Решение № 4556 от 12.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрк. Д.Колева, против решение 458/03.11.2021г., постановено по адм. дело 361/2021г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменено негово Уведомително писмо писмо за одобрение на заявки за плащания 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г. и 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г. ,в частта на отказана финансова помощ в размер на 1721,16 лв без ДДС по заявление за плащане 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г. и в размер на 1726,20 лв без ДДС по заявление за плащане 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото са налице нарушения на чл.9, ал.10 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко"(Наредбата), установени в хода на извършена по административната преписка проверка и анализ за съответствие на заявлението на "Мидек" ЕООД, със седалище гр. Лом с подадените документи,т.к. последните констатират ,че в случая сертификатите са издадени на името на трето лице -"Елина М" ООД ,което не присъства като регистриран земеделски стопанин-производител.Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд ,изведен при недопустимо разширително тълкуване на закона , че не е налице забрана за използване на дистрибутор, който няма качеството на производител,т.к. изискванията на чл. 9, ал.10 от Наредбата са императивни и неспазването им е основание за отказ от изплащане на финансовата помощ.Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения административен акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение .В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - "Мидек" ЕООД, със седалище гр. Лом, представлявано от адв. Марков,и в писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба,предвид правилно прилагане на материалния закон от страна на съда. Намира решението на Държавен фонд Земеделие за постановено при неправилно прилагане на материалния закон,предвид неспазване на материалноправната разпоредба на чл.9, ал.10 от Наредбата, в която изрично е предвидено, че сертификатът за качество може да е издаден и на името на доставчика. Намира,че първоинстанционният съд е преценил правилно, че констатациите на административния орган за неизпълнение на посоченото условие на чл. 9, ал. 10 от Наредбата са незаконосъобразни, респ. и процесното уведомителното писмо в оспорената му част било с основание отменено като издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба на "Мидек" ЕООД, срещу Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащания 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г. и 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г. издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което, по схема Училищен плод ,на основание чл.19, ал.3, т.2 от Наредбата е отказана финансова помощ в размер на 1721,16 лв без ДДС по заявление за плащане 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г. и е отказана финансова помощ в размер на 1726,20 лв без ДДС по заявление за плащане 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Административният съд преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт в обжалваната част,и го отменил. 3а да стигне до този правен извод от фактическа страна приел, че оспорващият, като одобрен изпълнител по мярката Училищен плод, е подал заявление за плащане 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г. и заявление за плащане 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г. Констатирал,че по заявление за плащане 03/12/240720/88677/01 от 10.02.2021г., за доставените 232,22 кг конвенционално произведени домати, 239,05 кг конвенционално произведени мандарини и 273,20 кг конвенционално произведени портокали са предоставени сертификати за съответствие с 00140/М-15 от 04.01.2021г., 00149/М-15 от 15.01.2021г. и 00152/М-15 от 26.01.2021г. издадени на името на Елина -М ЕООД,което дружество/видно от приетите по делото фактури/ е продало процесните плодове и зеленчуци на оспорващото дружество,както и че по отношение на заявление за плащане 04/12/240720/88677/01 от 10.03.2021г., за доставените 232,90 кг конвенционално произведени домати, 239,75 кг конвенционално произведени мандарини и 274,00 кг конвенционално произведени портокали ,са предоставени сертификати за съответствие с 00160/М-15 от 08.02.2021г. и 00167/М-15 от 19.02.2021г. ,издадени от ОБДХ-Монтана ,също на Елина -М ЕООД ,поради което административният орган приел,че не са изпълнени изискванията на чл.9, ал.10 от Наредбата. От приетите по делото доказателства съдът приел, че заявленията са придружени с представени фактури, които установяват, че оспорващият е придобил плодовете, които е предоставил по мярката Училищен плод от различни търговци,като със заявленията за плащане са представени и Сертификати за съответствие с пазарните стандарти на ЕС за пресни плодове и зеленчуци, с които на контрагентите по сделките е удостоверено качеството на продадените на оспорващия плодове. От правна страна счел, че мотивите на административния орган са в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.9, ал.10 от Наредбата, в която изрично е предвидено, че сертификатът за качество може да е издаден на името на доставчика. Счел,че в случая административният орган е тълкувал стеснително изискването на приложимата материалноправна норма и е отказал финансовата помощ по двете заявки без да съобрази, че представените сертификати за качество са издадени от компетентния контролен орган на доставчика на плодовете,на Елина -М ЕООД, тоест заявлението за плащане е придружено с необходимите документи, които се изискват от разпоредбата на чл.9, ал.10 от Наредбата,респ. че оспореният административен акт в тази част е незаконосъобразен,поради което го отменил. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Писмените доказателства по делото установяват по несъмнен начин, че "Елина М" ООД не е регистриран земеделски стопанин-производител,поради което правилно са констатирани несъответствия по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема "училищен плод" и схема "училищно мляко",в относимата редакция/. ДВ. бр.55 от 19 юни 2020г., изм. ДВ. бр.59 от 16 юли 2021г. Неправилно Административен съд-Монтана е разтълкувал и разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, приемайки, че ДФЗ неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 9, ал. 10 от подзаконовия акт, предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (ДВ, бр. 43 от 2010 г.), издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. След извършена административна проверка в електронния регистър, поддържан от МЗХГ, ДФЗ е установил, че "Елина М" ООД не присъства като регистриран земеделски стопанин, поради което правилно е изискано от "Мидек" ЕООД да представи нов сертификат за съответствие на качеството. Дружеството обаче отново е представило същите сертификати за съответствие на качеството, издадени на "Елина М" ООД, поради което и органът е констатирал, че е налице несъответствие с изискванията на чл. 9, ал. 10 от Наредбата и редуцирал поисканата финансова помощ. При тези данни и независимо, че правилно е приел, че "Елина М" ООД не е регистрирано като земеделски стопанин, административният съд неправилно приел, че това дружество се явява доставчик, като попада в последното предложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 10. Съгласно акт за одобрение на изпълнителния директор на ДФЗ, "Мидек" ЕООД е одобрено за изпълнител по схема "Училищен плод" и "Училищно мляко" за доставяне на пресни плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти и на биологично произведен пчелен мед на поименно изброени учебни заведения. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Наредбата, когато заявител по съответната схема е учебно заведение или община, се провежда процедура за избор на доставчик. В този смисъл, в случая доставчикът на продукти на учебните заведения е "Мидек" ЕООД, а не както неправилно е приел съдът - "Елина М" ООД, и следователно действително не е изпълнено нормативното условие сертификатът за съответствие на качеството да бъде издаден или на регистриран земеделски производител, или на доставчика /"Мидек" ЕООД/. От съществено значение е обстоятелството, че нормата на чл. 9, ал. 10 следва да се тълкува систематично във връзка с чл. 9, ал. 2 на Наредбата, в която в понятието "доставчик" е вложен смисъл, че това са две категории лица - земеделския производител и доставчик. В цитираната разпоредба изрично е регламентирано, че плодовете се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от "земеделския стопанин и от доставчика, в случаите, когато доставчикът не доставя продукти собствено производство." Така е формулирана и нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, забраняваща на заявителите по схемите "Училищно мляко" и "Училищен плод" да възлагат извършването на доставките на други лица. Такова е императивното нормативно условие и заявителят по схемата е следвало да представи валиден сертификат за качество на плодовете, издаден на негово име. Затова административният съд е извел погрешни правни изводи. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разширително тази норма. Основателни са възраженията, направени в касационната жалба, изведени от факта,че доставчикът на закупените продукти не е производител,поради което законосъобразно ДФЗ е редуцирал поисканата финансова помощ в тази й част. В тази смисъл е изградена трайната практика на ВАС по този вид спорове -така напр. в решения по адм. д. 7782/2021 г. и по адм. д. 9570/2021 г., решение 11330 от 09.11.2021 г. по адм. д. 7782/2021 г., решение 2434 от 16.03.2022 г. по адм. д. 12322/2021 г. , решение 1079 от 07.02.2022 г. по адм. д. 11220/2021 г., и решение 12128 от 26.11.2021 г. по адм. д. 9570/2021 г. ,всички-на ІV отд. на ВАС /последното-по напълно идентичен случай между същите страни. Изложените мотиви в оспореното решение в обратната насока са неправилни и незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция.Ето защо настоящият съдебен състав счита за неправилен и необоснован извода на първостепенния съд, че с процесното изискване ДФЗ е поставил допълнителна административна тежест. С оглед гореизложеното се налага извода, че не е спазено изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, поради което оспореният административен акт в тази част,е законосъобразен. Като е достигнал до обратния извод, решаващият състав на Административен съд - Монтана е постановил неправилно решение-в тази част, което следва да се отмени- поради противоречието му с приложимата материалноправна норма на чл. 9, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко". При решаване спора по същество в тази част жалбата на Мидек" ЕООД,следва да се отхвърли, като неоснователна. Поради това атакуваното решение на административния съд следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба - отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78 ГПК, Мидек" ЕООД следва да заплати на касационния жалбоподател разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо общо на 200 лв. за двете съдебни инстанции, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатената от касатора държавна такса в размер на 70 лв. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение