Решение № 8219 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2018 г.

Решение № 8219 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, чрез процесуален представител, против решение № 36 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 627/2017 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за задържане на лице рег. № 328 зз-181/19.10.2017 г. издадена от полицейски орган Н. Колев –ОР при РУ Радомир, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, -касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Н. Колев в качеството му на полицейски орган при РУ- Радомир, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд Перник приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и посочва, че лицето е заподозряно във извършване на престъпление от общ характер във връзка с ДП № 90/2017 г. по описа на ОДМВР Перник. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При нейното прилагане административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е задържан във вр. с извършено престъпление по чл. 345а от НК, данни за което са били налице към момента на задържането. Именно наличието на данни за извършено престъпление, представлява основание за ограничаване правата за придвижване на задържания, като се имат предвид представените по делото документи от досъдебно производство № 90/2017 г., образувано за извършено престъпление по чл. 345а от НК. От доказателствата по делото е видно, че това досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 345а от НК за подправяне на идентификационен номер на моторно превозно средство и по което производство жалбоподателя е бил разпитван като свидетел. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение, на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Задържането по ЗМВР е различно от задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК и няма поредност, лице, което е задържано по реда на ЗМВР, задължително да му бъде повдигнато обвинение. В процесния случай в посочените материали- докладна записка, обяснение и протокол за разпит на свидетел, част от административната преписка, се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност И. Иванов да е съпричастен към престъпление по чл. 345а от НК. Касае се за получени данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК- обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. След като такава информация по отношение на оспорващия е била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е извода на АС Перник за материална законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователен е доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактически основания за издаването й. Както се отбеляза по-горе в настоящия случай заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Фактически основания в случай се съдържат както в заповедта, така и в съпътстващите документи-част от административната преписка и същите свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретното престъпление. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в оспорения административен акт като правно основание е посочена конкретно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обосноваваща правото на полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление, каквато хипотеза по отношение на лицето И. Иванов е била налице в процесния случай. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение