Решение № 16000 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2010 г.

Решение № 16000 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4065/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анастас Наумов Бакалов от гр. Свищов против решение № 17 от 19.02.2010 г. по адм. дело № 785 по описа за 2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 5, б. "о" от Закона за държавните такси, на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, на чл. 12, ал. 3 от АПК. Ответникът Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд прие следното: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Анастас Наумов Бакалов от гр. Свищов срещу отказа на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 04-10-3367/06.10.2009 г., за издаване на скица на поземлен имот с идентификатор № 65766.702.1211 по кадастралната карта на гр. Свищов поради невнесена държавна такса в размер от 30 лв. на основание чл. 37 от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители. Искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за водене на делото е оставено без уважение и той е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 5, б. "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) в частта, с която подадената жалба против административния акт е отхвърлена като неоснователна. Административен съд - Велико Търново законосъобразно е приел, че съгласно изричния текст на посочената разпоредба инвалидите са освободени от заплащането на държавна такса само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи неправилно прилагане на разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Писмените справки по чл. 55, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗКИР, състоящи се в издаването на скици-копия от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри, се квалифицират като административна услуга по смисъла на легалното определение по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия случай не е приет специален закон, предвиждащ друго. Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, е издадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗКИР, която овластява Министерския съвет да определи с тарифа размерите на таксите, които се заплащат за нанасяне в кадастъра, за съобщаване на процедури по чл. 35б, ал. 3 и по чл. 49а, ал. 1 и 4 и за справки и услуги по чл. 52, ал. 5, чл. 55 и 56. По силата на чл. 57, ал. 2 от АПК издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения се извършва до 7 дни от датата на започване на производството. В настоящия случай искането за издаване на скица е подадено на 16.09.2009 г. Писмо изх. № 04-10-3367/06.10.2009 г. материализира изричен отказ за извършване на услугата поради невнесена държавна такса. В депозираното по делото писмено становище административният орган е потвърдил мотивите, по които е отказал извършването на исканата административна услуга - невнасяне на държавната такса. Касационният довод за неправилно прилагане на чл. 5, б. "о" от Закона за държавните такси (нова - ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм., бр. 100 от 1996 г.) е неоснователен. Съгласно текста на разпоредбата освобождават се от заплащане на държавни такси: о) инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Съобразно наложилата се съдебна практика освобождаването от държавна такса на посочените категории лица е безусловно и изцяло само в изброените случаи на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Да се приеме противното, би означавало да се пренебрегне принципното положение по чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно което гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. С оглед на конституционноустановения принцип на равенство на гражданите пред закона при тълкуването на чл. 5, б. "о" от ЗДТ не може да се приеме, че изброените категории лица са освободени от държавни такси във всички случаи независимо от получаваните от тях доходи и имуществото им (В същия смисъл Решение № 5075 от 29.04.2008 г. на ВАС по адм. дело № 1234/2008 г., I о.). По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Анастас Наумов Бакалов от гр. Свищов срещу отказа на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 04-10-3367/06.10.2009 г., за издаване на скица на поземлен и имот с идентификатор № 65766.702.1211 по кадастралната карта на гр. Свищов. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. На основание т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (изм., бр. 66 от 2003 г.) по жалби срещу административни актове, подадени от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци, се събира проста такса в размер на 10 лв. Съгласно б. "в" за касационни жалби таксите се събират в половин размер. Видно от ЕР на ТЕЛК за психични заболявания - Ловеч № 2523/22.12.2004 г., на касатора Бакалов е определена степен на трайномалена работоспособност 75 на сто за срок от две години до 01.12.2006 г. По силата на § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) постановените до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата. Към 01.01.2005 г. и към крайната дата на инвалидизирането освидетелстваното лице е било на навършена възраст под 65 години. Жалбоподателят Бакалов не е изпълнил разпореждането от 27.10.2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е задължен за представи изисканите доказателства за преценка на основанията по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за освобождаването му от държавна такса за съдебното производство. Такива доказателства са представени пред настоящата инстанция в изпълнение на определението от 13.04.2010 г. Касаторът е представил разпореждане от 01.07.2009 г. за отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 110.95 лв. Декларирал е, че това е единственият му доход, че не е женен и не притежава имущество, което може да бъде източник на доходи. Предвид тези обстоятелства, както също възрастта на жалбоподателя и неговото здравословно състояние, следва да се признае, че той няма достатъчно средства за внасяне на държавна такса по сметка на първоинстанционния съд в размер на 10 лв. и по сметка на този съд - в размер на 5 лв. С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение и той е осъден да заплати по сметка на Административен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 10 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,