Решение № 7602 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2017 г.

Решение № 7602 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП - гр. Б., срещу Решение № 1616 от 17.10.2017 г., постановено от Административен съд - Б. по адм. д. № 2025/2017 г., с което е отменена Заповед № ФК - 213-0226067/21.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол", ТД на НАП Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А", във връзка с ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" - склад за плодове и зеленчуци в гр. Н., КК "Слънчев бряг", източно от хотел "К.", стопанисван от "Булгарплод комерс" ЕООД като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е направил неправилен извод относно приложимите законови разпоредби и е достигнал до неправилно заключение относно обвързаността на налагането на ПАМ при нарушение на установения законов ред за документиране на извършените продажби с издаване на Акт за установяване на административно нарушение. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба - "Булгарплод комерс" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страната и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно лице и в срока по чл. 211 АПК, а по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК, а именно следва да съдържа фактическите и правни основания за издаване. В тази насока съдът е приел, че в мотивите към оспорената заповед, са изложени конкретните фактическите основания за налагане на ПАМ за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно неиздаване на фискален бон от регистрираното в обекта ФУ или касова бележка от кочан при извършена покупка. Приел е, че изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства. Относно наличието на правни основания съдът е приел, че административния орган е посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В заключение съдът е приел, че оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Независимо от това, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени поради фактът, че спрямо жалбоподателя не е започнало административно-наказателно производство, тъй като по делото не са представени доклазателства за съставен АУАН за установеното нарушение. При съвкупния анализът на приложимите разпоредби на ЗДДС съдът е направил извод, че налагането на ПАМ задължително е обвързано с наличието на административно-наказателно производство, в хода на което има наложено административно наказание. Изложил е, че независимо, че двете производства са самостоятелни и различни, развиват се по различен процесуален ред - по реда на АПК и на ЗАНН, те взаимно си влияят. Приел е, че липсата на административно-наказателно производство лишава засегнатото дружество от възможността да използва привилегията, предвидена в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС и да прекрати ПАМ чрез заплащане на наложената с наказателно постановление имуществена санкция. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор по фактите и те са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали обжалваната заповед е законосъобразна при липса на издаден АУАН и съответно започнало административно-наказателно производство. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от същия закон мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. В разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, отделно от налагането на имуществената санкция или глоба, предвидено в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един месец", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. От тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че налагането на принудителната административната мярка не зависи от налагането на имуществени санкции или глоба, т. е., че става въпрос за два различни правни института. Действително, правопораждащият факт и за двата е един същ - допуснато нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, но от това не следва, че двата института са взаимно свързани, по начин, който да обуслови налагането на ПАМ от провеждането на административно-наказателно производство и налагането на административно наказание. В случая главният институт е този по чл. 186 от ЗДДС. О. употребения в закона израз "независимо" следва, че имуществената санкция и принудителната административна мярка, макар и породени от един и същ факт, имат самостоятелно съществуване. Те се различават както по своята правна същност, така и по целите, които законодателят им е придал. ПАМ има преустановителен и превантивен характер, като съгласно чл. 22 от ЗАНН тя има за цел да предотврати извършване на ново бъдещо нарушение от същото лице, както и да преустанови вече започналото административно нарушение. За разлика от нея, административното наказание е резултат от реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо нарушителя. Наказанието има самостоятелна и различна цел от ПАМ и е предвидено от законодателя като санкция на неправомерното поведение, която засяга пряко имуществената сфера на засегнатото лице. Макар и прилагани от един същ орган, различен е и редът, по който се налагат - имуществената санкция се налага с наказателно постановление, а принудителната административна мярка с мотивирана заповед. Налагат се по различни закони - в първия случай по ЗАНН, във втория по АПК и подлежат на обжалване по различен правен ред, пред различни съдилища. С оглед на това не може да бъде споделено становището на съда, че препоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ е започнало административно-наказателно производство и издадено наказателно постановление спрямо засегнатото дружество. Фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка не е приключило административно-наказателно производство, а неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. При налагането на ПАМ, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при наличие на установеното нарушение не му е предоставена възможност за избор. Като е достигнал до различни правни изводи, АС - Б. е постановил неправилно решение, поради което касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение, следва да бъде отменено. Относно останалите предпоставки за законосъобразност на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК - 213-0226067/21.07.2017 г. настоящият състав счита, че съдът правилно е изследвал и преценил, че тя е в достатъчна степен мотивирана, тъй като са изложени фактическите основания за издаването й, както и аргументите, обосноваващи определения срок за налагане на посочената мярка. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение