Решение № 15498 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3959/2018 г.

Решение № 15498 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3959/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 109 от 08.01.2018 г. по административно дело № 10230/2017 г. на Административен съд – С.-град (АССг). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Министерски съвет против нейно решение № 212/03.07.2017 г., постановено по преписка № 347/2016 г., като претендира и заплащане на деловодни разноски. В представено писмено становище от процесуален представител отново са изложени доводи за законосъобразност на административния акт и е направено искане за присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Министерски съвет на Република България (МС) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба от оправомощено лице против административен акт, същото е и правилно, като постановено при правилно приложение на закона, при липсата на допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Административното производство е образувано по жалба на Д. Д., [дата на раждане], в която се твърди, че на 31.08.1988 г. започнал обучението си в Средно милиционерско училище "Ф. Д." гр. П., което било със срок 2 години и 8 месеца. При подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) Националния осигурителен институт (НОИ) – Териториално поделение (ТП) – Ш. отказва да му отпусне посочената пенсия, като приема че времето на обучение в посоченото училище, което се зачита за осигурителен стаж е 17 месеца и 13 дни т. е. от навършването на пълнолетие на 18.11.1989 г. до датата на завършване на обучението му - 30.04.1991 г., с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Счита, че посочената норма е дискриминационна и с нея се осъществява пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), тъй като с приложението ? се осъществява по – неблагоприятно третиране на лица, ненавършили пълнолетие, но обучавали се като школници на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от с. з. С обжалваното пред АССг решение № 212/03.07.2017 г. по преписка № 347/2016 г. Петчленен разширен състав за множествена дискриминация на КЗД приема за установено, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС, представлява форма на пряка дискриминация по признак "възраст" и предписва на основание чл. 65, т. 4 и чл. 47, т. 2 и т. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на МС да измени посочения текст от НПОС така, че да се счита за осигурителен стаж времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници, както преди, така и след навършване на пълнолетие. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционния съд обявява административния акт за нищожен в частта, с която на МС е предписано в двумесечен срок да промени разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС така, че да се счита за осигурителен стаж времето на наборната военна служба и времето на обучение на курсанти и школници, както преди, така и след навършване на пълнолетие и го отменя в частта, в която е прието за установено, че посочената разпоредба представлява форма на пряка дискриминация. Правилно в обжалваното решение е прието, че изводът на КЗД за осъществена в случая пряка дискриминация е неправилен, доколкото в хода на административното производство не са установени и посочени лица – сравнители, за да се установи, че същият е бил третиран по – неблагоприятно отколкото тези трети лица са третирани или са били третирани или биха били третирани. Съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е дефинирана в ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. като поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Цитираната национална законодателна уредба относно пряката и непряка дискриминация е в унисон с тази от Директива 2000/78/ЕО на СЪВЕТА от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директивата). Съгласно чл. 2, § 2 б. "а" от Директивата за целите на същата принципът за равно третиране" означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1, като проява на пряка дискриминация е прието, че има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1. Съгласно б. "б" на цитирания текст проява на непряка дискриминация ще има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен при изрично посочени две изключения. От така установеното следва, че уредбата дадена в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. е в унисон с цитираната разпоредба на чл. 2, § 2 от Директивата. При това, както правилно е посочено в решението на АССг в нарушение на цитираните разпоредби КЗД приема, че с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС е осъществена пряка дискриминация спрямо жалбодателя. Допълнително в тази насока следва да бъде посочен и факта, че не се твърди от жалбодателя, а и в хода на административното производство липсват констатации за извършено неравно третиране на жалбодателя от конкретни лица. Предвид цитираната правна уредба правилно АССг приема, че изводът за наличието на пряка дискриминация следва да бъде изведен въз основа на обезпечаващи този извод доказателства, от които да е установено осъществено неравно третиране от акт, действие или бездействие, които следва да бъдат посочени в мотивите на акта. При това е правилен и изводът, че макар жалбодателят Димов да е посочил пред административния орган факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на дискриминация при формулиране на изводите си съставът на КЗД не е съобразил факта, че в конкретния случай неравното третиране е резултат на действието на правни норми от националното законодателства – т. е. от привидно неутрални разпоредби, в които случаи е налице непряка дискриминация. Решението в тази му част е правилно като резултат и по следните, различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. В случая се касае до разпоредба, с която е регламентирало фиксиране на възраст за право на пенсия и достъп до социално-осигурителни схеми, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории и използването в контекст на такива схеми на критерий за възраст, при което нормата попада в категорията на посочените в чл. 6, § 2 от Директива 2000/78/ЕО на СЪВЕТА от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Посочената норма дава възможност в националното законодателство да бъдат въведени правила, в рамките на изключенията, посочени в чл. 2, § 2, б. "б", i, в случаите когато привидно неутралната разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. В унисон с тази разпоредба е и предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр. предвиждаща изрично, че не представляват дискриминация изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване. При тази законодателна уредба, изрично изключваща дискриминация при въведените изисквания за възраст и служебен стаж за целите на пенсионно осигуряване обжалваният акт на КЗД в частта, с която е прието за установено, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС представлява пряка дискриминация по признак възраст е постановено при грубо нарушение на законовите разпоредби на ЗЗДискр. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, с което е обявена нищожността на решението на КЗД в частта, с която на МС на основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр е предписано в двумесечен срок да измени разпоредбата на чл. 44, ал. 1 НПОС така, че да се счита за осигурителен стаж времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници както преди, така и след навършване на пълнолетие. Настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че при установяване на нарушение на забраната за дискриминация, макар КЗД по силата на чл. 47 ЗЗДискр. да има множество правомощия свързани с предприемане на мерки за преустановяване на действията, с които се извършва такава, включително чрез налагане на санкции и прилагане на мерки за административна принуда, даване на задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; обжалване на административни актове, постановени в нарушение на ЗЗДискр., завеждане на искове и встъпване като заинтересувана страна във вече образувани дела по този закон или други уреждащи равенството в третирането, да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането и други, подробно изброени в 13 точки на цитирания законов текст. В случая КЗД е дала предписание на орган на изпълнителната власт какъвто е МС за изменение на постановен от него акт, с каквито правомощия обаче комисията не разполага. По отношение на актовете на МС, както и на други органи на изпълнителната власт правомощията ? са посочени изрично в разпоредбите на чл. 47, т. 5 и т. 6 ЗЗДискр. и те са възможност да обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; както и да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Предвидените в разпоредбите на чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗЗДискр. правомощия се отнасят до физически и юридически лица, за които е установено по надлежния ред, че са извършили нарушение на забраната за дискриминация, каквито в конкретния случай липсват, но не и до държани органи и органи на изпълнителната власт. Този извод следва и от правилото, че административните органи имат конкретно определена в закона компетентност и не могат да изземват такава нормативно възложена на други органи. На следващо място следва да бъде посочено, че в ЗЗДискр. изрично е посочен случая, в който КЗД може да даде задължително предписание – чл. 76, ал. 1, т. 1 – на работодатели и длъжностни лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че правилно първоинстанционния съд обявява нищожността на решението на КЗД в тази му част, като постановено при неправилно приложение на закона, чиято тежест правилно е преценена като изключително тежко нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изходна делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК КЗД следва да бъде осъдена да заплати на МС деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение