Решение № 6951 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Свилена-Земеделска земя ООД, чрез процесуален представител адв. М. Ножаров, против решение 2151/27 ноември 2023 г., постановено по адм. д. 3/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Свилена-Земеделска земя ООД против решение 521 от 24 ноември 2022 г. на Общински съвет гр. Пловдив, с което се одобрява окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, ведно с устройствените зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. С определение 167 от 23 януари 2023 г., постановено по адм. дело 3/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с определение 2382/07 март 2023 г., постановено по адм. д. 2138/2023 г. на ВАС е бил определен обхвата на допустимия съдебен контрол на решение 521/24 ноември 2022 г. на Общински съвет гр. Пловдив, с което се одобрява окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив ведно с устройствените зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, като е прието, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на ОУП в неговата цялост, поради което жалба срещу ОУП, в неговата цялост, е недопустима и предмет на съдебното производство може да бъде единствено ОУП в частта му относно собствения на жалбоподателя имот - ПИ с идентификатор 56784.22.100 по КККР на гр. Пловдив. Съдът се е произнесъл недопустимо срещу Решение 521/24.11.2022 г. на Общински съвет гр. Пловдив, с което се одобрява окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив ведно с устройствените зони, устройствени показатели и правила и, нормативи за прилагане в неговата цялост. В случая е следвало да се произнесе единствено срещу ОУП, в частта му относно собствения на жалбоподателя имот - ПИ с идентификатор 56784.22.100 по КККР на гр. Пловдив. Като се е произнесъл срещу ОУП в неговата цялост, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по нея бъде прекратено, на основание чл.221, ал.3, предл. първо АПК. Съгласно чл.103, ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, докато подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, предвид чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Предмет на общия устройствен план не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образование с национално предназначение, предвид чл. 105 ЗУТ, като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите по т. 1, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство- чл. 106, т. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 107 ЗУТ с ОУП на град с неговото землище или селищно образование с национално значение се определят общата структура на територията, предмет на плана: жилищни територии, производствено-складови територии, територии за паркове и градини и др., изрично посочени в чл. 107, т. 1 ЗУТ. Следователно конкретният поземлен имот, собственост на жалбоподателя, който по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ е непосредствено засегнат от предвижданията на общия устройствен план, не е негов предмет, защото не е негова структурна част. Правният интерес не може да се ограничи до границите на имота на жалбоподателя, тъй като защитата на неговия интерес предполага отмяна на ОУП за територията, предназначена за оризища, в която попада имота му. Но тъй като с нарочно определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ, оставено в сила с определение на Върховния административен съд, е определен предмета на контрола за законосъобразност, настоящият съдебен състав не следва да се произнася в този смисъл. Решението в частта, касаеща ПИ с идентификатор 56784.22.100 е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен е крайният извод на съда за това, че оспореното от жалбоподателя изменение в предназначението на ПИ с идентификатор 56784.22.100, направено с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив, не е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане, че е извършено при спазване на административно производствените правила и процедурите, предвидени в ЗУТ. По делото е установено, че касаторът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 56784.22.100, съгласно одобрената със заповед РД-18-48/03 юни 2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта, находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, район Северен, местност Между Голямоконарско и Пазарджишко шосе", с площ 7069 кв. м., с начин на трайно ползване "оризище". Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните е, че ПИ с идентификатор 56784.22.100 е в обхвата на изменението на ОУП Пловдив. Имотът не попада в защитени територии по ЗЗТ и в защитени зони по ЗБР. По ОУП Пловдив 2007 поземленият имот попада в устройствена зона "Жм1" - Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Съгласно окончателния проект на ИОУП Пловдив, одобрен с процесното решение на ОС Пловдив, имотът попада в земеделска територия с режим на превантивна защита - оризища. Водещ признак за налагането на режим на "превантивна устройствена защита" е това, че територията е земеделска, а земята е висококатегорийна, поради което с ИОУП Пловдив за нея се определя режим, с който се запазва фактическото й ползване, без да се влошават качествата й. В общите граници на земеделските територии с режим на превантивна устройствена защита, разположени в западната част на административен район "Северен", в който е разположен и имотът на жалбоподателя, попадат 4 кадастрални района с общо 392 поземлени имота. От тях в кадастралната карта и в проекта за ИОУП Пловдив 12 имота, разположени в кадастрален район 19 са отразени като ниви и овощни градини. Останалите 380 имота в проекта за ИОУП Пловдив са означени като "оризища". В така представения от СТЕ общ брой на имотите не са включени напоителните канали и селскостопанските пътища. При извършената съпоставка от вещото лице с данните от КККР се констатирало, че в кадастрален район 19 ПИ 56784.19.208 с НТП "Овощна градина" е означен в ИОУП Пловдив като "оризище"; в кадастрален район 21 ПИ 56784.21.17 с НТП "Нива" е означен в ИОУП Пловдив като "оризище"; в кадастрален район 22 ПИ 56784.22.83, ПИ 56784.22.219, ПИ 56784.22.220, ПИ 56784.22.210 и ПИ 56784.22.211 с НТП "Овощна градина" са означени в ИОУП Пловдив като "оризище". По същия начин като "оризище" са означени и ПИ 56784.22.129 и ПИ 56784.22.130, които са с НТП "Нива". Имотът с идентификатор 56784.22.100 - собственост на жалбоподателя се намира на повече от 1500 м. от защитени зони "Марица - Пловдив" (BG0002087) и "Река Марица" (BG0000578) и не попада в техните граници. Предвид изложеното, вещото лице заключава, че мерките предвидени в ИОУП Пловдив, одобрен с процесното решение на общинския съвет, не засягат имота на жалбоподателя. Посочил е и, че за територията, в която попада имотът на жалбоподателя, няма действащ подробен устройствен план. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на административната процедура, тъй като не били поканени всички заинтересувани лица, в това число представители на административните области, в които се намират двете защитени зони по поречието на Марица. Видно от заключението на вещото лице е, че въпросните зони по поречието на Марица не са предмет на настоящото дело, на следващо място, в закона няма изискване при изготвяне и одобряване на ОУП да се канят всички заинтересувани лица, доколкото заинтересувани лица биха могли да бъдат всички собственици на имоти в обхвата на ОУП. По тази причина законът е предвидил процедура на обществено обсъждане и начини на оповестяване по съответния ред на конкретни етапи от процедурата. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото в случая се касае до изменение на ОУПО на цялата територия на Община Пловдив, то няма как да бъдат спазени и изискванията на чл. 20а от Наредба 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В приетия през 2007 ОУП на Община Пловдив се е предвиждало да бъде ревизиран същият след определен период от време. Отделно от това, приетият окончателен проект съответства на заданията, които са приети от Общински съвет Пловдив. Неоснователно е възражението за това, че неправилно е прието изменение на ОУП, а е следвало, с оглед обхвата на заданието - цялата територия на Община Пловдив да се приеме изцяло нов ОУП. Първоинстанционният съд правилно приема, че Наредба 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове не предвижда различни процедури за приемане на нов ОУПО и за изменение на действащ ОУПО, ако вече е бил приет ОУПО на дадена община. По делото не е спорно, че през 2007 г. е утвърден ОУП на Община Пловдив и същият е влязъл в законна сила. Не е спорно и, че между приемането и утвърждаването на изменението на ОУП с оспореното решение на Общински съвет Пловдив не е изминал период по-дълъг от сочения в чл. 17, ал. З от Наредбата прогнозен период от 15 - 20 години. Поради което, съдът правилно е приел, че при липсата на различни процедури и при неизтекъл прогнозен период на действие на утвърдения ОУП от 2007 година, наред с отчитане на изискванията на самия ОУП на Община Пловдив от 2007 г. за преразглеждането му, няма как да се приеме, че е налице основание за отмяна на атакуваното решение на Общински съвет гр. Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на Общ устройствен план на Община Пловдив, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане само и единствено защото не е изработен окончателен проект за нов ОУП на Община Пловдив, а е изработен такъв за изменението на ОУП на Община Пловдив от 2007 г. Не се споделят доводите на касатора за неправилното отхвърляне от съда на възраженията направени с оглед на фактическото ползване на имотите. Фактическото ползване на процесните имоти не е основание да се приеме, че неправилно е определена зоната, в която попадат същите според одобрения проект за изменение на ОУП. ОУП по своята същност определя преобладаващото предназначение на територията и няма пряко приложение по отношение на всеки конкретен имот, а преобладващото предназначение на териториите се определя от административния орган според множество критерии, които не могат да бъдат ограничени до съобразяване спецификите на конкретен имот в рамките на една територия. Изискване има единствено за съобразяване на влезли в сила подробни устройствени планове по смисъла на чл. 103а ЗУТ, което изискване в настоящия случай е неотносимо, тъй като видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че за процесния имот няма одобрен ПУП. Действително попадането на имотите в зона за превантивна защита на земеделски земи е свързана с ограничения за собственика, които, обаче, са последица от упражняването на нормативно регламентирано правомощие и установена в закона възможност, както и при отчитане на обществения интерес. Превенцията на обществения интерес е във връзка с определяне на превантивен режим на защита на земеделските земи, с оглед на това, че територията предмет на изменението на ОУП е земеделска, земята е висококатегорийна и следва да се запази фактическото й ползване, без да се влошава качеството. Превесът на обществения интерес е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделни физически и юридически лица. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Решението срещу ОУП, в частта относно собствения на жалбоподателя имот - ПИ с идентификатор 56784.22.100 по КККР на гр. Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника, чрез пълномощника му адв. Илиева, искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Общински съвет Пловдив такива в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева с включено ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен договор за правна помощ от 30 януари 2024 г и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав