Решение № 6368 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2014 г.

Решение № 6368 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2497 от 31.10.2014 г. по адм. д. № 4048 по описа за 2013 г. на Варненски административен съд, с което по жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ "Агро- С. Д.", със седалище в гр. Варна, е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031301018/14.08.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Варна и Дирекция "ОДОП" Варна е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи относно действителността на РА. В нарушение на § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г./, съдът приел, че издаването на РА следвало да стане по правилото на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сегашната му редакция, прието с посоченото изменение. Неоснователно съдът приел, че ревизията е продължила повече от три години в нарушение на чл. 114, ал. 4 ДОПК, като не съобразил периода на спирането на ревизионното производство. Накрая, в нарушение на разпоредбата на чл. 112 ДОПК, съдът приел, че лицето, възложило ревизията имало териториална компетентност да възлага ревизии само за данъчни субекти, регистрирани на територията на изнесено работно място /ИРМ/ Русе, което е пречка то да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в гр. Варна. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Агро- С. Д.", чрез адв. М. Д., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- основателна, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията й в сила от 01.01.2013 г.; ревизионното производство е продължило повече от предвидения в чл. 114, ал. 4 ДОПК пределен тригодишен срок и лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията не е имало териториална компетентност да възложи ревизия на регистриран в гр. Варна данъчен субект. Решението е неправилно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че доколкото първоначалната заповед за възлагане на процесната ревизия е от 2010 г., ревизионното производство е било висящо към 1.012013 г., поради което нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК се прилага за случая, в предишната й редакция /ДВ бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г./, съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ бр. 82/2012 г./. Основателно в касационната жалба се поддържа, че периодът от време, изтекъл докато ревизионното производство е спряно, не се включва в тригодишния срок по чл. 114, ал. 4 ДОПК. Отделно от това, съдебната практика на ВАС е непротиворечива, че извършването на ревизия над определения срок не опорочава до степен на нищожност издадения впоследствие РА, а има значение единствено при преценката на събраните след изтичането на срока доказателства. Накрая, основателно в касационната жалба се поддържа, че възложилият ревизията орган по приходите е разполагал с териториална компетентност. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно дело № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. С Решение № 5 от 22.06.2015 г. по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. При новото разглеждане на делото съдът следва да ес произнесе и по разноските, направени в настоящето производство. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение