Решение № 10356 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11764/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 20973/23.10.2024 г., постановено по адм. дело 6056/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22221022003353-091-001 / 07. 02. 2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 539 / 28. 04. 2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Български етерично-маслени растения ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221022003353-091-001 / 07. 02. 2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 539 / 28. 04. 2023 г. на директора на Дирекция ОДОП. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдът счел, че Ревизионен акт Р-22221022003353-091-001 / 07. 02. 2023 г.г., изд. от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, е нищожен. Видно било, че за определяне компетентността на органа възложил ревизията са издадени Заповед З-ЦУ-753 / 05. 05. 2022 г. и Заповед З-ЦУ-1232 / 05. 07. 2022 г., на зам. изп. директор на НАП, като това изрично се сочи и в решението на решаващия орган. Съгласно първата заповед обаче, с нея се определяли единствено органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. В същото време, предвиденото в нормата на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК изключение от общото правило за определяне на компетентния орган определя, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 не се прилагат за органи по приходите или публични изпълнители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. В тази връзка в чл. 10, ал. 8 от ЗНАП е предвидено, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. С изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., е приета нова норма в разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, обаче изисквала освен да се определят със заповед на Изпълнителен директор на НАП, компетентните органи, за които не се прилагат чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, също така и да бъде обоснована причината, която налага на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице, със седалище и адрес на управление в гр. София. Такива мотиви изцяло липсвали, както в горепосочените заповеди на Изпълнителен директор на НАП, Заместник-изпълнителен директор на НАП, така и в издадените в хода на ревизията заповеди за възлагане на ревизията, поради което, Съдът счита, че не е спазено изискването на закона да бъде посочена необходимостта, наложила прилагането на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Нормата като изключение от общия принцип следва да се тълкува стриктно, а не разширително, тоест следва да се допуска отклонение от общите правила за компетентност на органите единствено в изключителни случаи и при доказана необходимост от това. В конкретния случай липсата на такава обосновка е достатъчна, за да бъде направен извод за неизпълнение от страна на ревизиращия екип на формалното изискване на нормата на чл. 10, ал. 9 от ДОПК за отклоняване от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл. 7 и чл. 8 от ДОПК. По спорният въпрос за наличието на компетентност е постановено решение на общото събрание на колегиите във ВАС по тълкувателно дело 2/2024 г., респективно приетото от административният съд е в противоречие със съдържанието на решението по тълкувателното дело. Поради това и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, защото е неправилно. Основателни са обаче доводите на адвокат пълномощника на Български етерично-маслени растения ЕООД, че след тази отмяна спорът може и трябва да бъде разрешен по същество, доколкото такива мотиви се съдържат в постановеното съдебно решение при първоначалното разглеждане на делото. Не е направено искане за събиране на нови доказателства, касателно съществото на спора, поради което и с оглед на процесуална икономия спорът следва да бъде разрешен в рамките на настоящото висящо съдебно производство. Освен това, приевентуално връщане на делото за новото му разглеждането, върху установената от приходните органи главница ще текат лихви, което е в нарушение правата на РЛ. По съществото на спора: Още при провеждане на самата ревизия, а и с възражението по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е дадена информация на проверяващите органи по приходите, съгласно която се обработват около 400 декар собствени розови насаждения, за работа в които се използва работна ръка, която не желае да сключва каквито и да е договори. Процесните парични средства са теглени ежедневно от банковата сметка на дружеството от М. М. П., който е представил нотариално заверена декларация за това. Съгласно нея лицето декларира, че през 2017г. и 2018г. е правило тегления от банковата сметка на дружеството, с които е плащало услугите по бране на рози. Посочило е, че брането на рози се е плащало от него ден за ден. Заплатените в брой средства за бране на розов цвят са третирани от дружеството като документално необоснован разход по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Те са дадени в увеличение на финансовия резултат. Органите на НАП неправилно са приели, че заплатените от услуги за бране на розов цвят следва да се третират като скрито разпределение на печалбата, именно защото не са налице разходо-оправдателни документи във връзка с тях. Въпреки, че направените плащания за ръчно бране на розов цвят, са въведени като увеличение на финансовия резултат за 2017г. и 2018г. с процесните суми. Отделно от горното, неправилно е да се приема, че изплатените суми за бране на розов цвят, представляват скрито разпределение на дивидент по смисъла на Параграф 1, т. 4, б. В от ДР на ЗКПО. Съгласно въпросната разпоредба дивидент е разпределение в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, в следствие на което се намалява собствения капитал. Доколкото по ревизионния акт е установено, че всички парични средства са теглени регулярно от банковата сметка на дружеството от лицето М. М. П., а същото няма качеството на съдружник в БЪЛГАРСКИ ЕТЕРИЧНО - МАСЛЕНИ РАСТЕНИЯ ЕООД, в случая не може да се приема, че става въпрос за дивидент. В случая не може да намери приложение и нормата на Параграф 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, защото не става въпрос за разпределени суми в полза на съдружници или свързани с тях лица. М. М. П. нито е съдружник, нито е свързано със съдружник лице. В РА не сочат доказателства за това. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е неправилно, като са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението следва да се отмени, както и процесният РА. Следва да се присъдят на Български етерично-маслени растения ЕООД разноските, направени по делото, в размер на 6 489 лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,