Решение № 3310 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район със седалище Пловдив е подал касационна жалба срещу решение 4131 от 21.06.2022г. по адм. дело 3109/2022г. по описа на Административния съд град София, с което по жалбата на В. Николов е обявен за нищожен отказ по писмо РР-10-1088/ 07.03.2022г. за вписване на водовземно съоръжение (кладенец) в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. Николов. Ответникът В. Николов е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че В. Николов подал до директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район заявление РР-10-1088/28.10.2020г. за регистрация на съоръжение, предназначено за водовземане от подземни води - кладенец, за задоволяване на собствени потребности. С писмо изх. РР-10-1088/07.03.2022г. директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район уведомил заявителя, че съоръжението, не може да бъде вписано в регистъра на кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Имотът бил собственост на Община Нова Загора, поради което изискванията на чл. 43, ал. 2 от Закона за водите не били изпълнени. Административният орган се позовал на скица на поземлен имот с идентификатор 51809.21.267, стар номер 000267, находящ се в град Нова Загора, местността Гюндювица, в която е отразено, че имотът попада в земеделска територия и е собственост на Община Нова Загора, като не е отбелязан документ за собственост. Административният съд приел, че директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е издал отказ за регистриране на съоръжения, предназначено за водовземане, който представлява индивидуален административен акт, тъй като накърнява законен интерес на заявителя. Според мотивите на административния съд, в случая нормативните изисквания за регистрирането на кладенеца били изпълнени. Страните по делото нямали спор, че заявителят е собственик на изграден преди 1994 година кладенец, който не е бил вписан в регистъра по чл.118, ал.3, т.5 ЗВ. В хода на съдебното производство В. Николов представил договор за продажба на недвижим имот - поземлен имот 000267 от 3, 210 дка, представляващ парцел 1 от стопански двор в село Ценино, община Нова Загора, закупен от ТКЗС "Устрем"- в ликвидация от неговия баща Н. Николов, и удостоверение за наследници на Н. Николов, според което Н. Николов починал на 6.02.2008 г. и оставил за свои наследници сина си В. Николов и дъщеря си М. Николова. Представен бил и договор от 27.05.1993г., видно от който Н. Николов закупил стопанска сграда, с площ от 198 кв м, представляваща навес и склад, находяща се в същия стопански двор. Съгласно договор от 25.08.1994 г. Н. Николов закупил и външен клозет, ограда, кладенец, водоснабдяване, електрическа помпа и площадка, срещу дялово участие с ценни книжа. Жалбоподателят представил и удостоверения за заплатени суми за електрическа енергия, както и приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси за имот земя и сграда. По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор 51809.21.267, стар номер 000267, находящ се в град Нова Загора, местността Гюндювица, в която е отразено, че имотът попада в земеделска територия и е собственост на Община Нова Загора, като не е отбелязан документ за собственост. Административният съд преценил отказа на директора на басейновата дирекция като нищожен, съпоставен с разпоредбата на § 41, ал. 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. За вписването на кладенец в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите се изисквало заявителят да е собственик на кладенец за задоволяване на собствени потребности, кладенецът да е разположен в границите на населено място и селищно образувание, да не е подадено заявление за вписване в регистъра и подаденото заявление да съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите или в Наредба 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Макар да не били представени доказателства за точното местонахождение на кладенеца в парцел 1 от стопанския двор или в други части на същия двор, следвало да се вземе предвид, че разпоредбата на §41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда не поставя изискване кладенецът да се намира в имот, чийто собственик или ползвател е заявителят. Член 43, ал.2 ЗВ се прилагал за съоръжения, чието изграждане предстои, а не за вече изградени съоръжения. Законът за водите и Наредба 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води не предвиждали разрешителен режим както по отношение на изразеното намерение за изграждане на кладенец, така и по отношение за регистрирането на вече изграден кладенец. Разпоредбата на §41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда не установявала различен от предвидения уведомителен режим, а въвеждала нов срок за подаване на заявления за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5 ЗВ. Заявленията се подавали от собствениците на кладенци, а не от собствениците или ползвателите на имота. Поради липсата на основание за издаването на отказ за регистрирането на съоръжението, съдът обявил акта за нищожен и изпратил преписката на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо. Не може да се сподели доводът по касационната жалба, че писмото на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район не съдържа индивидуален административен акт, който подлежи на проверка за законосъобразност. Съгласно чл.43, ал.1 от Закона за водите индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води(чл.43, ал.2 ЗВ). Съгласно чл.118г, ал.3 ЗВ директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни, включително минерални води на територията на съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които са предназначени за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Вписването в регистрите се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 ЗВ. Съгласно чл.44, ал.4 ЗВ кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води се изгражда без да е необходимо разрешение, но след уведомление от собственика до директора на съответната басейнова дирекция. Собственикът или ползвателят на имота, където има изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 (чл.44, ал.5 ЗВ). Не се разрешава водовземане от подземни води, когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра на водовземните съоръжения по чл. 118г (чл.118в, ал.1, т.2 ЗВ). Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират (чл.118г, ал.6 ЗВ). Съгласно § 41, ал.7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., редакция ДВ, бр.98 от 2018 г.) собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, в срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Именно с оглед на тази разпоредба В. Николов е подал заявлението си за регистрирането на кладенец. Отказът за вписване на съоръжението възпрепятства упражняването на правото на водовземане, поради което следва да се определи като индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Независимо от довода на касационния жалбоподател, че изпратеното до В. Николов писмо изх. РР-10-1088/07.03.2022г., е уведомително, от значение за преценката на неговата правна същност е направеното волеизявление, с което фактически се отказва вписването на кладенеца в съответния регистър. Регистрирането на кладенците, чрез които се черпят подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, е сред мерките, съставляващи част от провежданото от компетентните органи наблюдение върху количеството на подземните води и ефективното ползване на свободните водни количества. С оглед предвижданията на закона, че водовземането не се разрешава и съоръжението подлежи на ликвидиране, ако не е включено в регистрите по чл.118г, ал.3 ЗВ, следва да се приеме, че вписването е условие за реализирането на правото на водовземане безвъзмездно или срещу заплащането на такси, въз основа на издадено разрешително. Компетентният административен орган прави преценка за наличието на нормативните изисквания и разпорежда вписването или постановява отказ за вписване на съоръжението в съответния регистър. Макар да е допустимо, постановеното от административния съд решение е засегнато от съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, посочени в касационната жалба. Административният съд е изложил противоречиви мотиви, тълкувайки буквално разпоредбата на § 41, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите, според която кладенецът се регистрира от неговия собственик. В съдебното производство жалбоподателят е представил договор, от който е видно, че баща му е придобил обекти в недвижим имот, между които и кладенец. Собствеността върху кладенеца обаче не може да бъде отделена от тази върху земята, защото собственикът на земята е собственик на изграденото във/върху нея. Обжалваният административен акт е издаден с мотив, че В. Николов не е собственик на имота, в който е изграден кладенецът. Разпоредбата на чл.23 от Закона за водите изрично посочва, че собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината. Законът за водите допуска възможността уведомлението за изграден кладенец да се подава от ползвател на имота, но в него следва да се посочи и собственика на земята, както предвижда чл.119, ал.1, т.1 от Наредба 1 от 10 октомври 2007г. Кладенецът представлява съоръжение, което е трайно прикрепено към недвижимия имот, поради което не е възможно той да е обект на собственост отделно от собствеността на земята. Съгласно чл.90 от Наредба 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени. Те се включват в регистрите на водовземните съоръжения, привързано към поземления имот, в който са изградени. Затова първоинстанционният съд е направил извод в противоречие с материалния закон като е приел, че уведомленията се подават от собствениците на кладенците, а не от собствениците на земята, в която са изградени. При положение, че отказът на директорът на басейновата дирекция да впише заявения от В. Николов кладенец почива на данни от кадастралната карта, според които собственик на поземлен имот 51 809.21.267 е Община Нова Загора, административният съд е следвало да укаже събирането на доказателства и да изложи мотиви относно принадлежността на правото на собственост върху имота в лицето на заявителя. Необходимо е било да се установи наличието на идентичност между придобитата от наследодателя на В. Николов земя и земята, за която е отреден поземлен имот с идентификатор 51 809.21.267 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Нова Загора, както и точното местонахождение на кладенеца ( в населено място или селищно образувание или извън него, тъй като по скица имотът попада в земеделска територия), като се направи преценка относно легитимността на придобивното основание, на което се позовава подателят за заявлението, съпоставено с това, което посочва административния орган. Следвало е да се изясни и дали в регистъра вече не е вписан кладенец, който се намира в поземлен имот с идентификатор 51 809.21.267 . Макар при подаването на уведомление за намерение или за наличието на изграден кладенец да не се изиска документално потвърждение на вписаните в уведомлението данни, при наличието на правен спор относимите обстоятелства следва да бъдат доказани. Поради допуснатите от съда съществени процесуални нарушения спорът не е бил изяснен от фактическа страна. В противоречие с правилата на формалната логика съдът, от една страна, е приел, че за регистрацията на кладенеца имало предвидени нормативни изисквания, които в случая били спазени, а от друга страна, че органът нямал право да преценява тяхното наличие. Ако такива изисквания са уредени, наличието им може да се проверява както от административния орган, така и от съда. Вярно е, че вписването в регистъра на кладенците като съоръжения за задоволяване на собствени потребности на гражданите се извършва при облекчена процедура, при която не се изисква представянето на документи, които да удостоверят посочените в уведомлението обстоятелства относно местонахождението на кладенеца, начина на черпене на вода, както и относно собствеността върху земята. Липсва и изрично уреждане на възможността за постановяването на отказ за вписване на кладенеца, което в разглеждания казус е обусловило преценката на първоинстанционния съд, че отказът на директора на басейновата дирекция е нищожен. Същевременно обаче не може да се направи заключение, че всяко подадено уведомление подлежи на вписване в регистъра на кладенците, както и че не може да се постанови отказ, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Макар и в минимален обем, установени са нормативни изисквания, които се проверяват от органа, на който е възложено воденето на регистъра на съоръженията за задоволяване на собствени потребности. Той е длъжен да обезпечи достоверността и пълнотата на данните, които се вписват в него. Както предвижда чл.2, ал.7,т.6 от Наредба 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, така се постига една от нормативно заложените цели за осигуряване на актуална и достоверна информация от проучването на подземните води. С оглед допуснатите нарушения решението на административния съд следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат събрани необходимите за изясняването на спора доказателства. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд