Решение № 12295 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Темелков чрез адв.Радуцов против решение 3705/03.06.2022 год. постановено по адм. д. 7897/2021 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Темелков срещу решение 2153-21-176 от 09.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/247/25.10.2019 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение 3705/03.06.2022 год. постановено по адм. д. 7897/2021 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Е. Темелков срещу решение 2153-21-176/09.07.2021 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/247/25.10.2019 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 1, 2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решението административният съд е осъдил Темелков да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Темелков е подал заявление за отпускане на пенсия на основание § 4 от ПЗР на КСО вх. 2113-21-10946/14.12.2018 год., към което е представил документи за осигурителен стаж и доход съгласно чл. 2 от НПОС, част от които са документи издадени от ЖПЗ "Георги Димитров" София и ДФ "Строймашинженеринг", с които удостоверява осигурителен стаж от първа категория. С разпореждане [номер]/247/25.10.2019 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като към датата на подаване на заявлението Темелков е имал навършени [възраст] и е признат осигурителен стаж по представените редовни документи 08 години, 03 месеца и 16 дни, а съгласно нормата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2018 год. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ако имат навършени 64 години и 01 месец и осигурителен стаж 38 години и 06 месеца. Пенсионният орган не е признал осигурителен стаж по представени: удостоверение обр.УП-30 XIV-105/03.06.1992 год. издадено от ЖПЗ-София, удостоверение обр.УП-30 55-3/29.04.1998 год. издадено от ДФ Строймашинженеринг , удостоверение обр.УП-2 55-2/29.04.1998 год. издадено от ДФ Строймашинженеринг , заверка на стажа в трудова книжка 1138/01.06.1972 год. издадена от ЖПЗ "Георги Димитров" София, вписванията и заверка на стажа в трудова книжка 18/05.05.1986 год. на стр.14-17 в Железопътен завод-София за времето от 01.01.1991 год. до 31.05.1992 год. и вписванията и заверка на стажа в трудова книжка 18/05.05.1986 год. на стр.16-21 в Д.Ф.Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт за времето от 01.06.1992 год. до 18.07.1995 год. и от 01.01.1997 год. до 01.03.1998 год. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ София-град, който с решение 2153-21-176/09.07.2021 год. е оставил жалбата без уважение. За да постанови този резултат пенсионният орган е извършил задълбочена проверка на представените документи като са зачетени само тези, които са редовни от външна страна. Не е зачетен осигурителният стаж по представените от лицето документи издадени от ЖПЗ "Георги Димитров" София и ДФ Строймашинженеринг като е прието, че същите не са редовни, тъй като: 1. е налице несъответствие на съдържанието на обр.УП-30 XIV-105/03.06.1992 год. издадено от ЖПЗ-София и относимата нормативна уредба, не посочено къде се намират разплащателните ведомости и съществува разлика в наименованието на предприятието и печата, с който е подписано удостоверението; 2. Представената трудова книжка 1138 е издадена от ЖПЗ "Георги Димитров" София на 01.06.1972 год. и същата удостоверява само стажа в този завод, което в съответствие със съдебната практика е нарушение на изискванията за оформяне на трудовите книжки (всяко нова да е продължение на предишната), при извършена проверка в Рейлком ЕАД (ново наименование на ЖПЗ "Георги Димитров" София) е установено, че за периода 01.01.1992 год. до 31.05.1992 год. в разплащателните ведомости няма данни за Е. Темелков, към 01.06.1972 год. Темелков е бил на [възраст], а съгласно чл.112 от КТ от 1951 год. (отм.) е имало изрична забрана да се възлагат на работници и служители до 18 годишна възраст особено тежки и вредни за здравето работи, каквато несъмнено е длъжността бояджия на отливки в леярен цех ; 3. В удостоверение обр.УП-30 55-3/29.04.1998 год. издадено от ДФ Строймашинженеринг не е посочено къде се намират разплащателните ведомости, налице е несъответствие между вписаните наименования на ДФ Строймашинженеринг , СО Вагоностроене и ДФ Транстехника ; 4. На 03.01.1997 год. ДФ Строймашинженеринг е обявена в неплатежоспособност считано от 31.03.1993 год. и е открито производство по несъстоятелност, което обстоятелство не е отразено в издадените по това време документи; 5. Съгласно доклад на синдика Г. Христов от 07.04.1997 год. по отношение на ДФ Строймашинженеринг не е налице каквато и да е документация на фирмата, както и че фирмата на практика не извършва каквато и да е дейност, архивата е унищожена ; 5. По отношение на представените документи за осигурителен доход е установено, че същият значително се различава от данните на НСИ за съответния период. Направени са и други констатации от пенсионния орган, които са подробни описани в обжалвания административен акт и които обосновават извода на органа за нередовност на изброените по-горе документи. Въз основа на направения анализ на редовните и нередовните документи е преценено, че лицето не отговаря на законовите изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което жалбата на Темелков е оставена без уважение и разпореждането е потвърдено. Административен съд София град е извършил анализ на приложените по делото и административната преписка писмени документи като е съобразил всеки един от тях с останалия доказателствен материал по делото. Приел е за съществуващи нередовностите на документите издадени от ДФ Строймашинженеринг и ЖПЗ "Георги Димитров" София описани подробно в решението на Директора на ТП на НОИ относно удостоверените осигурителен стаж и доход. Направил е извод, че така представените документи са антидатирани и неистински, което ги прави негодни доказателства за удостоверените с тях данни. Съобразил е също и обстоятелството, че в РОЛ не се съдържат данни Е. Темелков да е работил по трудово правоотношение в периода 01.01.1997 год. до 01.03.1998 год. в ДФ Строймашинженеринг -СМИ Строймашремонт . По време на съдебното производство от лицето не са представени годни доказателства удостоверяващи наличие на осигурителен стаж и доход за процесните периоди. Съдът е съобразил извършените от пенсионния орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки удостоверяваните от тях факти по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че не е налице изискуемият осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО по отношение на Е. Темелков за да му се отпусне ЛПОСВ, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст [възраст], а зачетеният осигурителен стаж е в размер на 08 години, 03 месеца и 16 дни от трета категория труд. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и не намира основание да ги преповтаря. Въз основа на наличните по делото доказателства безспорно се установява, че лицето няма право да се пенсионира по чл. 68, ал. 1-2 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, защото няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст. Наведените доводи в касационната жалба относно допуснато нарушение на материалния закон от първата инстанция са неоснователни. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Неправилно в касационната жалба се излагат твърдения, че органът едва ли не следва да признае всеки един осигурителен стаж преди тази дата без да извърши съответните проверки. Именно след извършване на необходимите проверки относно редовността на представените от жалбоподателя документи, мотивирано органът е постановил своето решение като е отхвърлил жалбата като неоснователна след подробно изложение на съображенията си. Възражението в касационната жалба относно допуснато от съда нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неоткриване на нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК, също се преценява от настоящата инстанция като неоснователно. Преобладаващата съдебна практика сочи, че съдът не е длъжен да открие нарочно производство по оспорване на документ, но е длъжен да извърши проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В настоящия случай съдът е сравнил оспорените документи с другите събрани по делото доказателства и се е произнесъл по тяхната валидност с крайния съдебен акт съгласно нормата на чл.194, ал.3 от ГПК. Както е приел АССГ оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При тези съображения настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение