Решение № 1091 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2020 г.

Решение № 1091 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД, подадена чрез адв. С. Йовчева, срещу Решение № 7105 от 20.11.2019 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2833/2019 г., с което по жалба на "Либиан Навигейтър Лтд" със седалище и адрес на управление ул. "Сейнт Кристофър Стрийт" № 54, гр. Валета, Република Малта е отменена Заповед № Б-ЗА-14/21.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – Бургас. Оплакванията на касационните жалбоподатели са за недопустимост на съдебното решение поради липса на правен интерес на "Либиан Навигейтър Лтд" да оспорва административния акт, както и поради отмяната на процесната заповед с последваща Заповед № Б-ЗА-2/15.01.2019 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" за забрана за отплаване на кораба. По съществото на спора оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като при издаване на административния акт не са допуснати констатираните от съда нарушения. В обобщение, касационните жалбоподатели сочат наличие на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Искат обезсилване на обжалваното решение, а ако касационната инстанция прецени, че не е налице основание за това, да отмени решението като неправилно и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Морска администрация" – Бургас, представя писмен отговор за основателност на касационната жалба и поддържа изложените в нея оплаквания и искания. Ответникът – "Либиан Навигейтър Лтд" в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя допълнително писмени доказателства по опис, касаещи вещноправния спор относно принадлежността на правото на собственост върху моторния танкер "БАДР" (BADR). Претендира оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение по жалба на "Либиан Навигейтър Лтд" със седалище и адрес на управление ул. "Сейнт Кристофър Стрийт" № 54, гр. Валета, Република Малта е отменена Заповед № Б-ЗА-14/21.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – Бургас, с която на основание чл. 363, ал. 5 от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК) е разрешено отплаването на моторен танкер "БДИН" (BDIN), плаващ под знамето на Република Панама, находящ се на котва в рейдови район № 4 на Пристанище Бургас. Съдът е установил от фактическа страна, че издаването на процесната заповед се предхожда от Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас, с която е забранено отплаването на същия плавателен съд под наименованието "БАДР" (BADR), плаващ под знамето на Либия. Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация"-Бургас е отменена с окончателно Решение № 1 от 2.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11413/2018 г. Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано по искане на "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД, за които административният орган е приел, че се легитимират като собственици на моторен танкер (м/т) "БДИН" (BDIN) с предишно наименование "БАДР" (BADR). В административния акт е посочено, че искането е подадено на 19.12.2018 г. Приложените към него документи са описани в обстоятелствената част на акта. С Разпореждане № 1 от 14.01.2019 г., на основание чл. 362, ал. 1, т. 3 КТК във връзка с процесната Заповед № Б-ЗА-14/21.12.2018 г., директорът на Дирекция "Морска администрация" – Бургас е разпоредил на капитана на м/т "БДИН" незабавно да се насочи към котвена стоянка № 4 на Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас. Разпореждането е мотивирано с това, че на кораба е разрешено отплаване без надлежно сертифицирани и проверени системи за опазване на околната среда от замърсяване. Като фактическо основание за издаване на разпореждането е отбелязано и това, че корабът не извършва разрешения му еднократен преход до Пристанище за ремонт – Тузла, Турция, а се намира в изключителната икономическа зона на Република България. При извършена служебна проверка съдът е установил, че разпореждането е отменено с Решение № 4215 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 2477/2019 г. по описа на Административен съд София-град, което не е влязло в сила. Въз основа на извършена проверка и съставен рапорт за извършена екологична инспекция № Б-119/15.01.2019 г., на основание чл. 363, ал. 2, т. 2 КТК, директорът на Дирекция "Морска администрация" - Бургас е издал Заповед № Б-ЗА-02/15.01.2019 г., с която е забранил отплаването на моторен танкер "БДИН", плаващ под знамето на Република Панама, находящ се на котва в рейдови район № 4 на Пристанище Бургас до отстраняване на причините, които са го предизвикали. Прилагането на нормата на чл. 363, ал. 2, т. 2 КТК е мотивирано от фактическа страна с липсата на конкретно посочени корабни сертификати. На последно място, за пълнота на установените по делото факти, съдът е посочил, че със Заповед № Б-ЗА-15/22.12.2018 г. директорът на Дирекция "Морска администрация" - Бургас на основание чл. 385, ал. 1 КТК във връзка с Акт за установяване на административно нарушение № 22/22.12.2018 г. е забранил отплаването на моторен танкер "БДИН". Издадено е Наказателно постановление № 22/23.12.2018 г., с което на основание чл. 382, ал. 1 и 2 КТК са наложени две глоби на капитана на кораба, всяка от които по 1 000 лв. Със Заповед № Б-ЗА-16/27.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас на основание чл. 385 КТК и във връзка със заплащането на глобите е разрешено отплаването на моторен танкер "БДИН". От правна страна съдът е приел, че е сезиран с процесуално допустима жалба. Съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника и заинтересованите страни за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена нормата на чл. 363, ал. 5 КТК, която според съда предполага наличието на приложена принудителна административна мярка "задържане на кораба" на едно от основанията по чл. 363, ал. 2, т. 1-13 КТК. Съдът е преценил, че в настоящия случай такава принудителна административна мярка, макар и неточно формулирана в разпоредителната част като "забрана за отплаване", е приложена със Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – Бургас. Същата е насочена към моторен танкер "БАДР" (BADR), плаващ под знамето на Либия. По делото не е спорно, че към момента на издаване на тази заповед собственик на моторен танкер "БАДР" е "Либиан Навигейтър Лтд". От това, че и двете заповеди касаят един и същ кораб (едната за прилагане на мярката, а другата за преустановяване на действието й), съдът е направил извод, че издаването на процесната заповед засяга правата на "Либиан Навигейтър Лтд", което обосновава неговия интерес от оспорването. Съдът е обосновал неоснователност и на възражението за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Действително след издаването на процесната заповед е издадена още една - Заповед № Б-ЗА-2/15.01.2019 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – Бургас, с която на основание чл. 363, ал. 2, т. 2 КТК се забранява отплаването на моторен танкер "БДИН", плаващ под знамето на Република Панама, поради липсата на изискуеми конкретно посочени корабни сертификати съгласно международните договори, по които Република България е страна. Анализирайки съдържанието на тази заповед, съдът е приел, че същата не може да бъде квалифицирана като акт на оттегляне по чл. 156 АПК, тъй като в нея липсва нарочно обективирано волеизявление, което по несъмнен начин да отменя правното действие/правните последици от процесната заповед. Втората заповед е издадена в отделно административно производство по прилагане на нова принудителна административна мярка. По същите съображения съдът е приел, че не следва да се квалифицират като волеизявление за оттегляне на Заповед Б-ЗА-14/21.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас и издадените след нея Заповед № Б-ЗА-15/22.12.2018 г. и Разпореждане № 1 от 14.01.2019 г., с които се забранява отплаването, респ. се нарежда незабавно насочване на кораба към котвена стоянка № 4 на Пристанище Бургас. При разглеждане на спора по същество, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 363 КТК, а именно: директора на Дирекция "Морска администрация"-Бургас, който е и капитан на Пристанище Бургас съгласно чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация". При проверка на законосъобразността на заповедта на останалите основания съдът е обосновал основателност на жалбата поради неспазена форма на акта, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. При проверка относно съответствието на заповедта с изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК съдът е установил, че като правно основание за издаване е посочена нормата на чл. 363, ал. 5 КТК, съгласно която задържането (като принудителна административна мярка по чл. 363, ал. 2 КТК) продължава до отстраняването на причините, които са го предизвикали. В оспорената заповед обаче липсват данни за коя точно приложена принудителна административна мярка се отнася волеизявлението по чл. 363, ал. 5 КТК. Не са посочени също така фактите и обстоятелствата, обуславящи хипотезата на визираната от административния орган правна норма, а именно отпадане на причините, довели до прилагането на принудителната административна мярка. Заповедта е мотивирана бланкетно с депозирани от "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД искане/молба вх. № Б-2997/19.12.2018 г. и № Б-2998/19.12.2018 г. и приложените към тях документи. По горните съображения съдът е приел, че в заповедта не се съдържа фактическото основание за издаването й, с което административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като ограничава правото на защита на нейния адресат и възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. На следващо място, съдът е констатирал, че в хода на административното производство са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които също съставляват самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Съдът е отбелязал, че издаването на административен акт с правно основание чл. 363, ал. 5 КТК предполага наличието на издаден административен акт по чл. 363, ал. 2, т. 1-13 КТК. В настоящия случай такъв акт се явява Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на същия орган, с която на основание чл. 336, ал. 2, т. 12 КТК е забранено отплаването на моторен танкер "БАДР" (BADR), плаващ под знамето на Либия, по отношение на който "Либиан Навигейтър Лтд" се легитимира като собственик. Това обстоятелство налага търговското дружество да бъде уведомено съобразно разпоредбата на чл. 26 АПК за образуване на производството за преустановяване на действието на приложената принудителна административна мярка, приключило с издаване на процесната заповед. По делото не са налице данни административният орган да е изпълнил това задължение. Съдът е преценил това нарушение като съществено, тъй като спазването на задължението за уведомяване по чл. 26 АПК би довело до постановяване на акт с различно съдържание. Това нарушение е довело и до нарушение на общото правило на чл. 35 АПК, което задължава всеки един административен орган преди издаване на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са направени. Съдът е констатирал допуснато нарушение и на чл. 36, ал. 3 АПК, доколкото административният орган не е проверил и преценил всички събрани доказателства. Съдът е отбелязал, че прилагането на чл. 363, ал. 2, т. 12 КТК със Заповед № Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас е обосновано с депозирано от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Колев искане за оказване на съдействие чрез издаване на забрана за отплаване на моторния танкер "БАДР" поради насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на обезпечено с възбрана парично вземане на взискателя "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД срещу длъжника "Либиан Навигейтър Лтд". С оглед така изложените мотиви за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 363, ал. 2, т. 12 КТК, преценката за отпадане на причините за задържане на кораба по чл. 363, ал. 5 КТК изисква събирането на доказателства относно движението на образуваното изпълнително производство. В случая от страна на административния орган не е извършена проверка и не са събрани доказателства в тази насока, поради което не са изяснени релевантните за спора факти. Като не е преценил всички факти и доводи от съществено значение за случая, административният орган е допуснал нарушение на един от основополагащите принципи в правото и в частност в административното производство, въведен в чл. 7 от АПК, а именно принципа на истинност. Според съда констатираните по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите основания на упражненото правомощие. Ако е налице съществен порок в дейността по установяване на фактите в административното производство, както е в случая, недопустимо е предполагаемата воля на органа да бъде извеждана, респективно допълвана или изяснявана в съдебното производство. В случая от съдържанието на оспорената заповед не стават ясни фактическите установявания на административния орган, в частност - липсва яснота относно това дали към момента на нейното издаване изпълнителното производство, послужило като основание за издаване на Заповед Б-ЗА-4/31.01.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – Бургас, е приключило и с какъв изход. По изложените съображения съдът е обосновал незаконосъобразност на административния акт на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК и с обжалваното решение е постановил неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно допустимостта на първоинстанционната жалба касационната инстанция споделя мотивите на обжалваното решение. Правният интерес на "Либиан Навигейтър Лтд" следва от неразрешения към датата на упражненото право на жалба спор за собственост с "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД и заявената му позиция на собственик на моторен танкер "БАДР", плаващ под флага на Либия съгласно приложено по делото удостоверение за регистрация. От тази гледна точка, независимо че "Либиан Навигейтър Лтд" не е посочено като адресат в обжалваната заповед, същото е несъмнено засегнато от действието на акта, тъй като чрез разрешаването на отплаването на кораба се зачита правото на собственост и фактическата власт върху кораба, но в полза на друго лице. В касационното съдебно производство са представени множество доказателства от "Либиан Навигейтър Лтд" във връзка с вещноправния спор, но тъй като административният съд няма компетентност да разрешава противопоставените вещни права, то тези доказателства са ирелевантни за изхода от настоящото дело и касационната инстанция не следва да ги обсъжда. Правилен е също така изводът на съда, че процесната заповед не е оттеглена. Чрез издаването на сочената от ответника нова заповед за забрана на отплаването не се възстановява предходното положение преди издаването на процесната заповед. Съдът правилно е отбелязал, че в новата заповед липсва нарочно обективирано волеизявление, което по несъмнен начин да отменя правното действие/правните последици от оспорената в настоящото съдебно производство заповед. И в новата заповед административният орган продължава да идентифицира кораба с различно наименование и флаг от посочените в първата заповед, т. е. отрича легитимацията на "Либиан Навигейтър Лтд" като собственик на кораба. По делото са налице данни, че същият административен орган е издал акт изх. № Б-2827/3.12.2018 г. по молба на "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД, с който въз основа на Постановление за възлагане на движима вещ на ЧСИ Т. Колев, влязло в сила на 15.09.2018 г., "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД се приема за собственик на моторен танкер "БАДР", с официален номер на Международната морска организация (IMO) 9356426, Бруто тонаж 61 342, Нето тонаж 35 396, дължина – 249 м, ширина – 44 м. Понастоящем този акт на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение - Решение № 4019 от 20.07.2020 г. по адм. дело № 7525/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение № 529 от 15.01.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11578/2020 г. По съществото на спора съдът е мотивирал правилен извод за незаконосъобразност на административния акт. Видно от неговото съдържание, актът не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него липсва описание на фактическото основание за издаването му. Съдът правилно е установил, че оспорената заповед е мотивирана бланкетно с депозирани от "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД искане/молба вх. № Б-2997/19.12.2018 г. и № Б-2998/19.12.2018 г. и приложените към тях документи. Анализирайки соченото в заповедта правно основание - чл. 363, ал. 5 КТК, който предвижда, че задържането на кораба продължава до отстраняването на причините, които са го предизвикали, съдът правилно е отбелязал, че разрешаването на отплаването следва да бъде мотивирано с фактически установявания за отпадане на причините, поради които корабът е задържан. В случая административният орган не е конкретизирал нито с коя заповед корабът е задържан, нито причините за задържането, нито отстраняването им. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, изискването за излагане на фактическото основание за издаване на административния акт, произтичащо от нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не следва да се счита за изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, както е в конкретния случай. Задължението за посочване на фактическото основание е изпълнено единствено тогава, когато административният орган е посочил конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая такива факти и обстоятелства не са посочени. Касационната инстанция споделя мотивите от обжалваното решение, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на "Либиан Навигейтър Лтд" за започване на производството по издаване на заповедта, в резултат на което е ограничено изцяло участието му в административното производство и в нарушение на чл. 35 АПК са останали неизяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Относно тежестта на тези нарушения съдът е извършил правилна преценка за тяхната същественост, тъй като спазването на посочените процесуални норми би обосновало друг правен резултат. Липсата на каквито и да било факти, описани като основание за издаване на заповедта, както и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила препятстват проверката относно съответствието на заповедта с материалния закон, поради което касационната инстанция не следва да обсъжда повдигнатите от страните спорни въпроси относно приложението на материалния закон, включително твърденията на ответника "Либиан Навигейтър Лтд" за подправени корабни документи и немореходност на кораба към момента на издаване на заповедта. По изложените съображения съдът е постановил обжалваното решение в съответствие със събраните по делото доказателства и е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на административния акт. Като е отменил оспорения пред него административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на ответника "Либиан Навигейтър Лтд" със седалище и адрес на управление ул. "Сейнт Кристофър Стрийт" № 54, гр. Валета, Република Малта следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 300, 46 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Независимо, че по делото са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение по банковата сметка на Адвокатско дружество ВЛАДИМИРОВ И КО в размер на 9 901, 38 лева, правилото на чл. 143, ал. 1 АПК позволява плащането на възнаграждение за един адвокат, докато в случая страната е представлявана от трима адвокати в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция – адв. Кирилова, адв. Асенова и адв. Владимиров. Следователно, претенцията на страната за разноски е основателна до размера от 3 300, 46 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение