Решение № 1448 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2018 г.
ВАСVIII отделение04.02.2019 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 277 от 29.06.2018 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 273/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1448 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Заяков, от [населено място], против Решение № 277 от 29.06.2018 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 273/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0352-000055 от 22.02.2018 г., издадена от началника на РУ – гр. Свищов при ОД на МВР – гр. В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на лек автомобил "Фиат Мареа" за срок от една година. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради пороци, изразяващи се в игнориране от страна на съда, че оспорената заповед не съдържа мотиви като абсолютно изискване за законосъобразност, поради противоречия в изложените в заповедта фактически обстоятелства, констатирани и от първоинстанционния съд. Липсата на мотиви засягала както налагането на ПАМ, така и определянето на максималния срок за нея. Иска се отмяна на решението и оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ – гр. Свищов при ОД на МВР – гр. В. Търново, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред административния съд е започнало по оспорване на касационния жалбоподател на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0352-000055 от 22.02.2018 г., издадена от началника на РУ – гр. Свищов при ОД на МВР – гр. В. Търново, на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в редакцията му с ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. за срок от една година. За да отхвърли жалбата на касатора, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. Установено е управление на собствено МПС от страна на касационния жалбоподател с концентрация на алкохол в кръвта 1,88 промила, за което е подведен под наказателна отговорност по чл. 343 б, ал. 1 от Наказателния кодекс. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил главното оплакване против заповедта за налагане на ПАМ във връзка с посоченото в мотивите й фактическо основание – отказ на нарушителя да бъде проверен с техническо средство за употребата на алкохол. Този факт не е бил спорен, а в административното производство по издаването на акта е установено, след изследване на кръвна проба от жалбоподателя, че на посочената в заповедта дата той е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1, 88 промила. Всички тези фактически основания, съдържащи се в мотивите на оспорения акт, напълно кореспондират с хипотезата на посоченото в заповедта правно основание - чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП. С право съдът е приел, че в заповедта словесното описание на деянието е достатъчно ясно, и не може да породи някакво заблуждение в адресата й относно фактическите основания за издаването на ПАМ, съответно да ограничи в тази насока правото на адресата й на защита. Затова неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не взел предвид противоречието между фактическите и правни основания на заповедта, което било равно на липса на мотиви в оспорения административен акт. Съдебното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от шест месеца до една година. Обосновано и при правилно тълкуване на разпоредбата, първоинстанционният съд е приел, че са осъществени факти от хипотезата й, при което административният орган, действащ при обвързана компетентност, е изпълнил предписаното в диспозицията й. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване от страна на решаващия съд на липсата на мотиви за максималния срок на ПАМ. Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за срок от 6 до 12 месеца, като при избора на вариант, различен от минимално предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството, че той действа при оперативна самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта нарушения, правилно АС е съобразил, че в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани с тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на водача и собственик - 1, 88 промила. Освен това, към административната преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, включително влезли в сила наказателни постановления. Следователно, административният орган е имал предвид данните от тази справка при определяне на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства обосноват определянето от административния орган на максималния предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 171, т. 2