Решение № 15959 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15951/2011 г.

Решение № 15959 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15951/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Калиа" ООД гр. Ловеч, подадена чрез адв. Веселин Петров, срещу Решение № 400 от 3.10.2011 г. по адм. дело № 272/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, VII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване № 1020133/15.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 71/10.02.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно АПВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев, изразява, доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи развива в писмен отговор от 7.12.2011 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, при настоящият си съдебен състав, намира за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол пред АС-Велико Търново е бил АПВ № 1020133/15.12.2010 г., издаден от ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 71/10.02.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Калиа" ООД е отказано да бъде възстановена сумата от 5000 лв., събрана незаконосъобразно, в нарушение на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК от органите по приходите. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган. След анализ на приложимите в случая норми съдът е обосновал извода, че претендираната от дружеството сума за възстановяване не е недължимо платена сума за данък, осигурителна вноска или глоба и имуществена санкция, наложена от приходен орган. Сумата не е включена и в сумите, които съгласно законодателството - данъчни или осигурително са включени към тези, с които може да се направи прихващане или възстановяване, поради което издаденият АПВ е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно като краен резултат по следните съображения: С Искане за възстановяване на недължимо платени и събрани суми вх. № 13292/15.11.2010 г. касаторът е поискал на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК да му бъде възстановена сумата от 5000 лева, за която се поддържа, че е незаконосъобразно събрана, в нарушение на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК от органите по приходите. Като аргументи са изложени невръчването на НП № 36/6.09.2009 г., издадено от директора на Държавно горско стопанство Чипровци, по което е наложена имуществената санкция в претендирания за възстановяване размер, респ. че същото не е влязло в законна сила и не подлежи на принудително изпълнение. Към искането са приложени Решение от 4.10.2010 г. на Административен съд Монтана и Предложение изх. № 7891/20.07.2010 г. на Окръжна прокуратура-Монтана. С оспорения акт АПВ органите по приходите, са установили, че срещу "Калиа" ООД е образувано изпълнително дело № 2947/2009 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч, по което дело са събирани от публичен изпълнител суми във връзка с цитираното по-горе НП, като събраните суми са преведени по банкова сметка на ДГС Чипровци - взискател по изпълнителното дело. С АПВ е отказано възстановяване на сумите. Неправилно съдът е тълкувал нормите на чл. 128 и 129 ДОПК. Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава 16, раздел първи "Прихващане и възстановяване" от ДОПК. В чл. 128 от кодекса са дефинирани подлежащите на възстановяване суми, като алинея първа действително посочва, че по този ред подлежат на възстановяване и глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите. В нормата на чл. 129, която урежда процедурата по възстановяване на недължимо събрани или внесени публични вземания, също съдържа посочване на суми, които подлежат на възстановяване по този ред. В този смисъл алинея пета, т. 1 определя, че по реда на ал. 2, т. 2 от същия чл. се възстановяват суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище. В този смисъл имуществена санкции, събрана от орган по приходите, по издадено от държавен орган наказателно постановление, което в последствие е отменено с влязло в законна сила съдебно решение, подлежи на възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК съгласно изричната разпоредба на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК. В настоящия случай обаче няма данни НП № 36/6.09.2009 г., издадено от директора на Държавно горско стопанство Чипровци, да е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което правилно органът по приходите е отказал възстановяване на събраните по НП суми. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на административния съд като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,