Решение № 9117 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2008 г.

Решение № 9117 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на Министерство на правосъдието - гр. София и Георги Йорданов Бозмов, в Окръжен затвор - гр. Враца против Решение № 22 от 23.06.2008 г., постановено по административно дело № 489 по описа за 2007 г. на Административен съд - Русе. Министерство на правосъдието, гр. София, като касационен жалбоподател оспорва решението в частта, с която е осъдено да заплати на Георги Йорданов Бозмов - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Окръжен затвор - Враца, сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие - неспазване разпоредбите на Закона за изтърпяване на наказанията и Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и закритите работни помещения за периода докато е пребивавал в Следствения арест при Окръжен затвор Русе. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационният жалбоподател Георги Йорданов Бозмов оспорва решението в отхвърлителната част над уважения размер от 1000 лв. до предявения от него размер от 7000 лв. Желае отмяна на решението в обжалвана част и решаване на спора по същество чрез уважаване на иска до предявения пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Моли решението да се остави в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледана по същество касационната жалба на Министерство на правосъдието е основателна, а касационната жалба на Георги Йорданов Бозмов е неоснователна. Производството пред Административен съд - Русе е било образувано по предявения от ищеца Георги Йорданов Бозмов иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, против Министерство на правосъдието гр. София, като юридическо лице, осъществяващо надзор върху местата за лишаване от свобода, за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди - преживяване на значителни неудобства, дискомфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна, унизяване на човешкото достойнство и малтретиране, произтичащи от неизпълнение на разпоредбите на ЗИН, посочени в точки 1 - 10 от обстоятелствената част на исковата молба. В мотивите към решението, в частта, подложена на касационно обжалване от Министерство на правосъдието, Административен съд - Русе е приел, че за периода на престой в Следствения арест - Русе, от 27.07.2001 г. до 31.07.2002 г. искът е погасен по давност. За периода от 01.08.2002 г. до 31.10. 2007 г. по отношение на ищеца Георги Йорданов Бозмов е осъществен фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и накърняване на човешкото му достойнство. 2. Вредите произтичат от липсата на санитарни възли към всяка килия и свързаните с това ограничения извън установените графици за задоволяване на естествените нужди и за поддържане на личната хигиена, от непредоставянето на спално бельо и от настаняване на ищеца в килия с пушачи. 3. Налице е бездействие на Министерство на правосъдието, изразяващо се в неупражнен контрол върху дейността на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", свързана с пряко ръководство на местата за лишаване от свобода и в неосигуряването през процесния период на условия на задържането, съобразени с чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. 4. Бездействието на ответника - Министерство на правосъдието е незаконно, тъй като противоречи на нормата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а настаняването на ищица в условията, посочени по-горе, съставляват нечовешко и унизително отнасяне., от което той е претърпял вреди, изразяващи се в унижение и накърняване на човешкото му достойнство. Приемайки иска за доказан по основание, съдът е определил размер по справедливост - 1000 лв., прилагайки нормата на чл. 52 от Закона за задължения и договорите. Осъдил е Министерство на правосъдието гр. София да заплати на ищеца Бозмов сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди и отхвърлил е иска в частта над сумата 1000 лв. до размер на 7000 лв., Така постановеното решение, по наведените в касационната жалба на Министерство на правосъдието касационни основания, е неправилно, постановено и в противоречие в материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ и е необосновано. Съдът не е посочил в мотивите към решението и диспозитива на същото за какъв период конкретно, по отношение на всяко едно от наведените фактически основания в исковата молба, е уважил предявения иск. Наведеният в исковата молба период, за който се претендира обезщетение за вреди е посочен общо - 2001 г. - 2007 г. Съдът не е изискал от ищеца извършване на конкретизация на точния период на престоя му в Следствения арест - Русе и за всяко от наведените фактически основания, поради което е разгледал исковата претенция като цяло - на всички наведени фактически основания за целия посочен в исковата молба период. Видно от представените по делото доказателства, ищецът не е пребивавал през целия посочен в следствения арест на Затвора гр. Русе. По тази причина изводите за причиняване на неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразни действия на длъжностните лица на Затвора гр. Русе за целия наведен от ищеца период, включително и когато той не е пребивавал там, се явяват необосновани и противоречащи на материалния закон. Ищецът е бил обезщетен и за време, през което не е бил в Следствения арест - Русе. Въз основа на анализ на приетите за установени факти, съдът е изградил извода си за частична основателност и доказаност на исковата претенция по основание и до размер на 1000 лв. Фактическите основания, наведени в исковата молба, обвързани с правното основание на чл. 1 от ЗОДОВ, приети за доказани в решението на Административен съд - Русе, не са разграничени в уважената част на претенцията на ищеца. Сумата от 1000 лв., за която съдът е приел иска за основателен и доказан не е диференцирана по трите фактически основания, приети от съда за установени, и е определена общо за всички неимуществени вреди, посочени от съда като страдания и унижения. Не е уточнено дали периодът, за който искът е приет за погасен по давност е включен в отхвърлителната част на диспозитива. Не е посочено дали наведените в исковата молба конкретни вреди - преживяване на значителни неудобства, дискомфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна са обезщетени или по отношение на тях искът е отхвърлен. Съдът е направил извод за установеност и доказаност на факта, че ищецът е бил настанен в помещение без санитарен възел, бил е подложен на ограничение да задоволява естествените си нужди, което ограничение било в зависимост от установения график. Изводите си съдът е изградил изцяло върху показанията на свидетеля Йорданов, разпитан по искане на ищеца в съдебно заседание от 04.04.2008 г. Съдът е кредитирал изцяло показанията, без да ги подложи на преценка до каква степен установяват твърдените в исковата молба факти, касаещи ищеца. Видно от съдебния протокол, обективиращ показанията на свидетеля, същият не уточнява колко пъти и кога през исковия период е пребивавал с ищеца в едно помещение, за да могат показанията му да отговарят на изискванията за непосредственост и обективност. Същият твърди: "някъде през 2003-2004 г. сме били настанени за първи път в една килия с Бозмов. Чувал съм от моята килия, тъй като в ареста се пази тишина като се чука от Бозмов, който е в друга килия да му, бъде отворено и как му е отказано". От тези показания не може с категоричност да се направи извод, че за целия исков период - 27.10.2001 г. - 31.10.2007 г. ищецът бил подлаган на унижения от отказите да бъде извеждан до санитарен възел извън утвърдения график. Показанията в останалата част, касаещи релевантния факт на ползване на санитарни помещения, а именно " вътре в килиите няма санитарни възли, по малка нужда се изхождахме в шишета, рядко не се отваряше за ходене в тоалетна" представляват личното на свидетеля възприятие на обстановката, в която той е пребивавал, но не дават преки и конкретни данни за ищеца, поради което необосновано съдът ги е отнесъл директно към наведените от последния фактически обстоятелства. Не е бил обсъден въпросът дали начина на ползване на санитарни помещения в Следствения арест - Русе отговаря нормативните изисквания за това, въведени в Закона за изпълнение на наказанията и Правилника за приложението му. Директното приложение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи, като международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България има действие само при противоречие на българските норми с нормите на ЕКПЧОС - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Не е обсъдено дали установеното от съда бездействие е незаконосъобразно като противоречащо законовите и подзаконовите норми на българското законодателство. По изложените съображения, при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на Административен съд - Русе по касационната жалба на Министерство на правосъдието следва да се отмени. Тъй като не се налага събирането на нови доказателства, правният спор следва да се реши по същество. От събраните по делото доказателства - писмените доказателства, събрани служебно от първоинстанционния съд и разпита на свидетелите Йорданов и Луканов, се налага извод, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди - конкретно посочени в обстоятелствената част на исковата молба, произтичащи от липсата на санитарни възли към всяка килия и свързаните с това ограничения извън установените графици за задоволяване на естествените нужди и за поддържане на личната "хигиена, от непредоставянето на спално бельо и от настаняване на ищеца в килия с пушачи е недоказан по основание. По делото е установен фактът, че в помещенията на следствения арест липсват санитарни възли, това обстоятелство се отнася в пряко и до помещенията, в които по време на престоя си е обитавал и ищецът. Това обстоятелство обаче не може да обоснове директно нечовешко или унизително отнасяне съгласно чл. 3 от ЕКПЧОС. Ищецът, както и всички останали арестанти е бил подчинен на установения режим за посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената. Съгласно чл. 173, ал. 1 т. 4 от ППЗИН предвид липсата на такива към всяко от помещенията е бил утвърден график на посещение, а извън графика посещението се извършва при поискване. Действията при които е била въведена организация за посещение на санитарен възел или помещение за поддържане на лична хигиена е съобразена с изискванията на чл. 173, ал. 1 т. 4 от ППЗИН. Не се установи по безспорен и категоричен начин, че на ищеца е било отказано за предявения исков период посещение до тази помещения извън утвърдения график по негово искане. Ето защо не се установяват твръдените от него в исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от това фактическо обстоятелство. Съгласно нормата на чл. 173, ал. 1, т. 1 от ППЗИН, администрацията в Следствения арест е длъжна да осигури на задържаното лице самостоятелно легло и спални принадлежности. Нормата не уточнява съдържанието на понятието "спални принадлежности", но на практика, видно от доказателствата по делото на задържаните, в това число и ищеца са осигурени дюшек, възглавница и одеало. Не се представени доказателства на ищеца да е предоставено спално бельо като част от спалните принадлежности. Това обстоятелство обаче не сочи на унизително или нечовешко отнасяне. по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Действително администрацията в ареста не е изпълнила задължението си да отпусне такова и да отрази това във ведомост, но в хода на производството, ищецът е следвало да докаже каква точно вреда е понесъл от факта на неизпълнение на това административно задължение. По тези съображения съдът намира, че искът в тази част е останал неподкрепен с доказателства и тази причина е неоснователен и недоказан. По същите съображения, изводите за нарушение на чл. 14 от Наредбата за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения не води автоматично до извод за претърпени вреди от нарушението на разпоредбите на този нормативен акт. Разпоредбите на чл. 57, ал. 2 и чл. 61а от ППЗИН препраща относно начина на разпределение на лишените от свобода към Правилника за вътрешния ред. Въпросът за обезщетяването е в пряка връзка с претърпяната вреда, каквато в случая не е била установена и не е доказана. Ищецът е този, който в рамките на исковия процес следва да докаже претърпените от незаконния акт, действие или бездействие конкретни вреди, тъй като именно те подлежат на обезвреда. По делото не са били установени вреди от факта на разпределение на ищеца в помещение с пушачи, поради което искът и на това фактическо основание се явява неоснователен и недоказан. По касационната жалба на Георги Йорданов Бозмов. Настоящата инстанция, въз основа на фактическите обстоятелства, установени в хода на съдебното производство намира, че по делото не е доказано причиняване на твърдените вреди на ищеца в резултат на престоя му в Следствения арест. Първоинстанционният съд, по отношение наведените фактически обстоятелства, за които е приел претенцията за недоказана и неоснователна, е развил подборни мотиви, които следва да бъдат споделени. В подкрепа на изводите на съда в тази част на решението следва да се изложи и обстоятелството, че по делото липсват доказателства за причинени неимуществени вреди, твърдени от ищеца. Принципът на състезателността в исковия процес - чл. 8, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, задължава страната да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях. В съдебното производство, развито пред Административен съд - Русе не са ангажирани никакви доказателства за твърдените от ищеца вреди- преживяване на значителни неудобства, дискомфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна. Не е доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. Ето защо касационната му жалба е изцяло неоснователна, а решението в обжалваната от него част следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховен административен съд