Решение № 288 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2017 г.

Решение № 288 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "Боте фешън 2010" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. Дашинов, срещу решение № 1818/08.11.2016 г. по адм. д. № 1500/2015 г. на Административен съд Б. /АС/, В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменена заповед № 1743/13.11.2015 г., издадена от заместник - директора на ТД на НАП- Б., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 186 - чл. 188 от ЗДДС запечатване на обект - магазин за дрехи "Боте", находящ се в гр. Б., ул. "Я. К." .№..., МОЛ "Галерия" за срок от един месец. Ответникът по касационната жалба, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е била заповед № 1743/13.11.2015 г., издадена от заместник - директора на ТД на НАП- Б., с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 186 - чл. 188 от ЗДДС запечатване на обект - магазин за дрехи "Боте", находящ се в гр. Б., ул. "Я. К." .№..., МОЛ "Галерия" за срок от един месец. За установено от фактическа страна съдът е приел, че при извършена проверка на 08.07.2015 г. в 11:30 часа в търговския обект, стопанисван от "Б. Ф. 2010" ЕООД не е издаден фискален бон от работещия в обекта ЕКАФП при направена покупка на една блуза на стойност 49 лева, заплатена в брой от орган по приходите. Установеното представлява нарушение на чл. 185, ал. 1, вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", вр. с чл. 187, вр. с чл. 188 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № F172299/27.07.2015 г. и е издадено наказателно постановление № 1743/13.11.2015 г. При така установеното съдът е приел, че процесната Заповед № 1743/13.11.2015 г. е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Между страните няма спор по фактите. Установено е, че е нарушена е разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Правилно е и заключението, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. Неоснователен е довода на касатора за липса на произнасяне от съда досежно довода му за късно връчване на обжалваната заповед. Съдът е обсъдил този довод и правилно е приел, че от съдържанието на заповедта е видно, че нарушението е извършено на 08.07.2015 г., а мярката е наложена на 13.11.2015 г. Липсват данни за датата на съобщаване на заповедта, но като е приел АС този факт е без правно значение за правните последици на волеизявлението единствено за допустимост на жалбата, досежно спазване на срока за обжалване. Основателен е довода за за липса на доказателства установяващи компетентността на лицето издало обжалваната Заповед. Съдът се е позовал на заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, но същата е издадена след датата на издаване на процесната Заповед № 1743/13.11.2015 г., издадена от заместник - директора на ТД на НАП- Б. Не на последно място съдът е конституирал като ответник по делото директора на ТД на НАП Б., което е в противоречие с процесуалните изсквания на разпоредбата на чл. 153 от АПК, съгласно която страна по делото е органа издал административния акт. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се конституира надлежния ответник, да се съберат доказателства за компетентността му да издаде процесната заповед, както и доказателства за начина на съобщаване на процесната заповед на жалбоподателя /ако има такива/. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,