Решение № 8157 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2016 г.

Решение № 8157 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Д. П. П. с адрес [населено място], чрез процесуален представител адвокат А. К. А. - И. от АК С. против решение № 756 от 20.04.2016 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 1294/2015 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 4762 от 27.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 45 от 25.05.2015 г. на и. д. директор на ТД на НАП Б.. П. се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът и. д. директор на ТД на НАП гр. Б. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Решението е необосновано на събраните по делото доказателства и неправилно е приложен материалния закон. По същество неправилно административният орган е приел, че има промяна в осигурителните рискове от което е последвало неправилно изчисление на дължимите задължения, което се е отразило на законосъобразността на обжалвания административен акт. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитирания Акт за установяване на задължение по декларация № 4762/27.01.2015 г. С него от фактическа страна е прието, че жалбоподателят като проверявано лице подава годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. на 29.04.2014 г. с която са декларирани доходи в Приложение № 3 таблица 6: доходи от упражняване на свободна професия. Към ГДД са приложени приложение № 3 и СОРОД за 2013 г. таблици 1 и 2. В приложение № 7 е деклариран облагаем доход 23874. 00 лева. В таблица 1 и 2 към СОРОД за 2013 г. е декларирано упражняване на дейността за цялата година, като в колона № 4 правилно е деклариран избрания месечен осигурителен доход - по 550 лева на месец. СОРОД не е попълнена правилно за 2013 г. като облагаемият доход 23874 лева който е вписан на ред 13 колона 5. 3 следва да се раздели поравно на 12 - броя на месеците през които е упражнявана дейността и така ще се отчитат други осигурителни вноски за довнасяне. Прието е, че на 12.09.2007 г. са подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и е избрано осигуряване като упражняващ свободна професия, като съгласно подадените декларации обр. 1 за м. 09. 2007- м. 06. 2011 г. лицето е избрало да се осигурява както за фонд Пенсии така и за фонд Общо заболяване и майчинство. Следва да се подаде декларация от самоосигуряващото се лице с която да избере осигуряване за фонд пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство /ОЗМ/. При избор на видът осигуряване от самоосигуряващото се лице, когато от него са внесени осигурителни вноски и за други осигурителни рискове, непосочени в декларацията, в случая за общо заболяване и майчинство, е прието, че има промяна в осигуряването и то е за всички осигурителни рискове. При неподадена декларация образец № 6 съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. в изпълнение на нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 КСО органът не е разпределил за погасяване всички внесени суми в данъчната сметка на жалбоподателя, поради което с обжалвания Акт за установяване на задължения са определени суми за внасяне като ДОО и лихви, ЗО и лихви и ДЗПО и лихви. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Възприети са мотивите на административния орган към издадения акт и е прието, че при безспорната фактическа обстановка материалният закон е правилно приложен. Така постановеното решение е неправилно. Спорният въпрос е налице ли е промяна във вида осигуряване съгласно подадената декларация от жалбоподателя през 2005 г. по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /в приложимата редакция/. На този спорен въпрос отговорът на административния орган и съда е в разрез с материалния закон. Декларациите обр. 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица както и от самоосигуряващите се лица, подавани от жалбоподателя в които е посочвал и други осигурителни рискове, нямат правният ефект на декларацията по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРМЛ. Това административният орган е съобразил в мотивите си на стр. 2 от обжалвания акт, където е посочил, че следва да се подаде декларация и за други осигурителни рискове освен тези в първоначалната декларация, тъй като има разминаване в декларациите по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и декларацията по НООСЛБГРЧМЛ и се внасят суми за повече осигурителни рискове освен първоначално декларираните. В случая административният орган неправилно е приел, че има промяна в осигурителните рискове, и наред с това неправилно е счел, че може да задължи жалбоподателя да промени осигуряването си и да начислява осигурителни вноски за повече от декларираните рискове. При тази неправилно преценка в нарушение на материалния закон са изведени неверни фактически изводи относно дължимите суми за ДОО, ЗО и ДЗПО. От друга страна по делото е установено от назначената съдебна експертиза, че внесените суми от жалбоподателя по данъчната му сметка са били достатъчни за погасяване на задълженията му, което не е било направено от административния орган и те са останали неразпределени. Основанието за това бездействие е мотивирано с липсата на подадена декларация обр. 6 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г за 2013 г. но това поведение е в разрез с разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Или, в случая органът е действал служебно относно промяната на осигурителните рискове каквото поведение не е адекватно на закона и не е действал служебно за погасяне на задълженията на жалбоподателя при условие, че той е внесъл сумите си по данъчна сметка и те са били на разположение на органа. Наред с това органът не е съдействал по никакъв начин на задълженото лице - жалбоподателят за да го насочи в упражняването на процесуалните му права с указание за конкретните технически действия които следва да се извършат. При тези констатации обжалваното решение е неправилно като необосновано и в противоречие с материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събирането на доказателства следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация № 4762 от 27.01.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение на № 45 от 25.05.2015 г. на и. д. директора на ТД на НАП гр. Б. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на делото в полза на касатора се дължат разноските за двете инстанции, поискани своевременно и доказани в размер на 1505 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение