Решение № 2781 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2016 г.

Решение № 2781 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. С., [населено място], против решение № 253/29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 34/2016 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за обезсилване решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Т. С. против заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР на [населено място], в частта за имот с идентификатор [номер]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Със Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 година, в сила от 26 юли 2016 година) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 година) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на Е. Т. С. против заповед № РД-18-75 от 10.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена КК и КР на [населено място], е недопустима – чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено и вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което подадената от С. жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,