Решение № 4465 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15266/2018 г.

Решение № 4465 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15266/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "МЕГА БИЛД СТОР" ЕООД, представлявано от Й. Попов, против Решение № 1761/16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1510 по описа за 2018 г. на Административен съд - Бургас, 9 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-176-0268019/28.05.2018 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка –"запечатване на търговски обект" - железария, находящ се в гр. Бургас, ул. "Фердинандова, стопанисван от "МЕГА БИЛД СТОР" ЕООД за срок от 12 дни, като е забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ. С обжалваното решение "МЕГА БИЛД СТОР" ЕООД е осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. Бургас юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че издателят на оспорената ЗНПАМ е некомпетентен да издава такива актове като е упълномощен от също така некомпетентен орган. Сочи, че към момента на издаване на обжалваната ЗНПАМ не е образувано административно наказателно производство. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта. Липсата на мотиви са посочени като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, като не са налице доводите за нищожност, изложени в жалбата. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ съдът е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена покупка на 23.05.2018 г, на стойност 2, 50 лева – за 1 бр. свредло за метал, заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо фискално устройство. За констатираното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка № 0268019/23.05.2018 г. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за оборване на констатациите на приходните органи. Решението валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба намира доводите на жалбоподателя за нищожност на ЗНПАМ за неоснователни. Правилно се явява изложеното от административния съд, че ЗНПАМ е постановена от надлежен, материалнокомпетентен административен орган. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в протокола за извършена проверка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска, като довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 12-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на изложените мотиви в обжалваната заповед. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неиздаването на фискален касов бон, означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. При така установеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,