Решение № 9991 от 8.11.2022 г. на ВАС, II о.

от 19.05.2021г. да одобри проект за изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ ХVІ-525, кв. 6 по плана на гр. София, местността Лозенец, жилищна група Южен парк. Депозирана е и втора касационна жалба на същото дружество срещу Допълнително решение 4169/22.06.2022г. постановено по адм.д. 5784/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решение 3745/7.06.2022г. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска същото да бъде отменено. Моли да бъде уважена и втората касационна жалба. Моли да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът главен архитект на район Триадица, Столична община, в писмен отговор и в пледоарията по същество, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Касационната жалба срещу основното решение 3745/7.06.2022г. постановено по адм.д. 5784/2021 г. по описа на Административен съд София град е основателна. Главният архитект на район Триадица, Столична община е сезиран от дружеството касатор с искане да бъде одобрен представения проект за изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ ХVІ-525, кв. 6 по плана на гр. София, местността Лозенец, жилищна група Южен парк. От заповедта за назначаване на посочената длъжност, както и от публикуваната на интернет сайта на Столична община заповед, с която кметът на общината е възложил на главните архитекти на райони осъществяването на редица правомощия, включително тези по одобряване на изменения на подробни устройствени планове с обхват до три квартала е видно, че именно този орган е компетентен да се произнесе по посоченото искане. В изпълнение на процедурата по чл. 128, ал. 8 от ЗУТ, проектът е внесен за разглеждане от РЕСУТ, който е разгледал преписката на 6.04.2021г. Въз основа на решението на РЕСУТ, възпроизвеждайки дословно същото, главният архитект на район Триадица СО, е постановил незаконосъобразен административен акт. Същият е в разрез с изискванията на чл. 59, ал. 2, т.4, in fine и т. 5 от АПК. -В писмото липсва изискваната от АПК разпоредителна част /чл.59, ал. 2, т.5/ От една страна с обжалваното писмо, заявителят е уведомен че проектът се връща за преработка. Съгласно чл. 128, ал.11от ЗУТ когато проектът за подробен устройствен план се върне за цялостно или частично преработване, предвидените по закона процедури се провеждат отново за частта от плана, която е преработена. Следователно при връщане за преработване на проект, процедурата започнала със заявление за одобряване на проект за ИПЗР, остава висяща и след изпълнение на указанията, същата процедура следва да приключи с одобряване или отказ да бъде одобрен проектът. От друга страна в писмото се съдържа изявление, че следва да се подаде ново предложение за издаване на нова заповед за разрешаване изработването на нов проект за ИПРЗ. Изложеното налага извода, че при произнасянето си главният архитект е смесил две взаимно изключващи се хипотези. Липсва яснота дали проектът се връща за преработка /чл. 128, ал. 11 ЗУТ/ или е налице отказ да бъде одобрен внесения проект за изменение на ПЗР /чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 136, ал.1 от ЗУТ/. Липсата на ясно изразено волеизявление, ограничава правата на засегнатия правен субект да организира адекватно защитата си и препятства възможността да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразността на акта. -писмото не съдържа правно основание Нормата чл. 59, ал. 2, т.4, in fine АПК изрично изисква в административния акт да бъде посочено правното основание на което актът е базиран. В случая, в текста на писмото не е посочена правната норма, на която административният орган е основал заключението си. Изложеното налага отмяна на решение 3745/7.06.2022г. постановено по адм.д. 5784/2021 г. по описа на Административен съд София град, отмяна на Отказ на главния архитект на район Триадица, Столична община, обективиран в писмо РТР18-ТД26-1520-

от 19.05.2021г. да одобри проект за изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ за УПИ ХVІ-525, кв. 6 по плана на гр. София, местността Лозенец, жилищна група Южен парк и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при което бъде изразено ясно и категорично волеизявлението му връщане на проекта за преработка или одобряване, съответно отказ да бъде одобрен внесения проект, като бъде посочено правното основание на което актът е базиран, Касационната жалба срещу Допълнително решение 4169/22.06.2022г. постановено по адм.д. 5784/2021 г. по описа на Административен съд София град е неоснователна. След постановяване на обсъденото по-горе основно решение, дружеството жалбоподател е пискало допълване на мотивите на постановеното решение. С допълнителното решение Административен съд София град е отхвърлил искането. Така постановеното допълнително решение е правилно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато изложените от съда мотиви не се покриват изцяло с очакванията на някоя от страните в процеса. В случая съдът се е произнесъл изцяло по направеното от жалбоподателя искане. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на дружеството-касатор за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, с изключение на разхода по втората касационна жалба срещу постановеното допълнително решение. Пред настоящата инстанция не е представен списък на разноските. Пред съда от първа инстанция в съдебно заседание /25.05.2022г./ е заявено, че се представя списък на разноските, но такъв между кориците на делото липсва. От представените разходни документи се установяват следните извършени от жалбоподателя разходи: 50,- лв. държавна такса по сметка на АССГ; 370,- лв. държавна такса по сметка на ВАС; 500,-лв. + 163,90 лв. депозити за допуснати експертизи; 450,- лева изплатен адвокатски хонорар, от общо 900,- лева договорен такъв. Общо доказаните деловодни разходи възлизат на 1 533,90 лева.