Решение № 15410 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2012 г.

Решение № 15410 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Красимира Темелкова, против решение № 4465 от 31.07.2012 г. по адм. д. № 11352/2011 г. на Административен съд София град, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2798 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане на Румен Иванов Иванов от гр. Самоков. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не било оказано необходимото съдействие на касационния ответник при подаване на заявлението за подпомагане, в резултат на което той не могъл да идентифицира обработваните земи. Неправилно било прието, че вината за това била на административния орган, поради което касационният ответник не следвало да бъде санкциониран. Според касатора слой "Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ /СЕПП/ за 2010 г." и слой "Допустими за подпомагане площи за 2010 г." били приети като общи административни актове, които не били оспорени от касационния ответник. Тъй като проверката за допустимост и отказа за изплащане на финансово подпомагане било направено съобразно тези актове и касационният ответник имал ред за защита чрез оспорването им, който той не реализирал, то затова не можел да оспорва в друго производство уведомителното писмо. Ответникът - Румен Иванов, чрез пълномощник адв. Е. Йончева, в отговор на жалбата и в писмени бележки, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила, като бъдат коригирани част от задължителните указания до административния орган от първоинстанционния съд. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и доводите на страните, а мотивите на постановеното решение са вътрешно противоречиви. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 4465 от 31.07.2012 г. по адм. д. № 11352/2011 г. на Административен съд София град е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2798 от 02.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане на Румен Иванов Иванов от гр. Самоков. Първоинстанционният съд е приел, че както националното законодателство, така и европейското такова изискват при кандидатстване за подпомагане на касационния ответник да е бил предоставен актуален графичен материал, по който касационния ответник да има възможност да заяви блоковете земеделски стопанство /БЗС/, с които желае подпомагане, както и касаторът да му е оказал съдействие при очертаване от него на площите. В случаят това не било спазено, тъй като очертаваното на площите било извършено по графичен материал от предходна кампания. Освен това след подаване на заявлението за кандидатстване бил променен в хода на административното производство допустимият слой за подпомагане, като касационният ответник не е имал право да коригира заявените за подпомагане площи. Освен това административният орган е приел безрезервно новоопределения допустим слой да подпомагане без да извърши други административни проверки или проверки на място. Затова е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като администрацията на е изпълнила задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34 - 36 от АПК, като е допуснала нарушение и на принципите по чл. 12 и чл. 13 от АПК. Приел е, че БЗС 00391-215-5-1 и БЗС 00391-215-6-1 са недопустими за подпомагане. По отношение на БЗС 00391-289-2 и БЗС 00391-363-5 е налице изместване на допустимия слой за подпомагане и заявения от касационния ответник. За тях допуснатите процесуални нарушение са съществени, тъй като са повлияли върху оспорения административен акт. За БЗС 00391-298-1-2 за необработваната му част касационният ответник не доказал, че го е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние. За БЗС 55419-139-1, БЗС 55419-127-1 и БЗС 55419-128-1 от допустимия слой били изключени площи, заети от компактно разположени дървета и храсти. Независимо от това допуснатите съществени процесуални нарушение налагало да бъде отменено изцяло уведомителното писмо в оспорените му части поради необходимостта за извършване на нови замервания и изчисления, които ще се отразят върху процента на наддеклариране, на санкционираната и оторизираната за подпомагане площ. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. По отношение възражението на касационния ответник за липсата на мотиви в процесния административен акт, решаващият съдебен състав намира, че такива са налице, но този факт не се отразява на законосъобразността на обжалваното съдебно решение и не променя крайният резултат от спора. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 27050,33 лв., по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НРД1/ в размер на 15646,40 лв. и по Схемата за национални доплащания /СНДП/ в размер на 6124,79 лв. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е вписал като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват, чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - заявени повече площи от установените при проверката и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните, както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за извършени административни проверки, посочени в чл. 29 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. - при административни проверки са установени недопустими площи. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е успешно реализирано. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Площи, подходящи за подпомагане по схема за единно плащане за площ /СЕПП/ за 2010 г." и "Допустими за подпомагане площи за 2010 г." представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК касационният ответник не е уведомен за него, не му е осигурена възможност да изрази становище по същото, респ. касационният ответник не е могъл да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, в които има изместване на блоковете земеделски стопанства, допустими за подпомагане към момента за заявленията му и след определянето на новите площи, допустими за подпомагане. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 отРегламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. Затова процесуалното нарушение е съществено, тъй като ако не беше допуснато би могло административният орган да достигне до други изводи. Затова е правилен изводът на съда, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че приетият слой, подходящ за подпомагане за кампания 2010 г. бил общ административен акт. Това е така защото не са представени доказателства приемането на новия допустим слой за подпомагане да е станало с издаването на административен акт в производство и по реда на чл. 65 от АПК. По отношение БЗС 00391-215-5-1 и БЗС 00391-215-6-1 се установява, че те са недопустими за подпомагане както съобразно площите допустими за подпомагане към момента на подаване на заявлението, така и след приемането на нов допустим слой за подпомагане. В тази насока изводите на административния съд също са правилни и се споделят и от настоящия състав. С оглед на този резултат първоинстанционният съд правилно е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК. Явна фактическа грешка в мотивите на първоинстанционното решение не може да бъде отстранявана в касационното производство. Затова е неоснователно искането на касационния ответник в тази насока, формулирано в писмените му бележки. Освен това сочените от него имоти подлежат на допълнително уточняване в административното производство. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Също неоснователно е искането на касационния ответник за присъждане на разноски, тъй като не се доказва такива да са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,