Решение № 268 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2016 г.

Решение № 268 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12008/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП против Решение № 5781/01.09.2016 г., постановено по адм. д. № 1637/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, 12 състав, с което по жалба на "Л. Д." ЕАД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101402368/03.07.2014 г. издаден от А. В. Т., на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и В. В. В., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № 1443366/18. 08.2014 г, . издаден от същите органи, в частта, в която е потвърден с Решение 2154/03.12.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, и в която са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди месеците 07, 08, 09 и 11.2008 г., съответно 5,87 лв.; 1472,10 лв.; 1885 05 лв. и 2331,90 лв. за посочени в дневниците услуги от дружествата IRE KOREA за м. 07.2008 г. и от ADVOKATFIRMA FOLLEGG MNA за останалите данъчни периоди. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващо се в неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредбите на ЗДДС - чл. 21, ал. 3 и чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Л. Д." ЕАД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Ревизионен акт /РА/ № 2101402368/03.07.2014 г. издаден от А. В. Т., на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и В. В. В., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № 1443366/18. 08.2014 г, . издаден от същите органи, в частта, в която е потвърден с Решение 2154/03.12.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, и в която са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност за данъчни периоди месеците 07, 08, 09 и 11.2008 г., съответно 5,87 лв.; 1472,10 лв.; 1885 05 лв. и 2331,90 лв. за посочени в дневниците услуги от дружествата IRE KOREA за м. 07.2008 г. и от ADVOKATFIRMA FOLLEGG MNA за останалите данъчни периоди. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че за да бъде начислен ДДС, доставката следва да е възмездна и облагаема, но във всички случаи, доставката следва да бъде действително /реално осъществена - да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС за доставка на стока или услуга и данъкът да е изискуем. Според решаващия съд след анализ на представените от РЛ доказателства във връзка с декларираните услуги от IRE KOREA за м. 07.2008 г - договор от 16.01.2007 г., доклад за извършени услуги от 18.03.2008 г. и споразумение от 16.04.2008 г. не може да бъде обоснован извод, че услугите са реално извършени, съответно незаконосъобразно с РА е начислен ДДС. По отношение на отразените в дневниците по ДДС от РЛ правни услуги от ADVOKATFIRMA FOLLEGG MNA съдът е приел, че същите не са реално осъществени. Процесните допълнителни задължения за ДДС са начислени на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, поради направен извод, че услугите са с място на изпълнение на територията на страната и при условията на обърнато задължение за начисляване на данъка. За да се приложи тази разпоредба обаче според решаващия съд, на първо място следва да се формира извод, че услугите действително са извършени, съответно получени от РЛ, в това число да се установи точното им съдържание от гледна точка на това да се прецени, дали не са налице предвидени в закона изключения. След като това не е установено, то незаконосъобразно с РА е доначислен ДДС за процесните периоди. Решението е неправилно. Общото правило във връзка с определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. Изключенията от този принцип са регламентирани в чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗДДС. Нормата на чл. 21, ал. 3 ЗДДС е приложима както при случаите, когато получателят е данъчно задължено лице, установено в държава-членка, различна от установяването на доставчика и извършваните услуги са сред изброените от буква "а" до буква "н". Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3 - когато получателят е данъчно задължено лице. Установено е в хода на ревизията, че дружеството е декларирало в дневниците за покупки през м. 07.2008 г. доставки за получени консултантски услуги от IRE KOREA, а през м. 08, 09, 11.2008 г. - получени адвокатски услуги от ADVOKATFIRMA FOLLEGG MNA. За тези услуги не са съставяни протоколи по чл. 117 от ЗДДС и не е начисляван данък. В хода на ревизията не е било спорно дали услугите са реално извършени, а къде е място на изпълнение на услугите - на територията на Р България или извън общността, съответно и кой е данъчно задължено лице - получателят или доставчикът на фактурираните услуги. Правилно ревизиращите са приели, че доставяните услуги от консултанти и юристи, са сред изброените в т. 2 на чл. 21, ал. 3 ЗДДС, поради което на основание чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, т. е. от ответника по касация. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Л. Д." ЕАД против ревизионния акт. Разноски: С оглед на делото в полза на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1229,50 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,