Решение № 3618 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 от АПК във връзка с чл. 129, ал. 7 във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 104054295, подадена чрез процесуален представител адв. Кирчев, против Решение № 1674/15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-04000421205954-004-001 от 14.03.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 57/03.06.2022 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. Велико Търново, в частта, с която е отказано възстановяването на сумата от общо 1 773 321,87 лева, представляваща разликата над 1 382 204,27 лева до 3 155 526,14 лева, ведно с лихви за забава, и в полза на НАП са присъдени разноски. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания в обхвата на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд е сторил неправилна преценка и е потвърдил изцяло становището на приходната администрация, че не се следва възстановяване на спорните суми – главници и лихви, събрани принудително въз основа на прогласен за нищожен и в тези му части Ревизионен акт (РА), с аргумента, че те не са недължимо събрани от органите по приходите по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК при наличието на друго валидно изпълнително основание – подадени от самото дружество Справки-декларации (СД) по чл. 125 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Настоява, че това не санира нищожните действия по принудителното събиране на парични средства по невалидни актове. С аргументи от чл. 108 и чл. 105 от ДОПК изразява становище и че предварителното установяване на задълженията от данъчно-задълженото лице е подложено на последващ данъчен контрол от приходните органи, в резултат на което се е стигнало до същинското им установяване чрез провеждане на ревизионно производство, приключило с изпълнителното основание, послужило за събиране на процесните суми с помощта на държавната принуда, последно установено и от издадените за целта разпореждание на публичния изпълнител и приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ. В обобщение счита, че суми, събрани принудително въз основа на обявено за нищожно изпълнително основание, всякога следва да се ценят като подлежащи на възстановяване по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като събрани „въз основа на едно правно нищо“. Не на последно място оспорва и извода на първата съдебна инстанция относно липсата на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, произтичащи от подадените СД по чл. 125 от ЗДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО, към датата на възникване на вземането на юридическото лице спрямо държавата, т.е. настоява, че чл. 128, ал. 1 от ДОПК е неприложим. Иска се отмяна на Решението на АСВТ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния АПВ в оспорената му част, а преписката – върната на компетентния за това орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново за издаване на нов акт, с който на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК се възстанови на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата над 1 382 204,27 лева до 3 155 526,14 лева, съставляваща главници и лихви събрани принудително от НАП въз основа на обявени за нищожни РА и РАПРА, ведно със съответната лихва за забава за изтеклия период – изчислен от датата на събирането на сумите до възстановяването им на задълженото лице. Претендира и присъждане на разноски съгласно приложени списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Ушилова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и твърди, че постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустими, но по същество се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се дължи разглеждането й по същество. Настоящото производство е образувано след като с Решение № 1432/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4341/2025 г. по описа на ВАС, 5-чл. състав, в производството по чл. 237 и сл. от АПК, е отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК Решение № 1838/25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7971/2024 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1674/15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. на АСВТ, с което е отхвърлена жалбата на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност), подадена срещу АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 57 от 03.06.2022 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в обжалваната му част, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд на касационната жалба на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу Решение № 1674/15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 496/2022 г. по описа на АСВТ, с което е отхвърлена жалбата на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност), подадена срещу АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г., на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 57 от 03.06.2022 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в обжалваната му част. Предмет на оспорване пред състава на АСВТ е била законосъобразността на АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 57 от 03.06.2022 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново, в частта му, с която на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) е отказано възстановяване на сума в общ размер на 1 773 321,87 лева, съставляваща разликата между сумата от 1 382 204,27 лева до 3 155 526,14 лева, съгласно подадено искане за прихващане или възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020 г. От фактическа страна съставът на АСВТ е установил следната безспорна между страните фактическа обстановка. С Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., и двата на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на проведено ревизионно производство спрямо „Спринк“ ЕООД са установени публични задължения по ЗДДС и ЗКПО за внасяне в общ размер на 2 125 308,82 лева – главници, и на 882 356,76 лева – лихви, или общо 3 007 665,58 лева. С Решение № 574/04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. по описа на АСВТ, е обявена нищожността на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново в обжалваната част, с която спрямо „Спринк“ ЕООД ЕИК 104054295 са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, както следва: начислен ДДС в размер на 234 861,34 лева и отказан данъчен кредит в размер на 84 615,39 лева, в резултат на което са определени и лихви за забава общо на 214 017,54 лева; допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536 098,78 лева, заедно с лихви в размер на 347 310,93 лева, в това число лихви за авансови вноски в размер на 38 585 лева; и в частта на стореното намаление на декларираната за 2012 г. данъчна загуба на 43 204,51 лева. Тава Решение е оставено в сила с Решение № 8036/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1493/2019 г. по описа на ВАС. В последствие с Решение № 388/29.12.2021 г., постановено по адм. дело № 549/2021 г. по описа на АСВТ, е прогласена нищожността на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в обжалваната част, с която е установен за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48 лева, заедно със съответните лихви за забава. Решението е оставено в сила с Решение № 1435/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3052/2022 г. по описа на ВАС. В резултат се е стигнало до обявяване нищожността на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, във всички негови части, с които са установени подлежащи на разчитане с бюджета задължения по ЗДДС и ЗКПО (общо в размер на 2 125 308,82 лева – главници, и 882 356,76 лева - лихви, изчислени към датата на РА), вкл. и в частта на сторената корекция на декларираната от данъчно-задълженото лице данъчна загуба за 2012 г. От „Спринк“ ЕООД е подадено Искане за прихващане или възстановяване (ИПВ) вх. № 28196/22.12.2020 г. за възстановяване на всички принудително събрани от органите по приходите суми по обявения за нищожен РА, поправен с РАПР, общо в размер на 3 155 526,14 лева. Номерът на ИПВ е променен от администрацията на вх. № 20090#33/22.12.2020 г. Формираният първоначално мълчалив отказ по това искане е отменен с Решение № 60/07.06.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново. Последвало е издаването на АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и Решение № П-04000421167924-134-001/28.09.2021 г. за поправка на АПВ, на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, съобразно който са установени недължимо събрани и подлежащи на възстановяване суми в общ размер на 1 402 867,64 лева (допълнително установени главници за ДДС и корпоративен данък и съответните лихви по обявените за нищожни РА, ведно с РАПРА), с част от които (в размер на 20 663,37 лева) е извършено прихващане със задължения на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност), респ. с 5 броя платежни нареждания са възстановени на „Спринк“ ЕООД общо 1 382 204,27 лева, ведно със законната лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК. По повод предприетото оспорване на посочените административни актове с Решение № 133/15.11.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново, АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и Решение № П-04000421167924-134-001-/28.09.2021 г. за поправка на АПВ, на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, са обявени за нищожни в тяхната цялост. Последвало е издаването на процесния АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 57 от 03.06.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, в оспорената му част. Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка на първо място органите по приходите са отказали възстановяване на принудително събраните суми, за които са приели, че съществуват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК – подадени от лицето ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД по чл.125 от ЗДДС. Тези задължения, които не са били разчетени с бюджета до началото на ревизионното производство, приключило с прогласения за нищожен РА и РАПРА, са следните: 8 231,49 лева корпоративен данък, деклариран от дружеството за 2013 г. с ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, ведно с лихви в размер на 2 029,26 лева (част от които посочени в РА, част „автоматични лихви СУП“); задължения за ДДС за конкретно индивидуализирани едномесечни данъчни периоди, с резултат „ДДС за внасяне“ по СД по чл.125 от ЗДДС, в общ размер на 1 270 075,42 лева, заедно с лихви в общ размер 399 015,35 лева (последните също частично установени с РА, поправен с РАПРА, респ. частично „автоматични лихви СУП“). На второ място е прието и че с обявените за нищожни АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и Решение № П-04000421167924-134-001-/28.09.2021 г. за поправка на АПВ, на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново е извършено прихващане на подлежаща на възстановяване в полза на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) сума в размер на 20 663,37 лева с негови изискуеми задължения към бюджета, че част от недължимо събраните суми за корпоративен данък и лихви за забава за 2013 г. са прихванати с изискуеми задължения за корпоративен данък и лихви за забава за 2013 г., установени в хода на ревизионно произовдство,ь приключило с РА № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 г. (в размер 10 270,25 лева на главницата и 4 561,13 лева на лихвите), и най-сетне, че недължимо събрана суми за лихви по същия обявен за нищожен РА, поправен с РАПРА, в размер общо на 57 843,64 лева е прихваната за погасяване на задължения към бюджета още с АПВ № П-04000418163622-004-001/02.10.2018 г. Или като краен резултат е прието, че претендираната за възстановяване сума от общо 1 773 321,87 лева, съставляваща разликата между общо принудително събраните задължения на „Спринк“ ЕООД от 3 155 526,34 лева и фактически възстановените като недължимо събрани суми от органите по приходите в полза на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) общо в размер на 1 382 204,27 лева, не попада в обхвата на чл. 128 от ДОПК, респ. че с част, макар и недължимо събрана по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, е извършено прихващане, поради което и не подлежи на възстановяване. Не е спорно също така и че във връзка със събирането на различни публични задължения на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) на 14.07.2010 г. е образувано изп. дело № 94/2010 г. въз основа на изпълнителен титул – ИЛ по НАХД № 1319/2009 г. на РС – Велико Търново (отразени са движения за периода 14.07.2010 г. – 24.09.2013 г.), а в последствие и изп. дело № 4140001260/2014 г., където като изпълнителен титул отново е фигурира ИЛ по НАХД № 1319/2009 г. на РС – Велико Търново, датата на образуване също е 14.07.2010 г., като конкретно интересуващите ни процесни публични вземания са присъединени за събиране както следва: За корпоративен данък за 2013 г. по ГДД по чл. 92 от ЗКПО и по процесния РА, за ДДС част по СД по ЗДДС и по РА, част – само по СД по ЗДДС, за 4 данъчни периода – само по РА (Приложение № 4 към основното заключение по допуснатата ССчЕ). С шест броя Разпореждания за разпределения на публичния изпълнител (3 броя от 09.09.2016 г., и по едно от 02.11.2016 г., 14.11.2016 г. и 28.08.2018 г.) са разпределени в полза на НАП събраните в резултат на проведеното принудително изпълнение общо 3 155 526,35 лева. Посоченото изпълнително основание е конкретно РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. По този начин са погасени всички установени съгласно тези РА и РАПРА като дължими към бюджета публични задължения на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) вкл. и с изтекли лихви за забава до датата на ефективното разчитане с бюджета на главниците за ДДС и корпоративен данък (2 125 308,82 лева главници и 1 030 217,53 лева лихви, така и Приложение № 3 към заключението по допуснатата ССчЕ). При тези фактически установявания първостепенният съд е приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съставът на АСВТ се е солидализирал с разбирането на органите по приходите, че не всички суми, предмет на принудително изпълнение въз основа на обявения за нищожен РА, ведно с РАПРА, са недължимо събрани. Такива са задълженията, които не са допълнително установени с обявените за нищожни РА и РАПРА, а са декларирани, но не са внесени в срок от задълженото лице, от което следва, че по отношение на същите са налице годни изпълнителни основания (чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК). Съдът е съобразил, че в хода на предприетото принудително изпълнение сумите са събрани въз основа на РА, ведно с РАПРА, но за част от периодите като изпълнително основание са посочени и СД по ЗДДС, респ. ГДД по чл. 92 от ЗКПО. След като РА, поправен с РАПРА, с който са установени процесните задължения, е обявен за нищожен, той представлява отпаднало изпълнително основание, но задълженията за данъци, декларирани от дружеството, се считат за окончателно установени и са дължими на това изпълнително основание. Съдът е възприел като правилен изводът на приходните органи, че процесните задължения за ДДС и за корпоративен данък за 2013 г. са дължими въз основа на подадени от лицето декларации, поради което не са недължимо събрани по смисъла на чл.128, ал.1 от ДОПК. Съобразено е, че част от претендираната за възстановяване сума съставлява признати за възстановяване в полза на лицето недължимо събрана сума във връзка с обявения за нищожен РА, поправен с РАПРА, но същите са прихванати за погасяване на други изискуеми задължения на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) по силата на АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и Решение № П-04000421167924-134-001-/28.09.2021 г. за поправка на АПВ, на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново (обявяването им за нищожни в хода на административния контрол не променял този факт) както следва: 1/ със сумата от 20 663,37 лева са прихванати „изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по изпълнително дело № 4140001260/2014 г.“; 2/ със сумата от 10 270,25 лева (част от признатия за възстановяване като недължимо събран корпоративен данък за 2013 г. в размер общо на 19 096,68 лева) е покрит остатъкът от задължението за корпоративен данък за 2013 г., установено с РА № Р-04000419004055-091-001 от 23.03.2020 г. (издаден в хода на възложено ново ревизионно производство след обявяване нищожността на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново в частта за задълженията по ЗКПО за 2013 г.) и 3/ със сумата от 4 561,13 лева, част от недължимо събраните лихви за корпоративен данък за 2013 г. по обявения за нищожен РА, поправен с РАПРА, е извършено прихващане на задължения за лихви за корпоративен данък за 2013 г., установени с РА № Р-04000419004055-091-001 от 23.03.2020 г. Най-сетне е установено и че с АПВ № П-04000418163622-004-001/02.10.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново е извършено прихващане със сумата от 57 843,64 лева, приета като недължимо събрани лихви за забава въз основа на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново поради тяхното неправилно изчисляване в хода на изпълнително дело № 4140001260/2014 г. с изискуеми задължения на „Спринк“ ЕООД за ЗОВ (ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ), за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за ДДС за данъчен период месец Юни 2016 г. Отхвърлено е и възражението на жалбоподателя за погасяване на процесните публични вземания поради изтекла давност, с аргументи че същите са погасени чрез разпределение на суми от публичния изпълнител (ПИ) преди изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а и на този по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, за всяко едно от тях. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – Велико Търново, като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на съда не се съдържат в касационната жалба, и не се дължи служебно произнасяне. Въпреки поддържаната необоснованост на съдебния акт, касаторът на практика не оспорва изложената по-горе релевантна фактическа обстановка, така както е приета и от състава на Административен съд – Велико Търново, а и следва от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от дадените експертни изводи на вещото лице по допуснатата ССчЕ. По материална законосъобразност на съдебния акт касационната инстанция констатира следното. С Решение № Р-7/27.04.2023 г., постановено по гр. дело № 162/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е прието за установено спрямо „Унилик” ЕООД (със сегашно наименование „Бранжони“ АД с ЕИК 207969915, бел.моя), че писмено документиран договор за прехвърляне на вземане/цесия/ с дата 28.04.2016 г., изменен съгласно допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 1/09.05.2016 г. и допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 2/09.05.2016 г., е нищожен като противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, изр. първо от ЗЗД по предявения от „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) ЕИК 104054295 иск. Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца по реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК трето лице помагач – Националната агенция за приходите – гр. София. Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 83/10.04.2024 г., постановен по въз.гр.дело № 20234000500441/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, подаденото недопуснато до касационен контрол с Определение № 1514 от 20.05.2025 г., постановено по т.д. № 1672/2024 г. по описа на ВКС. На следващо място от представените съдебни актове на Административен съд – Пловдив и Решение № 5907/14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 7623/2023 г. по описа на ВАС, категорично се установява и че административното производство по чл. 129 и сл. от ДОПК, инициирано от „Унилик” ЕООД (със сегашно наименование „Бранжони“ АД) с ЕИК 207969915, което дружество се е легитимирало пред органите по приходите като насител на спорните вземания именно въз основа на обявения за нищожен Договор за прехвърляне на вземане/цесия/ с дата 28.04.2016 г., изменен съгласно допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 1/09.05.2016 г. и допълнително споразумение, писмено документирано като Анекс № 2/09.05.2016 г., е все още висящо. При това положение се следва категоричният извод за активната материална легитимация на „Спринк” ЕООД (в несъстоятелност) да претендира спрямо НАП в производство по чл. 129 и сл. от ДОПК вземания, произтичащи вследствие прогласената нищожност на РА № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № Р - 04000416076795-003- 001/28.04.2016 г. на ТД на НАП Велико Търново, както правилно е приел съставът на АСВТ и не се отрича от приходната администрация. Всъщност спорът по делото не е по фактите, а е изцяло правен и е свързан с отговор на първо място на въпроса, съставляват ли „недължимо събрани“ по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК суми, принудително събрани от органите по приходите, въз основа на обявен в последствие за нищожен Ревизионен акт (каквато е тезата на касатора), или не, при положение, че същите са предмет и на подадени от данъчно-задълженото лице СД по чл. 125 от ЗДДС и чл. 92 от ЗКПО (становището на приходната администрация, изцяло споделено от състава на Административен съд – Велико Търново) и на второ – извършено ли е валидно прихващане с част от безспорно признатите като недължимо събрани от органите по приходите суми. За да се отговори на първия (а и същностен спорен момент по делото) е необходимо да се съобрази следното. Нормата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК е категорична, че „Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт“, като единствено, „когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени“ (ал. 2 на чл. 108 от ДОПК). В Раздел I „Предварително установяване“ от Глава Четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК, е намерило законодателна уредба предварителното установяване на задължения за данъци по декларация, каквито са както справките-декларации (СД) по чл. 125 от ЗДДС, така и Годишните данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО. Или ДОПК категорично предвижда окончателно установяване на данъчни задължения, вкл. и когато те са предварително установени посредством подадените от задължените декларации, да се извърши с РА, като ревизията следва да започне до изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Действително съобразно чл. 209, ал. 2, и по т. 1 от ДОПК - ревизионен акт, и по т. 2 - декларация от лицето с изчислени от него данъчни задължения, са изпълнителни основания. Същественото е, че поредността на посочване на изпълнителните основания в чл. 209 от ДОПК и най-вече даденият с чл. 108 от ДОПК абсолютен приоритет на определянето с РА на публичните задължения, което изключва хипотезата на предварителното им установяване (вкл. и по аргумент за противното от чл. 108, ал. 2 от ДОПК), обосновава извод, че не може да се възприеме тезата, че изпълнително дело във връзка с принудително събиране на едни и същи задължения за данъци би могло да се образува въз основа на две отделни изпълнителни основания – едното РА в обхвата на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, и второто – декларация по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК (в този смисъл и Решение № 14732 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2012 г., I о.). Нещо повече, не може да се приеме, че за едни и същи публични задължения могат да съществуват в правния мир едновременно две отделни изпълнителни основания. С издаването на данъчно-задълженото лице на РА, установяващ включените в обхвата на ревизионното производство публични задължения по вид, размер и данъчен период, отпада хипотезата на тяхното предварително установяване по реда, дефиниран в Раздел I „Предварително установяване“ от Глава Четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК. Изводът е, че до евентуалната отмяна или обявяване нищожността на така съставен ревизионен акт, подадените от данъчно-задълженото лице декларации по съответния материален данъчен закон, не съставляват годно изпълнително основание, въз основа на които, на самостоятелно основание, да е възможно изпълнение с помощна на държавната принуда. Изложеното важи на още по-силно основание, що се касае до акцесорните задължения. Лихвите върху неплатени задължения за данъци са отделен вид публично държавно вземане (чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК) и подлежат на принудително изпълнение, но ако са установени по основание и размер. Те не са предмет на подадените от дружеството декларации било по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, било по чл. 92 от ЗКПО, поради което и последните не съставляват изпълнителни основания за принудително им събиране по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. В този смисъл и Решение № 12953/2.10.2019 г. по адм дело № 5191/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 984 от 30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2022 г., I о. и др. Очевидно това е и разбирането на публичния изпълнител, който в рамките на образуваното изпълнително дело № 4140001260/2014 г. е събрал принудително процесните суми въз основа именно на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, което ясно личи от съдържанието на издадените Разпореждания за разпределения. В този смисъл и правилно касаторът настоява, че предварителното установяване на задължения от страна на задълженото лице (сторено чрез подадените от него декларации по ЗКПО и ЗДДС) е било подложено на последващ данъчен контрол от приходните органи в унисон с новелата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, в следствие на което се е стигнало до последващо, същинско установяване на задълженията, последица от което е и издаването на ново, единствено изпълнително основание, което е и послужило за събирането на процесните суми с помощта на държавната принуда. Обосновано се поддържа в касационната жалба, че след отпадане на изпълнителното основание, въз основа на което е осъществено принудителното изпълнение вследствие жалба на засегнатото лице, в случая – на РА, ведно с РАПРА, е отпаднало и основанието за събиране на сумите, съответно възникват основанията на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК – за връщане на принудително събраните суми. При произнасяне по молбата по чл. 129 от ДОПК административният орган следва да прецени единствено начина на събиране на процесната сума и доколкото се касае до принудително изпълнение, както е в случая – да съобрази, че обявяване нищожността на РА, ведно с РАПРА е довело до отпадане на изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК въз основа на което именно процесната сума (като единство от главници и лихви) е събрана принудително и възникват основанията на чл. 128 и 129 от ДОПК за връщането й на лицето. Действително след обявяване нищожността на РА, ведно с РАПРА, и при безспорно изтекъл срок по чл. 109 от ДОПК, към този момент (а именно 09.02.2023 г. след постановяване на Решение № 1435/09.02.2023 г., по адм. дело № 3052/2022 г. на ВАС), следва да се приеме, че задълженията за главниците са окончателно установени по подадените от лицето декларации. Към този момент принудителното събиране на процесните публични вземания въз основана на изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК във всички случаи зависи от стореното възражението от данъчно задълженото лице за погасяването им поради изтекла давност и по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а за част от тях и по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Не може да се приеме тезата на състава на АСВТ (следваща логиката на органите по приходите), че предприетите действия по принудително изпълнение въз основа на обявено за нищожно изпълнително основание запазват своето действие, като се „трансформират“ като такива, предприети въз основа на друго годно изпълнително основание. Едно такова разбиране всъщност би обезсмислило нормата на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК, а и същността на съдебния контрол за законосъобразност върху ревизионните актове. Изложеното важи още повече за лихвите за забава, за които както бе разяснено по-горе единственото изпълнително основание е обявеният за нищожен РА, поправен с РАПРА. В обобщение настоящият касационен състав приема, че след обявяване нищожността на изпълнителното основание, послужило за принудителното събиране, е налице хипотезата на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК, поради което принудително събраната сума в размер общо на 1 773 321,87 лева, представляваща разликата над 1 382 204,27 лева до 3 155 526,14 лева, се явява недължимо събрана по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и подлежи на възстановяване, заедно с дължимата по ал. 6 лихва. В този смисъл касационната инстанция дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Изложените от състава на АСВТ съображения, че към датите на принудителното събиране на вземанията не е изтекла давността по чл. 171, ал. 1, респ. по ал. 2 от ДОПК за никое от тях принципно са верни, но те нямат отношение към разрешаването на казуса. Случаят не попада в приложното поле на чл. 174 от ДОПК – не се касае до доброволно плащане, а за събирането им принудително въз основа на негодно изпълнително основание. По отношение правилото на чл. 128, ал. 1, изр. последно от ДОПК. Вземането на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) спрямо държавата е възникнало на 09.02.2023 г., спорът е дали към този момент всички процесни публични вземания са погасени по давност, както възразява касаторът. За задълженията по ЗДДС до месец Ноември 2012 г. (вкл.) към 01.01.2023 г. е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а за всички останали – е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Предприети действия по принудително изпълнение въз основа на нищожно изпълнително основание, няма как да запазят своето действие, вкл. и по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, те следва да се считат за обезсилени по право; липсват доказателства за предприети действия по чл. 121, ал. 6 от ДОПК (коментираните от състава на АСВТ предварителни обезпечителни мерки не се „преобразуват с издаването на РА“); РА, ведно с РАПРА, в интересуващата ни тук негова част е оспорен по съдебен ред с искане за обявяването му за нищожен едва през 2021 г. (адм. дело № 549/2021 г. по описа на АСВТ е образувано по жалба вх. № 3912/09.07.2021 г.). В този смисъл и дори при съобразяване разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 1 от ДОПК (спиране на давността за периода от 02.12.2014 г. до 02.12.2015 г.) към 09.07.2021 г. е изтекла 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за всички коментирани процесни публични задължения (последната от които на 02.12.2020 г.), поради което и няма как тя да е спряна на основание чл. 171, ал. 2, т. 4 от ДОПК с предприетото оспорване, по което е образувано адм. дело № 549/2021 г. по описа на АСВТ. Или касационната инстанция изрично приема и указва, че в този смисъл чл. 128, ал. 1, изр. последно от ДОПК не може да намери приложение. Що се касае до втория спорен момент в рамките на настоящия правен спор, отговорът му налага съобразяване на следното. По силата на чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаването им, като всякога издава нарочен писмен индивидуален административен акт. При липсата на издаден акт по чл. 129 от ДОПК не може да се приеме, че е на лице извършено прихващане от органите по приходите в обсъждания от състава на АСВТ смисъл. Не може да се възприеме тезата, че обявяване нищожността на АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г., поправен с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. и Решение № П-04000421167924-134-001-/28.09.2021 г. за поправка на АПВ, на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, по силата на които се поддържа, че са прихванати, както следва: 1/ с подлежаща на възстановяване сума от 20 663,37 лева „изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по изпълнително дело № 4140001260/2014 г.“; 2/ с подлежаща на възстановяване сума от 10 270,25 лева (част от признатия за възстановяване като недължимо събран корпоративен данък за 2013 г. в размер общо на 19 096,68 лева) остатък от задължение за корпоративен данък за 2013 г., установено с РА № Р-04000419004055-091-001 от 23.03.2020 г. и 3/ с призната за възстановяване сума от 4 561,13 лева, част от недължимо събраните лихви за корпоративен данък за 2013 г. по обявения за нищожен РА, поправен с РАПРА, задължения за лихви за корпоративен данък за 2013 г., установени с РА № Р-04000419004055-091-001 от 23.03.2020 г., не променял факта на така „извършеното прихващане“, доколкото „отразеното в ДОС на дружеството погасяване на задълженията, като фактическо действие на публичния изпълнител, има за правна последица това“. Това становище е в пълно противоречие със законодателната уредба на чл. 129 и сл. от ДОПК и същността на индивидуалните административни актове по ДОПК. Не се държи сметка за това, кой е компетентният да осъществи прихващане орган по приходите, съответно приравняване акта по чл.129, ал. 1 от ДОПК на някакви конклудентни действия. Или изводът, че част от претендираните, а и признати от органите по приходите като подлежащи на възстановяване суми, са надлежно прихванати с изискуеми задължения на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) въз основа на предходно издаден АПВ, поради което и не подлежат на ефективно възстановяване, при данните по делото, вкл. и при неяснотата, с кои точно изискуеми задължения се следва прихващане, е материално незаконосъобразен. Що се касае до процесния АПВ изложените в тази насока мотиви не покриват изискванията на чл. 59, т. 4 от АПК, а и липсва нарочна разпоредителна част. Или след проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и следва да бъде отменено, със съответна отмяна на процесния АПВ, в частта му, с която е отказано възстановяването на сумата от общо 1 773 321,87 лева, представляваща разликата над 1 382 204,27 лева до 3 155 526,14 лева, ведно с лихви за забава по чл. 129, ал. 6 от ДОПК, и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени от касационната инстанция. Изложеното налага отмяна на съдебния акт и в частта на присъдени в полза на НАП разноски. При прилагането на чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) за присъждане на сторените в процеса разноски е основателно. Същите се установиха в общ размер на 25 355 лева, съгласно представените доказателства за извършването им и нарочния списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Или НАП (виж § 1, т. 6 от АПК) следва да бъде осъдена да заплати на „Спринк“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 12 964 евро, съставляващи евровата равностойност на 25 355 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,