Решение № 3469 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 274/2009 г.

Решение № 3469 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 274/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалби на областния управител на Област Хасково, кмета на Община Хасково, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Хасково (ВиК) и физическите лица Слави Делчев Колев, Панчо Данев Ванчев, Асен Огнянов Асенов, Пенчо Кирилов Пенев и Златка Георгиева Трендафилова, всички от с. Ябълково, Хасковска област, против Решение № 362-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът).

Жалбите са подадени в срок.

С обжалваното Решение № 362-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите, е издадено Комплексно разрешително (КР) на Община Димитровград, за изграждане и експлоатация на Депо за неопасни отпадъци на Община Димитровград, в землището на с. Ябълково, при условията на Разрешително № 362-НО/2008 г.

Недоволни от решението, жалбоподателите го обжалват. Всеки от тях развива различни доводи, но обобщени те, се свеждат до неправилност поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаването на административния акт (АА). Молят отмяната му, като претендират и за разноски.

Ответникът - министърът, чрез процесуалните си представители, твърди недопустимост на жалбите. Алтернативно моли отхвърлянето им. Претендира за разноски.

Заинтересованата страна - кметът на община Димитровград, чрез процесуалните си представители, моли отхвърлянето на жалбите. Претендира за разноски.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по доводите за недопустимост и неоснователност на жалбите, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 8 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), "държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите". Областният управител, съгл. чл. 16 от с. з., изпълнява посочените там задачи, основното съдържание на които е да осигури държавната политика, осъществявана от министъра.

Кметът на община Димитровград е подал Заявление вх. № на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) при Министерство на околната среда и водите (МОСВ) 330-ХА-817/14.05.2007 г. (л. 1 и сл. от приложена жълта папка) за издаване на КР на Депо за твърди битови отпадъци (ДТБО) в землището на с. Ябълково, община Димитровград, имот № 000465. Приложеният към заявлението проект за КР, на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на КР (отм., Наредбата за КР), е изпратен за съгласуване с Регионална инспекция по околната среда и водите, Хасково (РИОСВ) и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", Пловдив (БДИБР). Директорът на ИАОС е поискал от вносителя на предложението необходимата допълнителна и уточняваща информация и такава е била предоставена. На основание чл. 126 (отм.) от ЗООС и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за КР (отм.), е осигурен обществен достъп до заявлението за издаване на "КР за ДТБО, община Димитровград", за срок от един месец (от 11.04. до 10.05.2008 г.) в сградата на община Димитровград и в Публичния информационен център на ИАОС чрез съобщение във в-к "24 часа", броя от 11.04.2008 г. (л. 65 от черна папка). След изготвянето на проекта за КР, в броя на в-к "Хасковска Марица"от 01.08.2008 г. е публикувано съобщение за осигуряване на обществен достъп до него на същите места за периода 31.07.2008 - 29.08.2008 г. Видно от текста на Писмо на кмета на община Димитровград вх. № на ИАОС 330-ХА-815/04.09.2008 г. (л. 31 от черна папка), през посочения период в общината не са постъпили становища или възражения по проекта. Последният е изпратен за становища на съответните дирекции от МОСВ: "Превантивна дейност", "Управление на отпадъците", "Координация на РИОСВ" и "Опазване чистотата на въздуха", които са изказали мненията си в ИАОС (вж. л. 49, 54, 56 и 58 от черна папка). Въз основа на тези становища е изискана и получена повторно допълнителна информация от оператора на ДТБО. След анализ на цялата постъпила информация и становищата на компетентните дирекции от МОСВ, с Писмо изх. № 330-ХА-817/03.10.2008 г. (л. 1 от черна папка), изпълнителният директор на ИАОС е предложил на министъра да издаде исканото КР. Обжалваното решение Решение № 362-НО-ИО-АО на министъра за издаване на КР е издадено на 8.10.2008 г. и е съобщено на заявителя община Димитровград, на ИАОС, РИОСВ Хасково, БДИБР Пловдив. На основание чл. 127, ал. 1 от ЗООС, решението е публикувано и във в-к "24 часа" в броя му от 31.10.2008 г. (л. 10 от делото).

Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, най-близките разстояния от границите на имот № 000465, в който ще се разположи ДТБО до: а/ строителните граници на с. Ябълково е 1150 м., б/ до овцефермата - 1040 м., в/ до стопанския двор - 890 м., г/ до помпена станция (ПС) "Ябълково - селска" е 1200 м. а до II и III пояс на санитарно-охранителните зони (СОЗ) на същата - 1000 м., д/ до най-близкия от тръбните кладенци по десния бряг на р. Марица - 2850 м. и до съществуващите в землището на селото микроязовири, използвани само за напояване - съответно 1100, 150 и 1160 м.

От заключението на съдебно-археологическата експертиза е видно, че с влизането в експлоатация на кариерата в местността "Нинев баир", целият хумусен пласт от почвата е изринат, а кариерата е вкопана дълбоко в материковата скала. В нейните очертания няма археологически пластове. Границите на разкопките от периода 2000 - 2005 г. са на разстояние 1,5 км. от площадката за ТБО. При съществуващия хълмист характер на терена на землището на с. Ябълково, ДТБО и тези разкопки се намират на различни хълмове. Границите на светилището, открито при разкопките през 1968 г. не могат да се нанесат върху картата.

По делото са приложени и следните писмени доказателства, от значение за правилното му решаване:

Решение № ХА-01-01/12.01.2007 г. по оценка на въздействие върху околната среда на директора на РИОСВ (л. 141а от делото), с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на ДТБО в землището на с. Ябълково, община Димитровград, влязло в сила;

Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 92/15.07.2008 г. на имот № 000465, издаден от община Димитровград и одобрен от кмета `и (л. 58 от делото) от който е видно, че имотът в който ще се реализира ДТБО, е IХ категория, т. е. такава със среден бонитетен бал от 11 до 20 по таблицата на чл. 1, ал. 2, т. 9 от Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение;

Скица на имот № 000465 № 002673/24.08.2007 г. (л. 139а от делото) от която е видно, че начинът на трайно ползване на имота е "кариера - скала".

Заповед № 641/30.05.2007 г. на кмета на община Димитровград (л. 17 от делото), с която е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) на поземлен имот № 000465, местността "Нинев баир/чука" в землището на с. Ябълково, Хасковска област.

Протокол № 1054/22.08.2007 г. (л. 15 от делото) на Общинска служба по земеделие и гори, Димитровград (ОСЗГ) видно от който е установено, че по начин на трайно ползване имот № 000465 е изоставена каменна кариера, а не "пасище, мера" и е взето решение да се промени начина на трайно ползване на имота от "пасище, мера" в "кариера - скала".

При така установеното от фактическа страна, жалбата на областния управител се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес. В жалбата и с. з. от 13.05.2009 г. - интересът на областния управител е обоснован с разпоредбата на чл. 16 и § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС. Този довод е неоснователен. Съгласно чл. 16 от ЗООС, областният управител е задължен да осигури изпълнението на държавната политика по опазване на околната среда, а самата държавна политика, на основание чл. 8 от с. з. се осъществява от министъра. Т. е. той има ограничени права във връзка само с изпълнението на актовете на министъра. Областният управител не може и не е оторизиран да преценява критично приетата за изпълнение от министъра държавна политика. Не водят да други изводи и разпоредбите на § 1, т. 24 и 25 от ДР на ЗООС. В тях се дават легални определения на понятията "общественост" и "засегната общественост", употребени в ЗООС. Областният управител като част от администрацията на РБ не може да бъде причислен към нито една от двете групи, тъй като той не е "...физическо или юридическо лице и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство...". Освен това, както многократно е подчертавано в практиката на ВАС, административното право дава възможност да се разрешат споровете между административни органи и гражданите или организациите относно законосъобразността на издадени АА. То не е начин за разрешаване на такива спорове между различните административни органи. Спорове между последните се решават по реда на субординационните отношения между тях или чрез сезиране и използване на общия им, горестоящ административен орган.

По изложената причина жалбата на областния управител следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част се прекрати.

Останалите жалбоподатели - кметът на община Хасково, петте физически лица и "В и К" ЕООД, Хасково, имат правен интерес от обжалването на акта на министъра.

Кметът на община Хасково, като такъв, е задължен да осигурява интересите на жителите на общината, вкл. и снабдяването им с питейна вода, както и да решава въпроси във връзка със здравеопазването. Видно от твърдението на кмета, направено с жалбата (л. 5) и неоспорено от останалите страни по делото, населението на гр. Хасково и селата Клокотница и Брягово се водоснабдява от 30 бр. бункерни помпени станции I подем, собствени на "В и К", намиращи се по брега на р. Марица, в землището на с. Ябълково и в близост до терена върху който ще се изгради ДТБО. Нарушаването на саниторно-хигиенните изисквания за отстояния между обект като ДТБО и помпените станции може да доведе до влошаване качеството на питейната вода за населението на тези населени места.

По същите съображения, допустима при наличие на правен интерес, се явява и жалбата и на "В и К". Последното е собственик на посочените по-горе водовземни съоръжения, видно от приложения към жалбата му "Инвентарен опис". Като дружество, снабдяващо с питейна вода населението на изброените населени места, то има задължения по осигуряване качеството на доставяната вода. Евентуалното неизпълнение на нормативни изисквания за отстояния на ДТБО от помпените станции както се каза, може да доведе до влошаване на качествата на питейната вода.

Допустима се явява и жалбата на петте физически лица. Същите са жители на с. Ябълково и като такива имат правата да живеят в здравословна природна среда. Евентуалното нарушение на нормативно определените отстояния между депото и източниците на питейна вода, строителните граници на селото или археологическите паметници, открити в землището на селото ще влоши качеството на тяхната околна среда.

Изследвайки въпроса за наличието на правен интерес от обжалването на решението на министъра следва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита за неоснователен доводът на процесуалните представители на министъра и кмета на община Димитровград, за значението на факта, че жалбоподателите не са участвали и не са изразили становище по законосъобразността на направеното искане за издаване на КР и проекта за такова по време на общественото му обсъждане. Твърди се, че неучастието в този процес сочи на липса на правен интерес у жалбоподателите. То е неоснователно. Участието и запознаването с искането за издаване на КР и подготвения проект за такова не е онази фаза в процеса на издаването му, която ще определи заинтересованите страни. В нормативните актове (ЗООС и Наредбата за КР) е предвидено предоставянето на такава възможност. Евентуалната `и липса би било съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обстоятелството обаче, че някои от жалбоподателите (в случая всички) не са се възползвали от възможността предварително, преди издаването на КР, да се запознаят със съдържанието на искането и проекта за КР не води до извод, че това им поведение презумира липса на правен интерес. Те могат да направят възраженията си през целия процес на издаването на КР и неговата проверка от съда.

Доводът за допуснати от министъра съществени нарушения на административнопроизводствените правила се твърди от всички жалбоподатели. В същото време нито един от тях не го конкретизира и не посочва кое точно административно правило е нарушено при издаването на обжалваното решение. Последното лишава съда от възможността да изследва задълбочено конкретно твърдяно нарушение и да обоснове изводите си по въпроса за съществуването му или неговата липса. При служебната проверка на АА, настоящият състав не констатира подобни нарушения, поради което приема, че такива няма допуснати.

Доводът за допуснати нарушения на материалния закон, касаят според всички жалбоподатели, законосъобразността на предходни издаването на КР, действия на кмета на община Димитровград и издаването на други, предходни за процедурата АА.

Така твърди се, че промяната на предназначението на земеделската земя, върху която ще се изгради ДТБО е станало не по определения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) начин и не от оторизирания за това орган - Комисията за земеделски земи към Министерството на земеделието и храните. В първоначалните документи (скица, доклад за ОВОС и др.), подадени със заявлението до министъра, е отразено, че теренът представлява "пасище, мера". Такива земи, съгласно Закона за общинската собственост (ЗОС), са публична общинска собственост и не могат да се обявяват за частна такава. Промяната на предназначението им може да се направи, с оглед площта на терена, единствено от Комисията за земеделски земи. Необходимата строителна площадка с проект на ПУП се утвърждава с решение на същата комисия.

Тези доводи са неоснователни. Към датата на издаването на обжалваното решение (08.10.2008 г.), са били налице и са представени на министъра административните актове, описани по-горе: АЧОС № 92/15.07.2008 г. на имот № 000465 в землището на с. Ябълково, Скица на същия имот № 002673/24.08.2007 г., Заповед № 641/30.05.2007 г. на кмета на община Димитровград, одобряваща ПУП - ПЗ на имота, Решение № ХА-01-01/12.01.2007 г. по ОВОС на директора на РИОСВ и Протокол № 1054/22.08.2007 г. ОСЗГ, Димитровград. В хода на настоящото производство за проверка законосъобразността на обжалваното Решение № 362-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра, е недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на влезлите в сила други актове, които го предхождат. Тяхната незаконосъобразност може да се твърди единствено при наличието на влязло в сила съдебно решение, което по пътя на исковото производство, я е установило.

Неоснователни са доводите, направени в жалбите за липса на необходимите отстояния на ДТБО до други съоръжения или зони, което води до нарушаване на санитарно-хигиенните изисквания. Така твърди се от физическите лица, че са нарушени нормите на Наредба № 7/25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда - чл. 2, ал. 1 и Приложение 1 към нея. Съобразно същият чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7/1992 г., "Хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на жилищната зона на населените места...". Съгласно т. III.340 от Приложение 1 към същата Наредба, при депониране на неопасни отпадъци с ежедневно запръстяване (както ще се процедира на процесното депо), хигиенно-защитната зона (ХЗЗ) е 1000 метра. Видно от заключението на вещото лице, отстоянието между ДТБО и жилищната зона на с. Ябълково е 1150 м. и съответната зона е спазена. По-малко е само разстоянието до стопанския двор (890 м.), но това не е нарушение на нормите на цитираната наредба. Твърди се също нарушение на чл. 9 от Наредба № 7/24.08.2004 г. за изискванията на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Доводът е посочен общо, без конкретизиране на нарушената норма, но също е неоснователен. В чл. 9, ал. 1 от тази наредба има изисквания за отстояние на границата на площадката до границите на урбанизираните територии, в т. ч. до жилищните зони, до вилните зони, до курортите, до курортните и излетните комплекси, до другите места за отдих, както и до предприятията и складовите бази на хранителната промишленост, съгласно нормативно установените ХЗЗ за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащите й територии, водните пътища и водните обекти, земеделските и горските територии; за забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; за съобразяване наличието в района на площадките на: подземни води, крайбрежни води, незащитени водоносни хоризонти при максимално водно ниво на дълбочина, по-малка от 1 м под долния изолационен екран на депата за отпадъци, общо и индивидуално водоползване и ползване на водни обекти, защитени природни територии и обекти, недвижими паметници на културата и площи, за които има предоставени разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства. Както се каза по-горе, отстоянието на депото до жилищната зона на селото е повече от минимума на нормативните изисквания. По делото няма данни и твърдения за наличието на курорти и други места за отдих, предприятия и складови бази на хранителната промишленост, водни пътища и водни обекти, източници на минерални води, подземни води, крайбрежни води, незащитени водоносни хоризонти на дълбочина по-малка от 1 м., защитени природни територии и обекти и площи за които има разрешения за търсене на подземни богатства. Видно от Писмо изх. № 0-2905/22.02.2006 г. (л. 99 от жълта папка) на БДИБР до кмета на община Димитровград (вх. № на общината 24-00-61/23.02.2006 г.), имот № 000465 не попада в I-ви пояс на СОЗ на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване. От Писмо изх. № 511/28.04.2006 г. (л. 101 от жълта папка) на "В и К", Димитровград до зам.кмета на същата община, петното за бъдещо ДТБО отстои на около 1000 м. южно от III пояс на СОЗ от водоизточника, снабдяващ населението на с. Ябълково и част от населението на с. Горски извор, т.е. ПС "Ябълково - селска". Видно от заключението на вещото лице, на това място границите на II и III пояс на СОЗ съвпадат. Не е налице и нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3, б. "е" от наредбата - съобразяване на терена на ДТБО с наличието на недвижими паметници на културата в района на площадката. Разпитаният по делото експерт - археолог е категоричен, че "в самото депо няма археологически обекти", "границите на разкопките от 2000 - 2005 г. се намират на 1,5 км. от площадката за ТБО" и "в очертанията на бившата каменна кариера няма археологически пластове" - вж. протокола от с.з. проведено на 11.11.2009 г. - л. 122.

Предвид изложеното, жалбите против Решение № 362-НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите се явяват неоснователни. Като такива оспорването следва да се отхвърли.

Процесуалните представители на министъра и на кмета на община Димитровград са направили искания за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изводите на съда, същите се явяват основателни. Следва да бъдат осъдени жалбоподателите, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, солидарно да заплатят на МОСВ сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на община Димитровград - сумата 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение