Решение № 14733 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2010 г.

Решение № 14733 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г./. Образувано е по касационна жалба на Валентин Михайлов Николаев от гр. София, против Решение № 117 от 28.12.2009 г. по адм. д. 6841/2009 г. по описа на Административен съд - София град. Поради несъобразяване със събраните по делото доказателства, установяващи обезпечаване на вземането на държавата в размера на главницата и лихвите и погасяване на голяма част от тях, се поддържат доводи за наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 на Административнопроцесуалния кодекс, нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на решението, както и на Заповед № з- 14657 от 27.08.2009 г. на Зам. Директора на СДВР. Ответната страна Директорът на СДВР не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на Валентин Михайлов Николаев срещу Заповед № з-14657 от 27.08.2009 г. на заместник - директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която, на основание чл. 76, т. 5 от ЗБЛД /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009/ му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната. Административният съд приема за безспорно установено качеството на жалбоподателя на управляващ съдружник в търговско дружество, на което е наложена имуществена санкция за извършено административно нарушение. Публичното вземане спрямо дружеството е в размер, надвишаващ сумата от 5000.00 лв., въпреки направените по него частични плащания. Първоинстанционният съд приема, че искането на публичния изпълнител на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК задължава административния орган да наложи принудителна административна мярка в условията на обвързана компетентност, без последният да разполага с правомощието да преценява наличието на материално-правните предпоставки по чл. 221, ал. 6, б."а", б."б" ДОПК, респ. да изчислява размера на направените частични погасявания и стойността на предложените като обезпечение вещи. Прерогатива на публичния изпълнител е да прецени наличието на основание за искането, въз основа на образуваното пред него изпълнително производство. Неговите действия подлежат на самостоятелен контрол по административен и съдебен ред, поради което жалбоподателят може да предяви възраженията си пред този орган. Наличието на кумулативно определените в чл. 221, ал. 6 от ДОПК предпоставки към момента на издаване на оспорената заповед обуславят извода на съда за нейната законосъобразност. Решението на съда е постановено в противоречие на приложимия материален закон. Предвидената от закона обвързана компетентност за административния орган в хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД /Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 / не освобождава съда от задължението му да прецени изпълнението на законовите изисквания от страна на органа при налагането на принудителната административна мярка. Наличието на материално-правните предпоставки е въпрос на законосъобразност при постановяване на административния акт, поради което съдебният контрол е не само допустим, но и задължителен. Противното, възприето от първоинстанционния съд разрешение, което предоставя на публичния изпълнител изключителното, безконтролно правомощие да прецени наличието на основание за налагане на принудителна административна мярка противоречи на конституционно закрепената обща клауза за съдебен контрол за законосъобразност върху административните актове. Безспорно е по делото, че процесната заповед е издадена на основание писмо изх. № 1862-000056 от 10.06.2009 г. на Публичен изпълнител при Агенция за държавни вземания - Регионална дирекция гр. София, в мотивите на което, в т. 2 е посочено, че задължението не е обезпечено в размер на главницата и лихвите. Като доказателство по делото, прието с административната преписка е представено Постановление № 1862-000033 от 25.05.2009 г., с което публичният изпълнител налага в производството по изпълнително дело № 186282009 г. запор върху имущество на длъжника, представляващо три влекача и един лек автомобил "Мерцедес 310". Постановлението за налагане на обезпечителните мерки предхожда изпращането на писмото до органа по чл. 75, т. 5 ЗБЛД, поради което следва да бъде съобразено при преценката за наличие на условията за постановяване на мярката. Обстоятелството, че постановлението не посочва стойността на запорираното имущество не може да бъде поставено в тежест на задълженото лице. Запорът е произвел предвидените от закона последици, поради което при съдебното обжалване съдът е длъжен да извърши необходимите действия и да установи в какъв размер запорираното имущество обезпечава публичното задължение. Още повече, при наличието на доказателства за извършени плащания, които сочат на намаляване на размера на задължението. Възраженията на жалбоподателя за наличие на обезпечение и извършени частични плащания са предявени в административното производство и в съдебната инстанция, но в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон не са съобразени от административния съд. Категоричните доказателства за извършено обезпечение на публичното задължение, без да бъде установена стойността на запорираното имущество и точния размер на вземането на държавата, предвид извършените частични погасявания, налагат извод за недоказаност на наличието на предвидените в закона материално-правни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението на административния съд, което не съдържа преценка за съобразяването на административния орган с нормативните изисквания при налагане на мярката е постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено. Изясняването на обстоятелствата относно наложения запор, обезпечаващ вземането, изисква събиране на допълнителни доказателства относно стойността на имуществото и точния размер на задължението, което налага отмяна на обжалваното решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което първоинстанционният съд следва да прецени наличието на предпоставките по чл. 182, ал. 2, т. 2, б."а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б."а" и "б" от ДОПК с оглед стойността на запорираното имущество, определена по реда на чл. 195, ал. 6 от ДОПК и размера на публичното задължение след извършените от дружеството плащания. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс