Решение № 960 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2018 г.

Решение № 960 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба от Е. Стойков, от [населено място], чрез адв. Янков, срещу решение № 66 от 27 март 2018 г. по адм. д. № 407/2017 г. на Административен съд – Сливен. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът – кмет на Община Сливен, чрез юрк. Стойчева, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор Е. Стойков срещу заповед № РД 15-2558/09.11.2017 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Затваряне към съществуваща тераса към таванско помещение" разположен в поземлен имот с идентификатор 67338.548.30 по КК на гр. Сливен, адм. адрес [улица], гр. Сливен. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и са изложени подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в хипотезите за търпимост на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че разпореденият за премахване незаконен строеж съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа, върху съществуваща тераса, представляващ ограждащи стени от тухлена зидария с монтирана ПВЦ дограма от двете страни, изпълнени върху съществуваща бетонова плоча, с дървен покрив. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото и не се оспорва от страните. Също така, съобразно свидетелските показания процесния строеж е изграден най-рано след 2008 г., от което следва, че по отношение на него не е приложим режим на търпимост, както по § 16, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ДР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите на касационния жалбоподател, че извършеното строителство е необходимо и неотложно, извършено с оглед предотвратяване на инциденти, т. е. съобразно с изискванията на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, са неоснователни. Това е така, тъй като чл. 195 от ЗУТ се отнася за премахването на неподходящи по местонахождение или застрашени от самосрутване обекти, но не и до незаконни строежи, изградени без строителни книжа. Разпоредбата действително вменява на собствениците да поддържат сградите в безопасно за околните лица състояние, но не ги освобождава от задължението да извършват само разрешени по смисъла на ЗУТ строежи и преустройства. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,