Решение № 1423 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2012 г.

Решение № 1423 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Димитров Александров, от гр. Монтана против решение от 9.10.2012 г. по адм. дело № 371/2012 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КСО. Ответникът по жалбата - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение от 9.10.2012 г. по адм. дело № 371/2012 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Александър Димитров Александров, от гр. Монтана срещу решение № 27/27.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 4308273205/3.04.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Законосъобразно административният съд е определил началния момент за изплащане на новия размер на пенсията на жалбоподателя. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КСО разпореждането по чл. 98 КСО може да се измени от органа, който го е издал когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. В тези случаи разпореждането се изменя от датата на представяне на доказателствата. Жалбоподателят е подал заявление за преизчисление на отпуснатата му през 1995 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 23.02.2012 г., с което е претендирал да се признае от втора категория труд осигурителния му стаж за периода 1.01.1990 г. - 29.12.1994 г., придобит като "ел. заварчик" в ДФ "Монтекс - М" ЕООД, гр. Монтана. Изменението е реализирано след проверка във ведомостите за заплати на осигурителя, която е установила твърдените факти досежно процесния стаж и след зачитането му при втора категория труд, вместо от трета. Неоснователни са доводите за преизчисление на размера на пенсията от 1995 г., тъй като към него момент жалбоподателят не е представил обр. УП-3 от осигурителя за категоризиране на процесния труд, а от записите в трудовата книжка не могат да бъдат изведени фактическите основания по т. 20 от ПКТП (отм.). Едва след новоприобщените доказателства са установени различията в признатата при отпускането на пенсията категория труд за стажа от 1.01.1990 г. - 29.12.1994 г. и законосъобразно началният момент на изменението е определен съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 КСО. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на административния орган за разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. От приложеното по делото пълномощно е видно, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е упълномощил юрисконсулт Иванка Димитрова Александрова не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на Районно управление "Социално осигуряване", т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на ТП на НОИ, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалия юрисконсулт. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,