Решение № 15354 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2020 г.

Решение № 15354 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма "Наука и образование на интелигентен растеж" в качеството му на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) срещу решение № 2821 от 09.06.2020 година на Административен съд-София-град (АССГ) по адм. д. № 9566/2019 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че проектното предложение с рег. №BG05 M20 P001-1. 001-0005 и наименование "Изграждане и развитие на център за върхови постижения в областта на персонализация на трансплантациите на органи, тъкани и клетки" на Софийски университет "Св. К. О. " (СУ) е подадено и кандидатства за финансиране по компонент 3 "Индустрия за здравословен живот и био-технологии" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05 M20 P001-1. 001 "Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения" по Приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие на ОП НОИР. Бюджетът по Приоритетна ос 1 на ОП НОИР, съгласно версията на ОП НОИР, одобрена с решение за изпълнение на Комисията С(2015) 1011/19.02.2015, възлизал на 560 014 272, 73 лева и в него се включвал резерв за изпълнение в размер на 6%, съгласно чл. 20 от Регламент № 1303/2013 година, от стойността на общата подкрепа по съответната приоритетна ос, който се разходвал само ако до края на 2018 година са постигнати заложените етапни цели при прегледа на рамката за изпълнение на приоритетната ос през следващата 2019 година. Бюджетът на Приоритетна ос 1 се разпределял по специфични цели при одобрение на съответните критерии и методологии от Комитета по наблюдение по конкретните операции. В касационната жалба се представят в хронологичен ред решения на Комитета за наблюдение по програмата (КН), Министерски съвет и Европейската комисия, чрез които се извършват действия по прехвърляне на финансов ресурс както от една програма в друга, така и от един компонент в друг в рамките на една ос по настоящата програма. Твърди се, че проектното предложение на СУ успешно е преминало техническа и финансова оценка, но същото можело да бъде реално финансирано само при наличие на свободен финансов ресурс по съответния компонент на оста– в настоящия случай в рамките на компонент 3 по ос 1 към момента на класиране на проектното предложение. Анализът на изложените решения за прехвърляне на финансов ресурс обаче сочел на единствения извод за липса на свободен финансов ресурс по приоритетна ос 1, компонент 3 към момента на класиране на проектното предложение на СУ. Липсата на свободен финансов ресурс и причината за тази липса неправилно била възприета от АССГ като основание за отмяна на решение № 0401-21/23.07.2019 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Прехвърлянето на средства от един компонент към друг компонент на програмата, или от една програма към друга, не било нито етап от процедурата по оценяване на проектното предложение, нито етап от класиране на кандидата. Като стоящ извън процедурата по оценяване на проектното предложение, фактът на взетите решения от КН по разпределяне на средства от ЕСИФ нямало как да се отрази на законосъобразността на решението за класиране на кандидата.

В подробност, в касационната жалба се съдържат факти за извършени преразпределения на финансовия ресурс по компонент 3, на ос 1 от процедурата: Твърди се, че поради констатирано неизпълнение на заложени индикатори от рамката за изпълнение на програмата бил загубен резерва по Приоритетна ос 1 в размер на 6% от общия размер на приоритетната ос, който с решение на КН от 29.05.2019 година и съгласие на ЕК бил прехвърлен към приоритетна ос 2. По делото били представени доказателства, от които по категоричен начин се установявало, че финансов ресурс по приоритетна ос 1, компонент 3 бил прехвърлен към компонент 2. Протоколите от заседанията на КН били публично достъпни на адрес: htt: //sf. mon. bg/?go=committee&p=records. На 11-тото заседание на КН на ОП НОИР, проведено на 29.05.2019 година било взето решение, с което се одобрявало прехвърлянето на резерва за изпълнение на Приоритетна ос 1 в размер на 27 600 856, 50 лева в Приоритетна ос 2. Впоследствие с решение на МС № 256/14.04.2020 година свободният ресурс по Приоритетна ос 1 на ОП НОИР бил прехвърлен от ОП НОИР към ОП "Иновации и конкурентоспособност", а свободни средства от ЕФРР били пренасочени към ОП ИК за мерки за подпомагане на малките и средни предприятия за преодоляване на последиците от пандемията с коронавирус. На следващо място се излагат доводи за прехвърляне на средства от ОП НОИР /от Приоритетна ос 1, специфична цел 2 в размер на 51, 1 млн. евро към Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", одобрено от КН на ОП НОИР като част от изменението на ОП НОИР /видно от т. 2 от дневния ред и т. 4 от решенията на КН съгласно протокол 9 от заседанието на КН проведено на 29.06.2018 година/. Прехвърлянето било одобрено с решение на МС № 649/13.09.2018 година и с решение № С/2018/8169/04.12.2018 година на Европейската комисия. Но последните средства не били част от бюджета на процесната процедура по компонент 3, ос 1.

В заключение касаторът сочи, че решение № 0401-21/23.07.2019 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" е законосъобразно. Чрез него се финализирала процедура чрез подбор на проектното предложение на СУ, като се одобрявал оценителния доклад на Комисията по оценка и класиране, определена със Заповед № РД -09-80/10.04.2019 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и проектното предложение на СУ попадало в списъка с резервните проектни предложения. СУ не сочел възражения за незаконосъобразност на решението, които да се свеждали до спазване на процедурата по подбор, заложена в чл. 29, ал. 2 ЗУСЕСИФ, или до оценяването на проектното предложение. Като издадено при спазване на тази процедура и при извършено правилно оценяване, решението с което финализирал подбора на проектното предложение било законосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно, без да констатира пороци по подбора отменил решението от 23.07.2019 по съображения, които не били относими към основанията за законосъобразност на акта. АССГ изследвал неотносими към спора обстоятелства по разпределяне на средства от една програма към друга, или от един компонент по ос в рамките на програмата към друг, без правомощията му по контрол върху законосъобразността на процесния акт да включвали и контрол върху решенията на КН по програмата.

По подробни съображения в касационната жалба, касаторът прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на СУ "Св. К. О. " срещу решение № 0401-21/23.07.2019 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, СУ "Св. К. О. " поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Възраженията му основно могат да се групират по следните пунктове: 1. Към момента на откриване на процедурата по подбор на проекти BG05 M20 P001-1. 001 "Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения" по Приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на ОП НОИР и към 28.02.2017 година, когато е подадено проектното предложение на СУ "Св. К. О. " общият бюджет на процедурата бил в размер на 200 000 000 лева, който се разпределял по компоненти. От тях за компонент 3 по ос 1 били предвидени 70 000 000 лева. Списъците за класиране се изготвяли по компоненти. От това обаче не следвало, че успешно преминалото оценяването проектно предложение можело да се финансира само при свободен финансов ресурс по съответния компонент – компонент 3 към момента на класирането. Като анализира понятията "свободен финансов ресурс" и "осигурен финансов ресурс" ответникът твърди, че за компонент 3 от ос 1 е осигурен финансов ресурс от 70 млн. лева, от които трябва да се финансира проектното му предложение. 2. Оспорва липсата на свободен финансов ресурс по Приоритетна ос 1 на ОП НОИР, като твърди, че СУ няма как да разбере каква е стойността на наличния свободен финансов ресурс по Компонент 3 и съответно да я оспори. 3. Излага съображения досежно предварителното изпълнение на акта на ръководителя на УО по програмата за одобряване на оценителния доклад на комисията по оценяване и по изложените от касатора възражения за съществуването на необорима презумпция, съгласно която до отмяната му актът има последиците на влязъл в сила административен акт. 4. Излага подробни съображения, като анализира поведението на ръководителя на УО по дадено разрешение за прехвърляне на свободен финансов ресурс по процедурите по Специфична цел 1 по ПО 1 на ОП "НОИР". Твърди, че независимо, че решението за прехвърляне на осигурения финансов ресурс за реализация на проектите по Компонент 3 е взето формално от Комитета за наблюдение, отговорността била изцяло на РУО по ОП НОИР, в каквато насока излага подробни съображения. 5. Излага съображения за незаконосъобразност на действията по прехвърляне на финансовия ресурс преди влизане в сила на решението по делото. Третира същото като изменение на програмата, което било допустимо само в нарочно посочени хипотези изброени в Регламент № 1303/2013 година. 6. Анализира като неоснователни възраженията на касатора, че първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си, като е анализирал ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт обстоятелства. 7. Не отрича, че в процедурата по оценяване не са нарушени правилата по оценяване, но твърди, че са нарушени правилата относно правните последици от оценяването на проектното предложение. Сочи, че отказът от финансиране бил свързан изцяло с поведението на РУО. Като излага подробни съображения за правилност на обжалвания съдебен акт, прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на СУ "Св. К. О. " срещу решение № 0401-21/23.07.2019 година на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 -2020 година в частта по точки I и II. С последното, в частта по т. I, е одобрен оценителния доклад на Комисията за оценка и класиране, определена със Заповед № РД 09-80/10.04.2019 година на ръководителя на управляващия орган на програмата, във връзка с необходимостта да се оцени и класира проектно предложение с рег. № BG05 M20 P001-1. 001-0005 и наименование "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения в областта на персонализация на трансплантациите на органи, тъкани и клетки" с кандидат СУ "Св. К. О. ", подадено за финансиране по компонент 3 "Индустрия за здравословен живот и био-технологии" по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05 M20 P001-1. 001 "Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения" по Приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". С т. II от решението предложението на СУ, чиято оценка е приета, се подрежда под т. 1 в списъка с резервните предложения по процедурата в частта по компонент 3, като изрично се посочва, че този списък е за кандидатите преминали оценяването, но за които не достига финансиране.

За да отмени обжалвания административен акт в частта по точки I и II, първоинстанционният съд приема, че същото е издадено при нарушение на процесуалните правила, засягане на принципите за равнопоставеност и прозрачност, регламентирани в чл. 29 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), защото предложението на жалбоподателя е единствено по проект "Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения" и отказът за неговото финансиране е свързан с процесуалното поведение на органа. Според съда, управляващият орган по програмата е разходвал финансовия ресурс за финансиране на проекта на СУ по други направления, независимо от обстоятелството, че към датата на провеждане на Деветото извънредно заседание на Комитета за наблюдение на ОП НОИР е налице висящо производство, в рамките на което е отменен отказът на органа да предостави на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ, както и че към датата на Единадесетото редовно заседание на КН е отменено в влязъл в сила съдебен акт решение № 80811-66 от 09.02.2018 година на РУО по програмата.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховия административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът релевира общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При приложение на чл. 218, ал. 2 АПК съдът отхвърля общото възражение като неоснователно с мотив, че касационната инстанция не извършва служебен контрол за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В конкретната хипотеза в касационната жалба липсва позоваване на конкретни пороци.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Първоинстанционният съд в съответствие с доказателствата по делото е приел, че административният орган е издал процесното решение във връзка с влязло в сила решение № 4713/10.07.2018 година на АССГ по адм. д. № 2530/2018 година, оставено в сила с решение № 13021 от 26.10.2018 година на ВАС по адм. д. № 10411/2018 година, с което е отменено предходно негово решение № 80811-66 от 09.02.2018 година. След връщане на преписката при органа, проектното предложение на СУ рег. № BG05 M20 P001-1. 001-0005 с наименование "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения в областта на персонализация на трансплантациите на органи, тъкани и клетки" е оценено от Комисия за оценка и класиране, определена със Заповед № РД 09-80/10.04.2019 година на ръководителя на управляващия орган на програмата. След приключване на работата на комисията за оценка и класиране, на РУО по програмата е представен оценителен доклад, с който след извършено повторно класиране, комисията предлага проектното предложение на СУ да бъде класирано в списъка с резервните проектни предложения по процедурата, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране, по Компонент 3. "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии". С обжалваното решение по т. I и т. II РУО по програмата одобрява предложения му оценителен доклад, като предложението на СУ е класирано на първо място в списъка с резервните проектни предложения по компонент 3, ос I по програмата предвид липсата на свободен финансов ресурс.

Жалбоподателят СУ "Св. К. О. " с жалбата си до АССГ не оспорва законосъобразността на акта в частта досежно извършената оценка. Спорът между страните касае законосъобразността на класирането на проектното предложение именно в списъка с резервните проектни предложения по компонент 3, ос I на програмата предвид липсата на свободен финансов ресурс. Накратко, жалбоподателят твърди, че правото му на защита е ограничено доколкото информацията за т. нар. "свободен финансов ресурс" по програмната ос не е публична. От друга страна, противопоставя на правомощието на Комитета на наблюдение по програмата, правото си на безвъзмездна финансова помощ, като твърди, че след като ресурсът е осигурен към момента на подаване на проектното предложение от СУ, същият следва да бъде съхранен от РУО по програмата до приключване на процедурата с влязъл в сила акт. Твърди, че извършените от РУО действия по разпореждане с този ресурс преди приключване на съдебните производства срещу актове издадени в хода на процедурата по отпускане на средствата, противоречат на принципа на добро управление. Изменение на правилата по програмата било недопустимо извън нормативните хипотези, регламентирани в Регламент № 1303/2013 година.

Възприемайки този довод, първоинстанционният съд съсредоточава контрола си за законосъобразност върху актовете на Комитета на наблюдение по програмата, свързани с пренасочване на финансовия ресурс по ос 1 на програмата към други направления, като отменя акта като незаконосъобразно постановен в нарушение на принципите на равнопоставеност и прозрачност.

Касационният състав, при решаване на спора по същество, намира за необходимо да направи следните разграничения:

1. Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ чрез подбор, съгласно чл. 29, ал. 2 АПК включва няколко етапа: 1. оценяване на всяко проектно предложение, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред; 3. определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. Техническата и финансовата оценка на предложението се извършва от комисията по чл. 33 ЗУСЕСИФ по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като тя оценява и класира проектните предложения, след което изготвя оценителен доклад по чл. 35 ЗУСЕСИФ, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всеки от тях; 2. списък с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им. Безспорно, актът на ръководителя на управляващия орган по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с който одобрява доклада в частта по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред административните съдилища. Контролът за законосъобразност обаче, който съдилищата осъществяват, се свежда до проверка на компетентността на органа, издал акта, формата на акта, спазване на процедурата по издаването му, правилното приложение на материалния закон и съответствието му с целта на закона. Тъй като процедурата по техническа и финансова оценка, и класиране на проектното предложение, финализиращият акт по която подлежи на съдебен контрол, не включва като етап решенията на КН по разпределение на финансовия ресурс, при осъществяване на контрол за законосъобразност върху акта с правно основание чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, съдът няма компетентност да осъществява контрол за законосъобразност върху решенията на Комитета на наблюдение на програмата по разпределение, движение и прехвърляне на този финансов ресурс от една програмна ос към друга, съответно от едно направление в рамките на оста по програмата към друго, или от една програма към друга.

1. КН на ОП НОИР 2014 – 2020 е създаден в изпълнение на изискването на чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1303/2013/Регламентът). На ниво национално законодателство създаването, съставът, функциите и начинът на функциониране на КН за програмен период 2014 – 2020 г. са регламентирани в Постановление № 79 на МС от 10.04.2014 г. (ПМС № 79/2014 г.) Съгласно чл. 11 от ПМС № 79/2014 г. КН на съответната програма е колективен орган, основан на принципа на партньорството, чиито функции са посочени в ал. 2 на разпоредбата. Сред правомощията на КН са да разглежда и одобрява предложените от ръководителя на управляващия орган на съответната програма методология и критерии за подбор на операции, както и последващи изменения и допълнения в тях, а за операции, при които се предвижда финансовата помощ да се предоставя по повече от една програма – в частта за съответната програма (т. 1); да съгласува по предложение на ръководителя на управляващия орган на съответната програма индикативна годишна работна програма, както и последващи изменения в тях (т. 2); да разглежда и одобрява предложения за изменения на програмата, включително за преразпределение на средства по приоритетните оси на съответната програма или програми (т. 13). В Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) също се съдържа регламентация на Комитетите за наблюдение. Според чл. 14 от с. з. изпълнението на програма по чл. 3, ал. 2 се наблюдава от комитет, който е колективен орган, сред чиито функции са да одобрява по предложение на ръководителя на управляващия орган на съответната програма методологията и критериите, използвани за подбор на операции, да съгласува по предложение на ръководителя на управляващия орган на съответната програма индикативни годишни работни програми, да разглежда изпълнението и следи за напредъка в постигането на целите и приоритетите на съответната програма спрямо дефинираните в нея индикатори, да следи за напредъка в изпълнението на предварителните условия, които не са изпълнени към датата на одобрението на съответната програма от Европейската комисия, да разглежда и одобрява предложения за изменения на съответната програма, включително за преразпределение на средства по приоритетните оси или приоритети и да разглежда и други въпроси, свързани с изпълнението на съответната програма.

Предвид нормативна уредба, по категоричен начин се обосновава извода, че Комитетите за наблюдение не са органи на управление на съответната оперативна програма, а органи с надзорни функции, който извод се налага както от текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, според която комитетите се създават за наблюдение изпълнението на програмата, а не за оперативно управление, така и от обстоятелството, че правната регламентация на комитетите се съдържа в раздел ІІ на Глава втора от ЗУСЕСИФ, а не в раздел първи на същата глава - "Органи и структури за управление на средствата от ЕСИФ".

Решението на Комитета за наблюдение, с което преразпределя финансов ресурс по програмите не е индивидуален административен акт, то не е и общ административен акт. Общ административен акт са насоките за кандидатстване, но решението на КН по програмата за преразпределение на финансов ресурс не е взето от ръководителя на управляващия орган по програмата, дори и същият да дава предложение или становище в рамките на процедурата. Решението на Комитета за наблюдение е акт по управление на оперативната програма, който по своите белези не съответства на административен акт по смисъла на чл. 21, 65 и 75 АПК, тъй като това е акт по целесъобразността на държавната политика по отношение на процесната оперативна програма. С оглед на това този акт не подлежи на оспорване по съдебен ред (В тази насока виж определение № 13053 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2017 г., VII о., докладчик председателят С. Янкулова; определение № 4511 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2019 г., VII о., докладчик председателят Т. Вачева; Определение № 10159 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2019 г., VII о., докладчик съдията К. Арнаудова). Тъй като КН по програмата не е административен орган с властнически правомощия, а координиращ орган, осъществяващ държавната политиката по отношение на съответната програма, като същият не формира административни актове, извън правомощията на административния съд е да установява законосъобразност или незаконосъобразност на неговите решения в процедура по контрол върху акта с правно основание чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. От друга страна, бенефициерът няма правна възможност чрез обжалване на акта с това правно основание да се защитава срещу решения на КН по програмата за преразпределяне на средства от ЕСИФ. Последните, както посочихме са акт на държавна политика и защита срещу тях не се осъществява по реда на АПК.

1. Горните изводи обосновават единственото заключение, че в рамките на контрола по реда на чл. 145 и следв. АПК върху акта с правна квалификация чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, съдът няма компетентност да осъществява контрол върху решенията на КН за преразпределение на финансов ресурс по програмите. Отделен е въпросът, че в рамките на тези процедури по разпределение на финансовия ресурс ръководителите на управляващите органи имат права единствено на предложения или становища, като реално преразпределението на този ресурс не е в следствие от тяхната воля. От друга страна решенията на КН са задължителни за РУО. С обжалваното решение на АССГ съдебният състав е осъществил такъв своеобразен косвен контрол, като неправилно е отнесъл решенията на КН по програмата за преразпределение на финансовия ресурс по програмната ос към релевантните за решаване на спора факти, както и неправилно е приел, че РУО е "изразходвал финансовия ресурс по други направления". Предвид констатираните правомощия на КН по преразпределение на този ресурс, които не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК и тяхната законосъобразност не може да се преценява от съда при проверка на акта с правно основание чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, горният извод на АССГ е неправилен.

1. По възражението на ответника по касационната жалба, че успешно преминалото оценяване проектно предложение можело да се финансира от "осигурения финансов ресурс" по програмата и ирелевантен за финансирането е фактът дали към момента на оценяването по компонент 3 от ос 1 има "свободен финансов ресурс", съдът намира същото за неоснователно. От значение за финансирането на проекта е не само фактът на успешното преминаване на оценяването в процедурата чрез подбор, но и реалното наличие на финансов ресурс по оста на финансиране към момента на това оценяване. И проектните предложения по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, и проектните предложения по чл. 35, т. 1 ЗУСЕСИФ са преминали оценяването като етап от процедурата чрез подбор. При липса на наличен финансов ресурс по оста към този момент обаче, реално финансирането е в латентно състояние до появата на финансов ресурс, чрез който то да се извърши. Както съдът посочи по-горе, без значение за попадането на проектното положение в списъка по т. 2 е фактът каква е причината за липса на този ресурс – дали тя се състои в това, че предвид подреждане на предложението по-назад в списъка ресурсът не достига, или причината е в това, че ресурсът е пренасочен към друга програма и цел.

1. По възражението на ответника по касационната жалба, че в случая не са нарушени правилата по оценяване в процедурата чрез подбор, но са нарушени правилата относно правните последици от оценяването на проектните предложения: Правна последица от оценяването е класирането на проектното предложение. В случая същото е класирано съобразно поставените на проекта точки на първо място по компонента. Фактът, че класирането е в приложението, касаещо резервните предложения е последица от обективния факт на липса на финансов ресурс към момента на оценяването на предложението и неговото класиране по компонента към оста по програмата, за финансиране по която е кандидатствал.

1. Тъй като съдът няма правомощия по реда на АПК да осъществява контрол за законосъобразност върху решенията на КН на програмата по преразпределяне на финансов ресурс по програмите, без значение за решаване на спора по същество е поставения между страните спор за предварителното изпълнение на актовете по ЗУСЕСИФ. От значение е единствено обективния факт на липса на такъв ресурс към момента на класиране на кандидата.

Предвид гореизложеното, като ирелевантни за решаване на процесния спор по същество, съставът на ВАС не следва да обсъжда съображенията на касатора и доводите на съда за взетите решения от КН по програмата по преразпределение на финансовия ресурс. Както касационният състав посочи, от значение за законосъобразното решаване на спора досежно класирането е само обективния факт на липса на свободен финансов ресурс по Приоритетна ос 1 по програмата към датата на постановяване на решението от 23.07.2019 година на ръководителя на управляващия орган по програмата. Проектното предложение на СУ е класирано на първо място в списъка на резервните проектни предложения. Класирането е по компонент 3. А причината за поставяне на университета в този списък е обективния факт на липса на свободен финансов ресурс по Приоритетна ос 1 по програмата към датата на вземане на решението за класиране. Обстоятелствата каква е причината за липса на свободен финансов ресурс по оста на програмата с оглед осъществяване на политиката на КН на програмата по разпределяне на тези средства са извън правомощията по съдебен контрол по реда на АПК.

Горното обосновава извод за неправилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде отменен като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друг съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на СУ "Св. К. О. " срещу решение № 0401-21/23.07.2019 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 -2020 година в частта по точки I и II.

Предвид изхода на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 4900 лева, от които по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 4500 лева държавна такса за касационна инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд