Решение № 8831 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2015 г.

Решение № 8831 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Д., действащ чрез адв. Николай Ангелов, против решение № 951/18.05.2015 г. по адм. дело № 1449/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3031 от 10.04.2014 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът не е отчел значението на факта, установен по делото чрез заключението на вещото лице Маринова, че не са констатирани намаляване на площите през съответните години 2008, 2009 и 2010 г., а застъпванията на площите през 2011 г. са времево неотносими към предмета на делото. Оспорва се и заключението на съда за мотивираност на акт по отношение процентното намаляване на агроекологичния ангажимент. Ответната страна - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. З. Захариева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът правилно е приел, че оспорения АУПДВ е законосъобразен. От анализа на събраните доказателства и в частност - таблици на използваните парцели от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за дейности с код АП 08 и АП 10 се установява несъответствие в парцелите, с които жалбоподателят кандидатства по Мярка 214 АЕП за кампания 2008 г. и 2010 г. по отношение на площта на БЗС, съответно за 2008 г. - 4,86 ха. За 2009 г. - 5,48 ха и за 2010 г. - 6,7 ха. Тези данни безспорно сочат на нарушение на целите на мярката Агроекологични плащания. Установява се и, че в посочените заявления за подпомагане кандидатът е декларирал знание и съгласие с тези изисквания, задължавайки се да ги спазва. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 951/18.05.2015 г. по адм. дело № 1449/2014 г. на Административен съд - Пловдив, съдът е отхвърлил жалбата на Т. И. Д. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3031 от 10.04.2014 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (АУПДВ) и е осъдил жалбоподателя да заплати разноските на ответника в производството в размер от 300 лева. За да отхвърли жалба, съдът е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е посочил, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност. Позовавайки се на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и факта, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, съдът е развил съображения, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл. 166, ал. 2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК и при условията на делегиране на правомощия от страна на изпълнителният директор на фонда спрямо заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът не е констатирал наличието на нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на акта. Изрично са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно мотивирането на акта, като съдът е стигнал до заключение, че същите не могат да бъдат споделени. Посочено е, че финансова помощ по тази мярка се предоставя за прилагане на земеделски дейности, насочени към опазване на околната среда. Нормативно било установено, както с отменената Наредба № 12/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 \"Агроекологични плащания\" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (отм.), действала към датата на подаване от жалбоподателя на Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г., така и съгласно Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., приложима към датата на подаване на "Заявление за плащане" 2009 г., изискването към агроекологичните дейности по тази мярка, които се основават на площ, е те да се изпълняват върху едни и същи земеделски парцели в пет последователни години (чл. 15 от Наредба № 12 -отм. и чл. 24 от действащата Наредба № 11). При тези съображения, съдът е посочил, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че актът е немотивиран, без да се посочи въз основа на какви проверки е прието, че площта е намалена с повече от 10%. Като аргумент в тази посока е посочено, че: "На първо място, видно от заявленията жалбоподателят изрично е заявил, че е запознат и приема правилата на мерките, за които кандидатства. " Установено е, че страните не спорят относно изплащането на установената сума от 5454,45 по АУПДВ от страна на РА на жалбоподателя, както и че актът е издаден във връзка с констатирано несъответствие между заявените от кандидата данни в "Заявление за плащане" 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по Мярка 214 " Агроекологични плащания"АЕП, по АП 08 и АП 10. Съдът, обсъждайки приложените по делото таблици на използваните парцели от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. за дейности с код АП 08 и АП 10, е намерил за установено несъответствие в парцелите, с които Диклиев кандидатства по Мярка 214 АЕП за кампании 2008 г., 2009 и 2010 г., по отношение на площта на БЗС, съответно за 2008 г. - 4,86ха, за 2009 г. - 5,48ха и за 2010 г. - 6,7ха. При тези установявания, съдът е приел, че е налице твърдяното с АУПДВ нарушение в целите на мярката Агроекологични плащания, поради което актът е и материално законосъобразен. Решението е неправилно. Вземането, установено с процесния акт в размер на 5454,45 лева, е определено видно диспозитивната част на акт на основание и в изпълнение на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г (Наредба № 11). Съгласно мотивите към акта, прилагането на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б" от Наредба № 11 във връзка с чл. 24, ал. 1, и ал. 2 от същата Наредба. Видно от решението на първоинстанционният съд липсват констатации относно съдържанието на цитираните норми и обсъждането от една страна на тяхното принципно приложение в уредбата на отношенията условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а от друга - липсва обсъждане на съставомерността на хипотезата на цитираните по-горе норми спрямо направеното от органа волеизявление. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11, Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Съгласно чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредбата № 11, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент, както следва - до края на четвъртата година - 40 %; Съгласно чл. 24, ал. 1, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Предмет на оспорване е установяването на публично държавно вземане в размер на 5454,45 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2008, 2009 и 2010 във вр. с подадените от Т. И. Д. Общо заявление за плащане на площ 2008 с УИН 16/150508/19982, Общо заявление за плащане на площ 2009 с УИН 16/010709/59068 и Общо заявление за плащане на площ 2010 с УИН 16/140610/83928. В тази връзка, цитираните като материално правно основание за издаване на акта чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 11 като норми относими към правомощието на Държавен фонд "Земеделие" да прекрати агроекологичен ангажимент на подпомаганото лице Т. Д. са очевидно неотносими към издадения, респ. оспорван административен акт за установяване на публично държавно вземане По делото е установено, че прекратяването на агроекологичния ангажимент на Д. е факт, твърдян от административния орган, позовавайки се на издаден през 2013 г. акт на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-6500/3031 от 15.03.2013 г. Видно от този акт, приложен под л. 48 и л. 49 по делото, прекратяването е мотивирано с приложението на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11. При така изложеното, касационната инстанция намира, че правният извод на първоинстанционния съд за надлежно мотивиране на оспорвания акт е изведен в противоречие с данните по делото. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. първо от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото в съответния закон, който е Закона за подпомагане на земеделските производители, не са предвидени специални правила за издаване на АУПДВ, то съгласно общата процесуална норма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, АУПДВ като индивидуален административен акт следва бъде надлежно мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи разпоредителната част на акта. В случая при фактически ясно изложени твърдения, липсва ясно и еднозначно позоваване от страна на административния орган на правните основания (правните норми), послужили за издаването на акта. Констатираното по-горе материално и логическо несъответствие при позоваването на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б" във вр. с чл. 24, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 11 спрямо изложените и поддържани фактически констатации към АУПДВ има за резултат очевидно противоречие в съображенията, посочени като основание за издаване на акта. Тук е мястото да се посочи, че именно противоречивите мотиви на акта са допринесли за изследване на неотносими към предмета на делото обстоятелства. Обстоятелствата, касаещи допустимостта на процентното отношение на намалението на одобрената площ и запазването на поне 90 % от географската площ по съответното направление към поетия ангажимент за даден времеви период, са пряко относими към фактическия състав на хипотезата за прекратяване на агроекологичния ангажимент на подпомаганото лице по арг. от чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11. В тази връзка, назначената съдебно - техническа експертиза по делото, чието заключение съдът е ценил, установяващо, че за кампания 2008 г. одобрените за подпомагане площи са с общ размер на 4,86ха, за кампания 2009 г. съответно са 5,48ха и за кампания 2010 г. са 6,7 ха., са неотносими към нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11, според която подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. С други думи, приложението на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 не предполага изследване на въпроса за одобрените за подпомагане площи през различните години на подпомагане. Тази норма, за да бъде определен размерът на дължимостта на публичните средства, изисква изследване на фактите, свързани с прекратяване на агроекологичния ангажимент, годината на първоначално одобрение на подпомаганото лице, момента на прекратяване на ангажимента и размера на получената финансова помощ. Разсъждения от страна на административния съд в тази посока на приложението на нормата практически липсват. Установената неяснота при правните позовавания в мотивите и разпоредителната част на АУПДВ обаче нямат за резултат непреодолимо противоречие, което да обоснове такова затруднение при правото на защита на адресата на акта, респ. контрола за законосъобразност, което да обоснове квалифицирането на нарушението като съществено. Дописването на чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11 в предразпоредителната част на акта, съпоставено с общото изложение на акта, е смущаващо, но не игнорира ясната връзка между изложените факти от хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "б" от Наредба № 11, които разпоредби са посочени като правно основание в разпоредителната част на акта. По отношение на материалната законосъобразност на акта, настоящия касационен състава намира, че правните изводи на първоинстанционният съд са изведени при неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, касаещи факта на прекратяване на агроекологичния ангажимент на Д. Прекратяването на агроекологичния ангажимент е факт, твърдян от административния орган, позовавайки се на издаден през 2013 г. акт на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-6500/3031 от 15.03.2013 г. По делото не се спори относно валидността на този акт, но тъй като зачитането на правното му действие е пряко относимо за установяване на елемент от хипотезата на чл. 18, ал. ал. 4, б. "б" от Наредба № 11 - "годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент", съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и с оглед тежестта на доказване, уредена в чл. 170, ал. 1 от АПК, както и на основание чл. 7 от АПК, уреждащ принципа на дирене на истинността чрез преценка на всички факти и доводи от значение за случая, е бил длъжен служебно да осъществи преценка за валидността на този акт, чрез който органа се стреми да докаже прекратяването на ангажимента на Д. Позовавайки се очевидно на липсата на спор за действието на прекратяването, съдът е допуснал нарушение при оценката на доказателствата. Съгласно § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП, Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, органи на ДФЗ, който е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на РА, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП). Предвид законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. В редакцията на чл. 20а ЗПЗП преди изменението и допълнението, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2015 г. не е уредена възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Предвид това следва да се приеме, че сега обсъждания акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ през 2013 г., е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Нищожните актове не пораждат правни последици. При това положение, следва да се приеме, че по делото е останал недоказан факта на прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. по направление "Биологично растениевъдство" спрямо Т. И. Д. При липса на установеност на елемент от хипотезата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11, следва да се приеме, че процесния АУПДВ е издаден в противоречие с цитираната материална норма, поради което е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен. С оглед изложеното, решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което АУПДВ се отмени. При този изход на делото, ответната страна има право на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и за двете съдебни инстанции, съгласно приложените по делото списъци по чл. 80 от ГПК по настоящото дело (408,50 лева) и по а. дело № 1449/2014 г. на Административен съд - Пловдив (513 лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящият тричленен състав: