Решение № 15721 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2014 г.

Решение № 15721 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните град София, срещу решение № 9503/7.07.2014 г. постановено по адм. дело № 15633/2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" град Пловдив са отменени разпоредбите на чл. 28, ал. 2 до ал. 9 включително, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 33, т. 2, б. "г" и т. 3, б. "д", както и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 9.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Касаторът поддържат, че в частта, касаеща разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "г" и т. 3, б. "д" от Наредбата, съдът се е произнесъл без да е бил сезиран, тъй като в тази част Наредбата не е обжалвана. В останалата част счита решението за неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и претендира отмяната му. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" град Пловдив не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежни страни приема същата за допустима, а разгледана по същество - за основателна по следните съображения: Тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" град Пловдив с искане за отмяна разпоредбите на на чл. 28, ал. 2 до ал. 9 включително, чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г", както и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 9.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. С обжалваното решение тричленният състав е приел, че жалбата е предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване и от сдружение с нестопанска цел, което, с оглед предмета си на дейност и приетото с ТР № 2 от 12.02.2010 г. на ОС на съдиите във Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Приел е оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт за издадени от компетентен орган при предвидената в чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ делегация. Посочил е, че Нормативният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. По съществото на спора е приел, че атакуваните разпоредби от Наредбата не съответстват на законовите разпоредби на ЗВМД, които се ползват с приоритет съгласно установената в чл. 15 от ЗНА йерархия на нормативните актове, поради което подлежат на отмяна като издадени в противоречие с материалния закон. Посочил е, че с атакуваните разпоредби от Наредбата са определени случаите, в които опитни животни подлежат на умъртвяване, методите за умъртвяването им, както и лицата, които могат да решават и извършват това умъртвяване. Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата, където като текст са въведени условията за позволените форми на умъртвяване, приложими към различните видове животни, не съответства и не съдържа минималните изисквания по Директивата, гарантиращи хуманност при умъртвяването, явяваща се основна нейна цел, поради което само на това основание Приложение № 6 е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. По отношение на останалите атакувани разпоредби на наредбата е констатирал, че въпреки обстоятелството, че оспорените текстове са издадени с цел транспониране на Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. и всички от тях /с изключение на атакуваното Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата/ приповтарят дословно текстовете на директивата, се явяват незаконосъобразни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата директива държавите-членки, при спазване общите правила по ДФЕС, могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата разпоредба. В процесния случай разпоредбите на чл. 160, чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от ЗМВД са в сила към 9.11.2010 г. и предвиждат по-строги национални мерки спрямо тези в директивата, поради което и на основание чл. 2, ал. 1 от същата директива приложение намират националните норми, а не тези, които биха били приети в транспониране на акта на общностното право. съдът е приел, че по отношение опитните животни съгласно чл. 179, ал. 3, т. 3 от ЗВМД е допустима само евтаназия, и то само в случаите, в които приключилите с тях опити са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания, като съгласно разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗВМД "евтаназия" по смисъла на този закон е: умъртвяване на животните без болка и стрес с лицензиран лекарствен продукт. Предвид това всички методи на умъртвяване, предвидени в чл. 28, чл. 29, чл. 30 и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20/1.11.2012 г. като несъответстващи на понятието "евтаназия", доколкото предвиждат умъртвяване не чрез лекарствени средства, противоречат на разпоредби от по-висок ранг и като такива се явяват незаконосъобразни. С оглед гореизложеното е приел, че оспорените от сдружението разпоредби от Наредбата са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с действащи разпоредби от по-висок ранг - цитираните по-горе текстове от ЗВМД, поради което следва да бъдат отменени като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК. Постановеното решение в частта, с коята са отменени разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "г" и т. 3, б. "д" от Наредбата е недопустимо. Видно от приложената по делото жалба, ВАС е бил сезиран с жалба срещу разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредбата. Вместо това се е произнесъл и е отменил друг текст от тази Наредба, който не е бил предмет на съдебен контрол. Ето защо в тази му част решението се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. В останалата част решението е неправилно. Неправилни и необосновани са изводите на съда по отношение на несъответствието на разпоредбите на приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата с Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.09.2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели. В чл. 6 от Директивата са регламентирани допустимите съгласно европейското законодателства методи за умъртвяване на животните, използвани за научни цели. В приложение № 4, точка втора, неразделна част от Директивата са регламентирани методите, приложими в процеса на умъртвяване на животните, като в таблица № 3, в табличен вид, тези методи са подробно изброени. Посочен е както видът на конкретния метод - свръхдоза анестетик; проникващ прихванат болт, въглероден диоксид, пречупване на шийните прешлени, механичен удар, обезглавяване, зашеметяване чрез електрически ток, инертни газове и прострелване със свободно изстрелван куршум, така и приложимостта му по отношение на различните видове животински видове. Видно от разпоредбите на приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата, изискванията на чл. 6, чл. 23, § 2г, чл. 25 и Приложение IV от Директивата са транспонирани в пълно съответствие. Не се споделят от настоящия състав на ВАС и изводите на първоинстанционния съд, че обжалваните разпоредби на чл. 28, 29 и чл. 30 са в нарушение на изискванията на нормативните актове от по-висока степен /чл. 15 ЗНА/. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, Наредбата е Нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В процесния случай Наредбата е издадена на осн. чл. 149, ал. 3 и чл. 153 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 61 от Директива 2010/63/ЕС "Държавите членки следва да приемат и публикуват до 10.11.2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими да приведат националното си законодателство в съответствие с Директивата. В изпълнение на това си задължение и съгласно чл. 7а от Закона за нормативните актове и нормата на чл. 288, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, съгласно която Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите - членки, до които е адресирана, предоставяйки на националните власти свобода при избор на формата и средството за този резултат, Министерство на земеделието и храните е издало процесната Наредба. Оспорените в нея разпоредби, доколкото са издадени с цел транспониране на Директивата, приповтарят изцяло текстовете на Директивата. В тази връзка неправилни са изводите на съда, че обжалваните разпоредби са в нарушение на изискванията на нормативните актове от по-висока степен /чл. 15 ЗНА/. Действително съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директивата, държавите - членки при спазване общите правила на ДФЕС могат да запазят разпоредбите на националното си законодателство, които са в сила на 9.11.2010 г., насочени към гарантиране по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват. Доколкото обаче тази разпоредба има диспозитивен характер, националният законодател не е длъжен да се съобрази с нея и в неговата преценка е правото дали да транспонира разпоредбите на Директивата или да запази националното законодателство, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директивата. Не на последно място, за прецизност на изложението следва се посочи, че съобразно практиката на Съда на Европейския съюз, правото на ЕС се ползва с примат. Ето защо в случай на нетранспортиране, или недобро транспортиране на разпоредбите на Директивата, последните ще се ползват с пряк /директен/ ефект и ще породят същите правни последици, каквито и обжалваните разпоредби на Наредба № 20. С оглед изложеното, неправилни са изводите на съда, че обжалваните разпоредби са в нарушение на изискванията на нормативните актове от по-висока степен /чл. 15 ЗНА/. Не е налице и противоречие на чл. 28, ал. 8, ал. 9 от Наредбата с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разпоредбите на тези два текста не са свързани с начините на причиняване смърт на животните /умъртвяване с различни методи или евтаназия/, а регулират действия, които се извършват след настъпването на смъртта - нейното документиране и действия, свързани с обезвреждането на трупове, независимо от това по какъв начин е предизвикана тя. По същия начин стои и въпросът за обжалвания текст на чл. 31 от Наредба № 20, тъй като нормата предвижда възникването на форсмажорни обстоятелства, при възникването на които следва да бъде защитено или самото животно от излишни страдания, или да се защити животът на хората, други животни или цялото общество. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че е изяснена фактическата обстановка по делото в тази част, следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, като бъде отхвърлено оспорването, направено от Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните" град Пловдив с искане за отмяна разпоредбите на на чл. 28, ал. 2 до ал. 9 включително, чл. 29, чл. 30, чл. 31, както и Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 9.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав