Решение № 12992 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2012 г.

Решение № 12992 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сируан Омар Саид, ЛНЧ: **********, гражданин на Ирак, със съдебен адрес: гр. София, ЖК Люлин, бул. "Захари Стоянов", бл. 421, вх. Д, представляван от адв. Лилия Маркова и адв. Пламен Паунов, против решение № 5255 от 5.10.2012 г. по адм. дело № 6077/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалба срещу решение № 305 от 7.05.2012 г. на председателя на Държавната Агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба се твърди, че обжалваното от касатора решение е неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека, както и противоречиво на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (реш. № 46390/2010). Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Сируан Омар Саид, гражданин на Ирак, против решение № 305 от 7.05.2012 г. на председателя на Държавната Агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От приетите като писмени доказателства по дело справки, съдът е установил, че обстановката в управляваните от регионалното правителство на Кюрдистан северни провинции, е останала в най-голяма степен незасегната от падането на режима на Саддам Хюсеин, властите са в състояние да осигурят сигурност и закрила на местното население и се наблюдава икономически растеж и просперитет. Съдът приема, че оспорващият по никакъв начин не е доказал твърденията си, че при връщането си в Ирак ще бъде подложен на преследване от страна на неидентифицирани лица /посочени в обяснението като "другото племе"/. При нито едно от дадените обяснения в хода на административното производство и тези дадени пред съд, чужденецът не посочва, че е бил подложен на преследване от страна официалната власт или от някаква друга организация, на която държавата не може да противодейства. Първоинстанционният съд е приел, че в мотивите на административния акт са обсъдени всички факти, съобщени от жалбоподателя за личното му положение, както и за обстановката в Ирак, относими към основанията за предоставяне на статут в Република България, правилно административният орган е приложил материалния закон, тъй като в случая не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, не е допуснал сочените от касатора нарушения на материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. И в двете хипотези искането следва да се основава на конкретни действия от страна на властите в държавата по произход, насочени към лицето, търсещо закрила. Първостепенният съд правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От данните на бежанската история е видно, че жалбоподателят не е изложил убедителни и основателни аргументи, които да дадат възможност на административния орган да упражни дадените му от закона правомощия и да предостави на жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Правилно е твърдението на компетентния съд, че враждата, за която говори търсещият закрила, се базира на междуличностни отношения, за което също така не са ангажирани конкретни доказателства. От приложената справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, се установява, че в Кюрдската автономна област властите като цяло са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите на региона, който е определен като най-стабилен по отношение на сигурността и икономиката. Сюлеймания, е под контрола на Регионалното правителство на Кюрдистан и има значително по-малко съобщения за екстремистки вълнения отколкото в други региони на Ирак. При тези характеристики на регионалната обстановка не би могло да се приеме, че автономната област, от която идва лицето, е нестабилна и в нея съществува вътрешен конфликт. Обстановката в тази част на Ирак не предполага реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността като гражданско лице, а това обуславя заключението, че спрямо касатора не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, визирани в приложимата материалноправна норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Приложено е и становище с рег. № УП 3272 на Елеонора Йорданова - Главен експерт в РПЦ - София (л. 60 - 65), от което става ясно, че обстановката в Кюрдската автономна област, където и в момента живеят останалите му братя, е най-спокойна по отношение на сигурност и икономически най-просперираща от 2003 г. до сега. Събраните по делото факти не могат да обосноват извод за наличие на която и да било от предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както правилно е приел решаващият съд. Обстоятелствата "трудово зает" и "напълно социално адаптиран", които касаторът твърди, че Административният съд не е взел предвид, не са основания за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут в Република България. Изложените в касационната жалба доводи, относно Решение на Европейския съд по правата на човека по дело Auаd v. Bulgaria (no. 46390/10), са неотносими по настоящия спор. Цитираното решение на ЕСПЧ касае лице, задържано с цел експулсиране, по смисъла на § 1, ал. 4 от Допълнителни разпоредби в Закона за чужденците в Република България, заради участие в тероризъм, на което българските съдилища изрично са отказали да разгледат въпроса за риска от подлагане на изтезания или нечовешко или унизително отнасяна или наказание в приемащата държава. Настоящият процес се води по Закона за убежището на бежанците и по него са приети справки № 631 от 3.02.2012 г. и № 01-4067 от 6.08.2012 г., както и становище с рег. № УП 3272 от 19.04.2012 г., с които подробно е изяснена ситуацията в държавата по произход, а в заключение експертът предлага да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на Сируан Омар Саид, поради липса на материално-правни предпоставки. Позоваването на чл. 3 от Конвенция за защита правата на човека, съгласно който "никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание" също е неотносимо към спора, тъй като от представените към преписката доказателства не се установява, а и не се твърди от жалбоподателя, че по отношение на него са извършвани действия, унижаващи човешкото му достойнство. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,