Решение № 6518 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2014 г.

Решение № 6518 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Калина 2009" ЕООД, гр. Трявна, против Решение № 234/4.06.2014 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 754/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 071300172/18.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 342/1.08.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните доставки на стоки и услуги като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Поддържа се, че спор по наличието на резултат от процесните доставки на услуги няма, спорно е само дали издателите на фактурите-преки доставчици са извършили доставките. Касаторът счита, че не следва да отговаря за действията на своите доставчици, доколкото законът не регламентира възможност да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит при нередности в счетоводството на доставчика му или при неоткриване на същия на данъчен адрес. Извършено е и позоваване на практика на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - при Централно управление на Национална агенция за приходите - гр. Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "КАЛИНА 2009" ЕООД, против Решение № 234/4.06.2014 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 754/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против РА № 071300172/18.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 342/1.08.2013 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 33 350 лева, в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 33 350 лева и лихви в размер на 2 461,39 лева и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 1604,34 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон. Приел е, че по делото както в хода на административното производство, така и в съдебната фаза на спора, не са представени доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките чрез предаването им на касатора от доставчика като способ за тяхното индивидуализиране в качеството им на родово определени вещи съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Наред с това административният съд е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката: не е достатъчно по принцип стоките да са доставени и налични при получателя, а е необходимо правото на собственост върху същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Според АС плащанията сами по себе си не представляват данъчно събитие и водят до изискуемост на данък, само когато са свързани с действително възникнало, макар и по-късно данъчно събитие, по смисъла на ал. 2, ал. 3 или ал. 4 на чл. 25 от ЗДДС. В съдебното решение е извършено позоваване и на практика на СЕС. Решението е правилно постановено. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че органите по приходите са основали изводите си само на насрещни проверки на преките доставчици, а от своя страна съдът е игнорирал приобщени относими доказателства в двете фази на спора. Изводът е обоснован с установените от органите по приходите данни за реално предаване на дървесината от преките доставчици на жалбоподателя като получател. Както органите по приходите, така и съдът, са анализирали подробно доказателствата, представени от жалбоподателя и тези, приобщени след проверките "Смартпартнерс - БГ" ЕООД, "Ралитранс - М" ЕООД, "Даша-2006" ЕООД, "Орби комерс" ЕООД и "Же строй" ЕООД, при което са констатирани факти, изцяло в противоречие с поддържаната теза от ревизираното лице за реалност на процесните доставки. Такъв извод не може да се направи и от приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава установените в ревизионното производство факти на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и счетоводното отразяване на приходи за РЛ от последващи облагаеми доставки със същия предмет. Правилно първоинстанционният съд е приел, че редовното осчетоводяване на процесните фактури при РЛ не може да замести липсата на доказателства за реалност на доставките на стоки и услуги. Основателно ответникът по касация твърди, че е неотносимо обстоятелство в случая фактът дали ревизираното лице е извършило последващи продажби на дървесина, след като се претендира право на данъчен кредит по фактури, по които не е доказано в действителност притежаване от доставчиците, респективно прехвърляне право на разпореждане с описаните във фактурите стоки. Наличието на банкови преводи също не е решаващо доказателство в подкрепа на твърдението за реално извършени доставки. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на технологична дървесина, каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на технологична дървесина от посочените преки доставчици, само въз основа на обстоятелството, че ревизираното лице е осъществило последващи доставки от вида и количеството на фактурираните. По делото обаче не е установено, че тези доставки са осъществени от преките доставчици. Правилно съдът е приел, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за реалното прехвърляне собствеността върху стоката технологична дървесина, като в тази насока са и изводите на съдебно- счетоводната експертиза: в счетоводството на "Калина 2009" ЕООД не се съхраняват документи, доказващи приемане и предаване на стоката и документи за транспортирането й, както и за обстоятелството за чия сметка е транспорта. Няма данни фактурираната дървесина да е била мерена, претегляна или проверена за съответствие по вид и количество от представител на ревизираното дружество. Липсата на документи, удостоверяващи движението и съхранението на дървен материал е навела съда до правилният извод, че представените приемо- предавателни протоколи не могат да обосноват извод за надлежна индивидуализация на родово определени вещи, тъй като същите не се съпътстват от кантарни бележки и товарителници, надлежно обвързани с всяка една фактура, като наред с това не може да бъде изведен обоснован извод за съответствие на вида на дървесината с този по фактурите - все изводи, материализирани в съдебното решение, които се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е счел, че приемо- предавателните протоколи имат за цел да обосноват предаването на родово определени вещи без реално разместване на материални блага. Принципно верен е поддържания от касатора довод, че получателят не може да отговаря за обезпечеността на доставчика си, но в същото време негово е задължението да докаже действителното осъществяване на доставката и предаването на резултата от нея, което не е сторено в рамките на настоящото производство. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установява по делото) нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка, поради което и твърденията в противната насока, развити в касационната жалба, не се споделят от настоящия състав. При това положение неоснователно е позоваването от касатора на решението, постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Същото е постановено по казус при различна фактическа обстановка, при която с преки и косвени доказателствени средства може да се обоснове извод за реално предаване на стоката и прехвърляне на собствеността. Предвид всичко изложено, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение