". С пълномощно без дата, находящо се на страница 43 от първоначалното дело, адвокат Росица Даскалова, действаща като пълномощник на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", в качеството й на процесуален представител по това дело, е преупълномощила адвокат Ралица Илиянова Никушева с правата по цитираното пълномощно. Адвокат Никушева се е явила в съдебното заседание, състояло се на 27.10.2014 г., в което заседание е даден ход на делото и ход по същество, без да направи възражения относно процесуалната легитимация на Фонда, в качеството му на ответник. При това положение не може да бъде прието, че Директора на Център "Фонд за лечение на деца" не е бил известен за оспорване на заповедта, че не е надлежно представляван по първоначалното дело, както и че е бил лишен от право на защита, включително и по съществото на спора. Казаното се отнася и до юридическото лице. Съдът е отчел засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Посоченото по-горе процесуално представителство, както на Фонда, така и на неговия директор, не води до извод за разглеждане на правния спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, по което като краен резултат страна е Фонда, отчитайки действието на съдебното решение, съгласно чл. 177, ал. 1, предложение първо АПК. В тази връзка съществен е и посоченият по-горе порок на решението. Следователно провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора в случая не е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. В тази връзка не е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като правото на защита на административния орган не е било засегнато. Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора по следните съображения: При условията на чл. 33 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (Правилника), директорът на фонда е определил външен експерт от списъка съобразно профила на заболяването на пациента и квалификацията на експертите. В т. 2 от доклада по чл. 34 от Правилника доц. Христо Георгиев е посочил, че пациента се нуждае от високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "д" от Правилника, както и че те не са включени в групата на медицинските изделия, помощните средства, съоръженията и приспособленията, осигурявани по Закона за интеграция на хората с увреждания, не могат да бъдат осигурени в Република България и не се финансират от НЗОК - т. т. 4.2.3, 4.2 и 4.2.1. Липсата им е причина за невъзможността да се извършва адекватно лечение на пациента и с тях ще се подобри качеството на живота му-т. 4.3 и 7. В доклада се съдържа заболяването и състоянието на Иван Радков - тежкостепенна форма на ДЦП, без контрол на глава и торс, с единствена възможност използване на инвалидна количка (ползва такава на S. O. B. Kerkos - гр. Виена) и необходимостта от корекция на ползваната във връзка с израстването. Отказът е мотивиран, че случая не попада в обхвата на тези по чл. 3, ал. 1, б. "г" от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца". Въобще не е разгледана хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "д" от Правилника, която е посочена от външния експерт и защо тя не е приложима относно Радков. В тази връзка в решението липсват мотиви. Според чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "д" от Правилника Фондът осъществява организационно и финансово подпомага български граждани на възраст до 18 години, които се нуждаят от високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба от пациента в случаите, когато тяхната липса е причина за невъзможността да се извършва адекватно лечение на пациента в Република България. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "г" от Правилника се отнася до медицински изделия, посочени в списък на фонда, които не могат да бъдат осигурени в Република България или които не се финансират от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в рамките на планирано лечение в страната по клинични пътеки, с изключение на медицински изделия, помощни средства, съоръжения и приспособления, осигурявани по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания. По преписката е било представено и медицинско становище на д-р Иван Живков Кацаров, д. м., ортопед - травматолог в Клиника по детска травматология при УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". В това становище е посочено следното: "Пациентът се придвижва с инвалидна количка. Тя е пригодена изключително за него. Седалката е направена чрез отливка по формата на седалището и краката на детето. Облегалката и нагръдника - също. По този начин се поддържа изправен торса и детето стои стабилно в нея. Поради естествения растеж на детето количката е умаляла и е невъзможно да изпълнява функцията, за която е създадена. Детето седи завъртяно странично, тъй като отливката на седалището отговаря на предишен размер. Поради описаната в диагнозите слабост на гръдната и коремната му скулатура, както и спастицитета, опасността от гръбначно изкривяване е значителна. Свитият страничен стоеж не позволява разгъване на тазобедренните и коленните стави. Това влияе отрицателно на контроктурите в споменатите стави. Поради факта, че долните крайници са в ортези, сядането в това положение се затруднява още повече. Количката е изключително необходима, тъй като детето изкарва по-голяма част от денонощието в нея. Той посещава училище и по време на часовете седи в нея. Детето се нуждае от спешна корекция на инвалидната количка и аксесоарите към нея, с оглед адаптиране към настоящите размери на тялото. По този начин ще се избегнат задълбочаване на контрактурите, както и развитието на гръбначно изкривяване." Към административната преписка е приобщено и становище на д-р Александър Кребс - специалист по ортопедия и ортопедична хирургия, главен лекар на Ортопедична болница Виена, Шпайзинг, който сочи заболяването, проведеното лечение, състоянието на пациента към 27.03.2014 г., изискващо седеж в инвалидна количка и използване на ортеза за прасец и бедро с пневматична пружина от дясно, ортеза за прасец с вентрална обвивка от ляво. В протокол № 17 от заседанието на Обществения съвет към ЦФЛД от 29.04.2014 г. се съдържа следното становище на доц. Георгиев: "Детето е на лечение в СБ "Св. София" и ортезолечение в Австрия. Поставена външна ортеза за вертикализация и стабилизация. С израстване на детето протезата е нефункционална. Необходима е корекция. Използваните шини за горните крайници също подлежат на корекция. Последната е планирана да се извърши във Виена. Препоръчвам на ЦФЛД да отпусне необходимите средства за провеждане на ортотично лечение в Австрия". В протокола от заседанието на Обществения съвет към ЦФЛД от 6.06.2014 г. е отразено следното становище на доц. Георгиев: "Касае се тежкостепенна форма на ДЦП, без контрол на глава и торс. Единствено е възможно използване на инвалидна количка. Предлагам ФЛД да поеме разноските по корекцията на използваната до сега такава. Корекцията не може да се осъществи в България". При така съдържащите се административната преписка данни, правилен е извода на първоинстанционния съд, че нито Общественият съвет, нито Директора на Център "Фонд за лечение на деца" са обсъдили всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нещо повече, постановеното решение № 619 от 6.06.2014 г. е в противоречие с доказателствата, събрани в производството по издаване на административния акт. Освен това в решението на пациента се препоръчва насочване към фирма "Ото Бок" България за преценка на възможностите за адаптация на използваната инвалидна количка и аксесоарите към нея с оглед адаптиране към настоящите размери на детето. При това положение не става ясно отказът за финансиране включва ли и ортезите, за които съдът правилно е изложил мотиви. В становищата на цитирания външен експерт изрично е казано, че нито корекцията на инвалидната количка, нито на ортезите може да се извърши в България, което се потвърждава от писмо изх. № 177 от 27.06.2014 г. на фирма "Ото Бок България" ЕООД. Следователно в тази му част административният акт е издаден без да бъде изяснена предлаганата алтернатива, съставляващо нарушение на чл. 35 АПК. Що се касае до възможността от подпомагане по реда на ЗИХУ, то в заповедта няма посочени фактически и правни основания. Предложение в тази връзка е направено от Обществения съвет, без каквито и да са мотиви. Не е отразено към кои помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания спадат процесните. Съображения в тази насока са развити едва от защитата на ответника пред първоинстанционния съд, с която не може да бъдат допълнени мотивите към административния акт. Неоснователни са и наведените от процесуалния представител на касатора съображения, че към настоящия момент Иван Радков е пълнолетен и като такъв не следва да се финансира от Център "Фонд за лечение на деца". В тази връзка следва да се има пред вид, че заявление вх. № 3638 за организационно и финансово подпомагане е от 17.04.2014 г. и сроковете, визирани в Правилника са изтекли преди пълнолетието на детето, което е настъпило на 11.06.2015 г. Лишено от правно основание е административният орган да черпи права от своето неправомерно поведение. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и пред тази инстанция разноски в полза на касатора не се дължат, а ответника не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,