Решение № 713 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 748/2008 г.

Решение № 713 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 748/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 663/2007 г. по в. гр. дело № 826/2007 г., с което е отменено решение № 652 от 18.06.2007 г., постановено по гр. дело № 976/2004 г. по описа на Районен съд П., вместо което е постановено друго за обезсилване решение № 1* от 29.12.2006 г., постановено по гр. дело № 930/2005 г. на ВКС, II г.о., с което е обявен за окончателен предварителния договор от 31.05.2000 г., с който Р. Р. И. и Д. П. Б. са продали на В. С. А. автомобил марка "М", двигател № 6* рама № WDB6013671PO5722, ДК № Р* за сумата 9 000 лева, при условие, че В. С. А. заплати на Р. Р. И. и Д. П. Б. общо сумата 1 000 лева в четиринадесетдневен срок от влизане на решението в сила. Недоволен от въззивното решение е касаторът В. С. А. от с. М., П. област, представляван от адвокат И от АК П., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е частично недопустимо за 1/2 идеална част от процесния автомобил, а в останалата част е незаконосъобразно и необосновано. Пълномощникът поддържа жалбата и съображения, изложени в писмена защита. Ответникът по касация Д. П. Б. от гр. П., представляван от адвокат С от АК - П. оспорва жалбата. Ответникът по касация Р. Р. И. от гр. П. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение на основание чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението от страна на купувача по предварителния договор за заплащане на част от продажната цена, при което по отношение продавачката Д. П. Б. изявлението за прихващане е направено след изпълнение от нейна страна на задължението за заплащане на сумата 535 лева - разноски по делото. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Взето е предвид, че купувачът дължи суми на две лица и не са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението по отношение на продавача Р. Р. И., а по отношение на Д. П. Б. не намира приложение чл. 103 ЗЗД, поради изпълнение на задължението от последната на 26.01.2007 г., а касаторът е направил възражение за прихващане на 02.02.2007 г. При това положение законосъобразно на основание чл. 297, ал. 2 ГПК (отм.) е обезсилено решението за обявяване предварителния договор за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за процесния автомобил. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.)