Решение № 2410 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение 214/25.03.2022г., постановено по адм. д. 1194/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-130-6500/5278#3 от 8.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане на П. Михайлов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за немотивираност на административния акт. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от П. Михайлов жалба бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът П. Михайлов, чрез адв. Чавдаров, в представен по делото отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Установява се че, П. Михайлов е подал заявление за подпомагане за кампания 2020, като е заявил за подпомагане парцели по схеми и мерки, сред които и СЗ ДККП. Сочи се в обжалвания АУПДВ, че в периода 25.06.2020 г. 29.06.2020г. е извършена проверка на място от дирекция "Технически инспекторат", която определя парцелите за допустими по останалите схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, същите се явяват недопустими за подпомагане по СЗ ДККП. За резултатите от проверката бенефициентът бил информиран с уведомително писмо 17.07.2020 г. При извършване на калкулациите по СЗ ДККП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите описани в таблица 1, определена от извършената проверка, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена сума в размер на 19 529.92 лв. по схемата. Установяването на пропуск в отразяване на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ ДККП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото заявление. След извършената прекалкулация полагаемата се финансова помощ по СЗ ДККП е изчислена на 0. 00 лева. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по схемата в размер на 19 529.92 лв. е определена като недължимо изплатена сума. Издаден е АУПДВ 02- 130-6500/5278#3 от 08.10.2021 г., с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 предл. първо, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вр. чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по Заявление зa подпомагане за кампания 2020 в размер на 19529. 92 лв. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил АУПДВ 02- 130-6500/5278#3 от 08.10.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдът е приел, че нито от текста на процесния акт за установяване на публично държавно вземане, нито от доклада за извършена проверка, нито пък от уведомителните писма или другите приложени по делото документи е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод за това, на кое конкретно от условията предвидени в чл. 30, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. не отговарят процесните пет парцела, за да се формира извод, че те не подлежат на финансиране по процесната схема за обвързано подпомагане. За неясно е прието изложеното в АУПДВ, че парцелите са ".. изначално недопустими за подпомагане по СЗ ДККП... ", както и какъв точно пропуск е установен в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ ДККП при извършване на калкулацията; каква е техническата причина поради която е допуснат въпросния пропуск. Не са посочени също така, никакви данни за това, кога, от кого и по какъв ред и било извършено, посоченото в АУПДВ "... повторното преразглеждане на подаденото заявление...". Съдът е посочил още, че в оспорения АУПДВ не са посочени никакви конкретни материално правни основания от които се черпи постановения с него краен резултат. Приел е за нарушени и принципа на административното производство, установен в чл. 12, ал. 1 от АПК, изискващ осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството, както и изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което съответно представлява съществено нарушение на административно-производствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението на административния съд, в частта му с която е отменен АУПДВ е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за издаване на акта в нарушение на изискванията за посочване на фактически и правни основания за издаване на акта. Като основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на чл. 27, параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Съгладно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (нормата регламентира правомощие на Разплащателната агенция). Съответно, 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регламентират реда за събиране на вземанията и начина на установяване на дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, а именно с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посоченото правно основание за издаване на акта е това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съгласно която разпоредба, при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ РА, по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Видно от съдържанието на АУПДВ, в същия административният орган е възпроизвел посочената разпоредба, но без да конкретизира предмета на извършения контрол. Правилен е и извода на първоинстанционния съд за издаване на акта в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В случая, нито в акта за установяване на публично държавно вземане, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Противно на изложеното в АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в писмото от 17.07.2020 г., съдържащо единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост, а според съдържанието на доклада за проверка на площи, на място е установено че на парцела са засяти полски домати, част от които не са поникнали, а кандидата е извършил повторно засяване и в момента са във вегетация. С оглед на изложеното, правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че в случая липсват и фактически и правни основания, относно формирането на определеното за възстановяване публично държавно вземане. В настоящия случай, в акта административния орган се позовава на "технически пропуск" в отразяване на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели при извършване на калкулацията, допуснат поради "техническа причина", което е наложило "преразглеждане на заявлението. Така описана причината е неясна и немотивирана, като не е посочена и нормативна уредба, която да дава възможност за преразглеждане на заявлението. В този смисъл, определената за възстановяване сума в акта без обосновка и данни за реализирана продукция от бенефициера не позволяват да се извърши проверка относно законосъобразността на установената в административния акт сума за възстановяване. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно в частта, с която АУПДВ е отменен и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението е неправилно, обаче, в частта, с която административната преписка е изпратена на компетентния административен орган за произнасяне по заявлението на Михайлов. При извършената касационна проверка на тази част от съдебния акт се установява, че първоинстанционният съд не е изложил нарочни мотиви, с които да обоснове решението за връщане на преписката на администрацията след отмяната на оспорения административен акт. Възможното основание за това в случая е хипотезата на чл. 173, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК - че естеството на акта не позволява решаването му по същество от съда. С обжалваното съдебно решение съдът е решил спора относно съществуването на публичното държавно вземане, както и за законосъобразността на акта с отмяна на същия. Възможна причина за връщане на преписката към административния орган е да е останал въпрос, чието решаване да е висящо, което в случая не е така, доколкото видно от изложеното в акта, финансовата помощ по подаденото заявление е изплатена. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта му, с която административната преписка е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 500 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, платени по договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение