Решение № 6048 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2008 г.

Решение № 6048 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Никола Константинов Златарев от гр. Бургас чрез пълномощник - адв. В. Тодоров срещу решение № 734 от 28.07.2008 г. постановено по адм. д. № 3175/2008 г. от Административен съд София-град. С касационната жалба и в писмените бележки са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена заповедта на зам. областния управител в оспорената й част. Ответника по касационната жалба - заместник на областния управител на област София не ангажира становище по жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството по издаване на индивидуалния административен акт е започнало по заявление № РД-97-00-1899/6.05.1998 г. от Никола Константинов Златарев до областния управител на област-София с молба да бъде обезщетен на основание чл. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ (ДВ, бр. 107/1997 г.) за апартамент с площ от 124 кв. м., находящ се на III етаж (II етаж) в жилищната сграда на ул. "6-ти септември" № 3, гр. София. Впоследствие с молба вх. № 97/139 от 14.11.2005 г. жалбоподателят е поискал от областният управител Д да бъде възстановена работата по преписки № РД-97-00-1899 и № РД-97-00-1898" за обезщетяване за два одържавени имота, като по втория № преписка няма данни за какво се отнася, но с оглед данните по делото е обоснована вероятността по нея жалбоподателят да претендира обезщетение по ЗОСОИ за другия жилищен имот на ул. "Московска" в гр. София, т. е. за останалата S от отнетото имущество на наследодателя си. С допълнителна молба от 4.04.2006 г. към заявление № РД-97-00-1899/6.05.1998 г. жалбоподателят е уточнил, че желае обезщетяване за целия апартамент на ул. "6-ти септември" № 3 в гр. София. Производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е образувано пред първоинстанционния съд по жалба, подадена от Никола Константинов Златарев против заповед № РД-21-036 от 20.04.2007 г., издадена от заместника на областния управител на област София, с която е уважил частично искането на Никола Златарев за обезщетение с жилищни компенсаторни записи за следния недвижим имот, а именно: S идеална част от апартамент с площ от 124 кв. м., находящ се на III етаж (II етаж) в жилищната сграда на ул. "6-ти септември" № 3, гр. София, и е възложил изготвяне на оценка. Жалбоподателят е оспорил заповедта в частта, в която съдържа мълчалив отказ за обезщетяване за целия имот, с доводи, че обезщетението незаконосъобразно е определено само за 1/2 идеална част от имота. Претендирал е, че следва да бъде обезщетен за целия имот, както е заявил в искането си. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата с доводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Действително за жалбоподателя са налице всички кумулативни предпоставки за признаване на правото на обезщетение само относно S идеална част от апартамент с площ от 124 кв. м., находящ се на III етаж (II етаж) в жилищната сграда на ул. "6-ти септември" № 3, гр. София, а по отношение на останалата S идеална част от процесния апартамент не са налице предпоставките за възникване право на обезщетение по чл. 2 от ЗОСОИ, тъй като наследодателят Коста Златарев е бил собственик само на S от апартамента, а останалата част е придобита от държавата не по силата на специалните закони, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, а чрез гражданско-правен възмезден способ - съдебна делба на съсобствено имущество, в която държавата участва като равнопоставен субект. Следователно по отношение на тази част от процесния апартамент не са налице предпоставките за възникване право на обезщетение по чл. 2 от ЗОСОИ и само за останалата и призната от административния орган част от имота възниква право на обезщетение, а жалбоподателя следва да търси овъзмездяване за намаленото си имущество относно този имот не от държавата, а от лицата, в чийто патримониум то е преминало останалото имущество. Административния орган или съда не може разширително да тълкува и прилага предпоставките за обезщетяване, нито да разширява обема и основанието на обезщетението по начина, по който е претендирано от жалбоподателя в заявлението му. При това положение и с оглед на тези мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение