Решение № 11663 от 20.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15976/2010 г.

Решение № 11663 от 20.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15976/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Спас Димитров Пъхнев против решение № 3093 от 13.10.2010 г. по адм. дело № 9142/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед № 10139/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при съществени процесуални нарушения и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав неправилно приема, че не са налице предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на оспорената заповед № 10139 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Действително заповедта е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" директорът на агенцията е орган по назначаването) и в предвидената форма, като са посочени фактическото и правното основание за постановяване на акта, както и останалите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В производството по издаване на административния акт обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона - пороци, които не се констатирани от първоинстанционния съд, което води до незаконосъобразност на постановеното решение и обосновава неговата отмяна. Неправилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните изисквания и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "старши инспектор" в РМД София, митница Кулата, като заема 1 от общо 48 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 14.12.2009 г. С ПМС № 302 от 15.12.2009 г., в сила от 15.12.2009 г. е приет Устройствен правилник на Агенция "Митници", с който числеността на персонала в агенцията е намалена. В съответствие с извършените промени, считано от 15.12.2009 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на митница Кулата, като бройките за длъжността "старши инспектор" са намалени на 39. Проведен е подбор между служителите, заемащи длъжността "старши инспектор" съобразно приетата от органа Процедура за съкращаване на персонала в Агенция "Митници" (заповед № зам - 613/12.11.2009 г. и заповед № ЗАМ - 657/1.12.2009 г.), като жалбоподателят е оценен от назначената за това комисия с 83, т. С по- нисък резултат са 12 служители, заемащи същата длъжност (протокол № 2900 - 0116/7.12.2009 г.). Резултатът от подбора обаче не е взет предвид от органа по назначаването и със заповед № 10139/16.12.2009 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено. При тези данни незаконосъобразно първоинстанционният съд приема, че при постановяване на оспорената заповед не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Действително при намаляване на числеността на персонала административният орган разполага с правото да определи служителите, които следва да бъдат съкратени, като преценката е при условията на оперативна самостоятелност. Независимо от това тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 от АПК, тъй като компетентността на административния орган следва да бъде упражнена в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, съгласно правната регулация, установена с чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В съответствие с цитираните текстове органът следва да прецени дали с избраната възможност се постига целта, за която се издава актът (чл. 4, ал. 2 от АПК), дали не е възможно решение, по-малко обременително за трети лица (чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК), а ако няма такова решение - съществува ли хипотеза, която може да се осъществи с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4 от АПК. В разглеждания случай правото на директора на Агенция "Митници" да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на очертаните по-горе граници, тъй като административният акт е издаден, без да са съобразени резултатите от извършения въз основа на предварително приети от органа критерии подбор и без в административния акт или в съпътстващите го документи да са изложени съображения, обосноваващи решението на органа в този смисъл (съкращават се 9 бройки за длъжността, а по-ниска оценка от тази на жалбоподателя имат 12 служители, конкуриращи се за длъжността "старши инспектор"). Независимо, че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, утвърдената от органа "Процедура за съкращаване на персонала на Агенция "Митници" и предвидените в част трета правила за съкращаване на длъжности, заети по служебно правоотношение, приложими при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, оповестени публично пред служителите на Агенция "Митници", ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на административния орган. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Обратното - пренебрегването на правилата, както в случая, опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Поради това постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК . Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено съобразно нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, поради което останалите доводи на касатора не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което заповед № 10139 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" да бъде отменена. С оглед изхода на спора, искането на касатора и доказателствата за действително направени разноски, Агенция "Митници" следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, включващи 280.00 лв. възнаграждение за вещо лице по изслушаната експертиза и възнаграждение за адвокат, съобразно данните от представеното пред първата инстанция пълномощно (л. 114 от делото). Възражението за ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение от 600.00 лв. за двете инстанции, е определено съобразно разпоредбата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на спора. Поради това и с оглед нормата на § 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата не са налице основания за неговото намаляване. По тези съображения Агенция "Митници" следва да заплати на жалбоподателя сумата 600.00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,