Решение № 2351 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2019 г.

Решение № 2351 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията по прозрачност/КП/ при Министерски съвет/МС/ на Република България/РБ/ чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Стоименова срещу решение № 1426 от 6.03.2019 г. по адм. дело № 409/2019 г. на Административен съд-София-град, с което е отменено по жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД решение № КП-101 от 12.12.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет, с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № НСР-16476 от 17.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти /НСЦРЛП, делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне по подадената до него от дружеството жалба срещу Решение № НСР-16476 от 17.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти /НСЦРЛП/, при съобразяване с мотивите на решението.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата и в съдебно заседане се иска отмяната му и потвърждаване на административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът- "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД чрез процесуален представител юрисконсулт В. Мечкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложеното в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД срещу решение № КП-101 от 12.12.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № НСР-16476 от 17.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти /НСЦРЛП/, с което е утвърдена промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ за лекарствен продукт "Co-Telsart tablet 80 mg/1. 25 mg x28", който е включен в Приложение № 1 "Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО" и Приложение № 2 "Лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от ЗЛЗ и от бюджета на лечебните заведения" с утвърдена цена на производител 13.37 лева. Съдът е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон с оглед на действащата към момента на постановяване на решението норма на чл. 8, ал. 5 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /Наредбата/. Приел е, че датата на издаване на решението на Комисията по прозрачност към Министерски съвет е 12.12.2018 г., когато е издадено мотивираното решение № КП-101, а не 19.09.2018 г., когато е проведено заседанието на комисията и когато е взето решението. Приел е, че с изменението на нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата - ДВ, бр. 94 от 13.11.2018 г. се допуска определената цена да превишава четири пъти цената на референтния продукт.

Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

По делото няма спор относно компетентността на органа в административното производство при издаване на обжалвания акт. Няма спор и по отношение на наличието на материалните предпоставки по отношение регулирането на цената на лекарствения продукт, чиято цена е намалена, като е останал спорен въпросът към кой момент следва да се приеме, че е постановено решението на Комисията по прозрачност към Министерски съвет и съобразено ли е същото с изменената редакция на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, която към 13.11.2.0118 г. допуска определената цена да превишава четири пъти цената на референтния продукт, вместо два пъти, както е приела Комисията.

Установено е от фактическа страна, че с решение № НСР-16476/17.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти е увеличена цената на лекарствения продукт Co-Telsart tablet 80 mg/1. 25 mg x28", който е включен в Приложение № 1 "Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на ЗЗО" и Приложение № 2 "Лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от ЗЛЗ и от бюджета на лечебните заведения" с утвърдена цена на производител 13. 37 лева, с производител и притежател на разрешение за употреба – "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД

• на 16. 54 лева. Мотивите на органа са, че лекарственият продукт не е единствен в Международното непатентно наименование "Telmisartan, Hidrochlorothiazide" в Приложение № 1 и № 2. Посочено е, че притежателят на разрешението за употреба е подал декларация по чл. 43, ал. 1 от Наредбата в месеца, през който изтича дванадесетмесечния период от датата на утвърждаване на последната цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ. Цената е утвърдена с Решение № НСР-9471 от 9.06.2016 г., вписано на 25.06.2016 г. При проверка на подадена декларация, извършена към 6.06.2018 г. - датата на подаване на декларацията не е установена цена на производител в страните по чл. 33, ал. 2 и чл. 8, ал. 3, както и цена за окончателна опаковка, най-близка до заявената, съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата. Утвърдената цена на производител от 13. 37 лева не отговаря на изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, тъй като лекарственият продукт с най - ниска стойност ДДД /терапевтичен курс в същото Международно непатентно наименование, съгласно актуализация от 2.06.2018 г. на ПЛС е Tezeo HCT TABLET 80 mg/12=5 mg x 30 е с цена на производител 5. 95 лева, която преизчислена от 28 броя е 5. 553 лева. Прието е, че цената на производител, отговаряща на изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредбата е 11. 11 лева, както и че от жалбоподателя не е подадено уведомление за промяна на утвърдената цена по реда на чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ в срока по чл. 43, ал. 7 от Наредбата. Това решение е оспорено пред Комисията по прозрачност при Министерски съвет.

На свое заседание № 16, проведено на 19.09.2018 г. в залата на МЗ, Комисията по прозрачност към МС е приела решение, с което е отхвърлила жалбата на дружеството № КП-00-97/4.09.2018 г., като е посочила, че решението ще се изготви от друг член на комисията. Това решение е оформено в решение № КП-101 от 12.12.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет, в което е посочено, че се отхвърля жалбата на дружеството и са изложени мотиви за обвързана компетентност на НСЦРЛП при определяне на цените, съобразно с изискването на чл. 8, ал. 5 от Наредбата.

Към датата на постановяване на решението на НСЦРЛП е била действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, която гласи: Когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт по реда на този член, заявената цена на производител не може да бъде по-висока от два пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД/терапевтичен курс, определена по реда на раздел III от глава шеста към момента на подаване на заявлението. Ред. ДВ, бр. 8/2017 г. /.

С изменение на нормата, обн. ДВ бр. 94/2018 г., в сила от 13.11.2018 г. редакцията на нормата е следната: Когато за лекарствен продукт не може да бъде намерена цена на производител за същия лекарствен продукт по реда на този член, заявената цена на производител не може да бъде по-висока от четири пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД/терапевтичен курс, определена по реда на раздел III от глава шеста към момента на подаване на заявлението по чл. 33, ал. 1.

При така установеното от фактическа страна неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая към момента на постановяване решението на Комисията е била в сила изменената редакция на нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, в сила от 13.11.2018 г.

Решение № КП-101 от 12.12.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет/Комисията/, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № НСР-16476/17.08.2018 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти/НСЦРЛП/, е прието от колективния административен орган на заседание, състояло се на 19.09.2018 г., като това обстоятелство е изрично посочено в титулната част на мотивите към него. Това е моментът, в който колективният орган е формирал своята воля да отхвърли подадената жалба. Резултатът от проведеното гласуване- да се отхвърли жалбата по преписка КП-00-97/4.09.2018 г. като неоснователна, е обективирана в Протокол № 16 от заседание № 16 проведено на 19.09.2018 г. Датата на взетото от колективния орган решение е и дата на издаване на административния акт- 19.09.2018 г. Мотивите към това решение са изложени в последвалото решение № КП-101 от 12.12.2018 г. Този извод се налага от тълкуване разпоредбите на чл. 266 ЗЛПХМ и чл. 14 и чл. 15 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ/ Правилника/. В чл. 14, ал. 1 от Правилника е посочено, че Комисията разглежда постъпилите жалби, изслушва докладчиците и се произнася с решения, които съгласно ал. 2 се вземат с мнозинство от две трети от съставя й. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилника Комисията се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите. Решенията се подписват съгласно ал. 2, и същите се връчват на заявителя по реда на АПК /ал. 3/, и могат да бъдат обжалвани по реда на АПК /чл. 16/.

Така установената процедура налага извода, че за дата на издаване на административния акт следва да се приеме датата на гласуване и приемане на решението от Комисията, като колективния орган. Това решение се обективира в изготвения протокол от комисията, и се подписва от всички членове на Комисията. Последващото решение се изготвя от съответния докладчик-член на Комисията, като освен решението на Комисията съдържа и мотиви. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган да издаде съответния акт в един или друг смисъл. Описаната по-горе процедура не задължава административния орган да обяви мотивите в дена на вземане на решението. Поради това не съществува пречка мотивите да се изложат отделно от самия административен акт след неговото издаване, както е в настоящия случай. Последващото решение се подписва само от председателя на комисията, а в негово отсъствие- от заместник-председателя или друг член на Комисията, определен по реда на чл. 5 от Правилника.

С оглед на изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че за дата на издаване на административния акт следва да се приеме решение № КП-101 от 12.12.2018 г. Последвала е и неправилна преценка на действащата към този момент норма на чл. 8, ал. 5 от Наредбата.

Към 19.09.2018 г., когато е взето решението от Комисията, както бе посочено по-горе, нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата не е изменена, и същата не допуска заявената цена на производител да бъде по-висока от два пъти цената на производител на лекарствения продукт със същото международно непатентно наименование и лекарствена форма, който е с най-ниската стойност за ДДД. Нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата е изменена по-късно- с Постановление № 241 на Министерския съвет от 8.11.2018 г. за изменение на Наредбата /обн. ДВ бр. 94/2018 г. от 13.11.2018 г., в сила от 17.11.2018 г. /. С това изменение не е придадено обратно действие на нормата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. Неправилно в случая първоинстанционният съд се е позовал на § 9а от ПЗР на Наредбата. Редакцията-"чл. 8, ал. 5 се прилага от 1 януари 2018 г." касае изменението на Наредбата-ДВ, бр. 8 от 2017 г., а не изменението от 13.11.2018 г. Цитираното по-горе ПМС № 241/8.11.2018 г. не е придало обратно действие на изменението на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, и разпоредбата правилно е съобразена от административния орган- редакцията към момента на постановяване на решението 19.09.2018 г.

С оглед на изложеното обжалваното решение на Административен съд-София-град следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на ново решение, с което да се отхвърли оспорването по жалба на "Чайкафарма Висококачествените лекарства" АД срещу Решение № КП-101 от 12.12.2018 г. на Комисията по прозрачност към Министерски съвет, като неоснователно.

При този изход на делото следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение