Решение № 10738 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2013 г.

Решение № 10738 от 2.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Владимир Замфиров, в качеството му на процесуален представител на Алипи Петров Алипиев, управител на "Био Пелетс България" ЕООД, срещу решение № 3682 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 4904 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 210110359 от 12.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 522 от 12.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 18 746.50 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените съдебни разноски. Представя се писмена защита от процесуалния представител адв. Владимир Замфиров. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Благовеста Згурева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 210110359 от 12.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 522 от 12.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагане на ЗДДС и на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2009 г., като му е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 10., м. 11, м. 12.2008 г. и от м. 02. до м. 12.2009 г. в общ размер от 18 746.50 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото писмени доказателства и заключенията по изслушаната съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Направен е анализ на приложените правни разпоредби и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По делото е установено, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е производство на пелети, което се осъществява в собствена производствена база в с. Цалапица. Преобладаваща част от продукцията е била предмет на вътреобщностни доставки, а малка част е реализирана в Р България. За производството са ползвани различни дървени стърготини и иглолистни изрезки. На ревизираното дружество са издадени фактури от ЕТ "Акчи - Акчай Мурадов", "Вева груп" ЕООД, ЕТ "Ник ман 63" и "Фотекс" ООД с предмет "иглолистни стърготини и изрезки", "дървени стърготини", "иглолистни трици" и "трици и талаш". Ревизиращият орган е приел с оглед предмета на доставките, че те попадат в обхвата на доставките, описани в Приложение № 2 към Глава деветнадесета "а" на ЗДДС, за които е приложима разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. Според нея данъкът е изискуем от получателя - ревизираното лице, поради което данъкът по фактурите е начислен неправомерно от доставчиците, респ. за него не възниква право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета като неоспорена от страните. Експертът е посочил, че стърготините, капаците, изрезките, отрезите и талаша се явяват дървесна суровина за производство на плочи от дървесни частици, на брикети от дървесина и пелети от дървесина, а конкретно за ревизираното дружество дървесните стърготини и талашът са основен източник на суровина за производството на дървесни пелети. Административният съд е приел, че спорът е правен, като според него правилно е приложена разпоредбата на чл. 163а от ЗДДС, съответно данъкът за доставките е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице. Доколкото това се предопределя от предмета на доставките, съдът се е позовал на липсата на легално определение за понятието отпадък в ЗДДС за нуждите на този закон и е обсъждал разпоредби от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Конкретно е анализирал § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, в която е дадено легално определение на понятието "отпадък", което е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, както и т. 32 от същия параграф, според която "производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.. Освен това е отчел, че в чл. 3 от същия е предвидено, че класификацията на отпадъците се определя с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването. В приложение 1 към чл. 5, ал. 1 от наредба № 3 от 1.04.2004 г. на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването за класификация на отпадъците (отм., ДВ, бр. 66/2014 г., но действаща през процесните периоди), с код 03 са означени отпадъците от преработка на дървесина и производство на плоскости и мебели, целулоза, хартия и картон, а с код 03 01 05 са посочени като отпадъци трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, талашитени плоскости и фурнири. Според съда правилно административният орган е приел, че предмет на процесните доставки са производствени отпадъци, поради което по отношение на процесните доставки намира приложение чл. 163а от ЗДДС. Според него в случая намира приложение и чл. 73а от ЗДДС, която урежда режима за упражняване на право на данъчен кредит, в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя. Според него прилагането й не би довело до различен извод по отношение на упражняването на право на данъчен кредит по спорните фактури, а конкретно по делото и до промяна в размера на задълженията на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Касационните възражения са насочени към нарушаване на съдопроизводствените правила при преценяване на събраните доказателства и доказателствени средства, и преди всичко относно необсъждане и некредитиране на заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, понеже защитната теза е акцентирана върху предмета на процесните доставки. Доколкото настоящият състав следи служебно за нарушение на материалния закон, то преценката му за неправилност на съдебния акт се обосновава именно на осъществени нарушения от страна на съда в тази насока. По делото не се оспорва обстоятелството, че процесните доставки са реално осъществени, като с оглед на установеното в ревизионното производство, както и от заключението по съдебно-техническата експертиза, правилно същите са квалифицирани като доставки, по отношение на които следва да се приложи режима по Глава дванадесета "а" от ЗДДС. С ревизионния акт е начислен ДДС на ревизираното дружество по процесните доставки, по които то се явява получател, и по силата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС данъкът се явява изискуем от него. По делото не се оспорва факта, че това дружество не е издало протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и не ги е включило в справките-декларации, и отчетните регистри по чл. 124 от закона. При механизма на "самоначисляване" получателят по доставките, а не доставчикът е задълженото лице за начисляване на данъка и с упражняване на правото на данъчен кредит резултатът за периода следва да бъде занулен. Няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит именно заради това зануляване и това се осъществява по повод на начисления с ревизионния акт данък. След като се начислява ДДС с ревизионния акт, а на получателя се отказва правото на данъчен кредит се получава обогатяване на фиска, с което се нарушава принципа за данъчен неутралитет, който е един от основните принципи в общностното право. Този принцип следва да се спазва и при самоначисляването, като се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, дори ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формалности. Следва да се приеме, че в случаите на неначисляване на ДДС по чл. 163а, ал. 2 и чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя и когато то е извършено с ревизионния акт е приложим чл. 73а от ЗДДС, като не следва да се начисляват лихви. Изводът, който следва да се направи е, че при режима на "самоначисляване", какъвто безспорно е и процесният случай, когато няма спор относно реалността на доставката (т. е. доставката не е укрита) и когато данъкът е начислен, а в случая това е направено с ревизионния акт, няма пречка на платеца на данъка да се признае правото на данъчен кредит, за да може да му се занулят периодите. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 от ДОПК, в общ размер от 500.00 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение