Решение № 2615 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2024 г.
ВАСШесто отделение13.03.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 6178 от 20.10.2023 г., постановено по адм. д. 2595 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД против Заповед за налагане на санкции РД-25-155/10.02.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас.
ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с ЕИК: 203831564, да заплати на Районна здравноосигурителна каса - гр. Бургас разноски за касационната инстанция в размер на 300 лева (триста лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравно осигурителна каса - Бургас, чрез пълномощника П. Демилеваначалник на отдел Административно и правно обслужване на дейността в РЗОК Бургас (служител с юридическо образование), срещу Решение 6178 от 20.10.2023 г., постановено по адм. д. 2595 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с ЕИК: 203831564, Заповед за налагане на санкции РД-25-155/10.02.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас в частта, за наложените санкции "финансова неустойка" по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 от заповедта и са присъдени разноски по делото. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции, като според касатора съдът не е анализирал и е приложил неправилно материалния закон. Според касатора в заповедта са описани подробно правните и фактически основания за издаване на акта, които в съвкупност с доказателствата по преписката, правят акта мотивиран и издаден в предвидената в закона форма. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се остави в сила обжалваната заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с ЕИК: 203831564, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Дианабад, ул. Г.М. Димитров 1, представлявано от изп. директор д-р П. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска решението да бъде потвърдено. В подадена писмена молба чрез адв. Кукушева оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор, претендира присъждане на разноски за първоинстанционното производство и прави възражение за прекомерност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Заповед за налагане на санкции РД-25-155/10.02.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Бургас, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД в частта за седем от деветте броя допуснати нарушения, за които са наложени седем броя санкции финансова неустойка в общ размер на 1400 лв. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, действаща чрез директора на РЗОК - Бургас в качеството си на възложител, е сключила индивидуален договор 022103/18.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД в качеството му на изпълнител. Със Заповед РД-25-1711/01.12.2022 г. директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД с адрес на лечебното заведение в гр. Бургас. Проверката е извършена от определените със заповедта контрольори, които констатирали неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ, хоспитализирани в лечебното заведение. Управителят на проверяваното лечебно заведение е представил писмено становище срещу констатациите в протокола от извършената проверка, с което заявил, че всеки от пациентите е декларирал желанието си за настаняване в стая с подобрени битови условия и заплащали сумата от 25. 00 лева на ден, за която е били предварително известени. За резултатите от проверката е съставен Протокол 1417/20.12.2022 г., в който е посочено, че всеки от пациентите е заплатил сумата от по 125. 00 лева (за 5 дни х 25. 00 лева). Проверяващите констатирали, че съгласно ценоразписа на лечебното заведение фигурира цена на самостоятелна стая от 150 лв. на ден. Установено е също така, че са приложени декларации за допълнително поискани услуги, подписани от пациентите, в които с машинен текст са изброени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги и съответните цени за тях. Проверяващите са счели, че те не удостоверяват писмен избор на допълнително поискани услуги от страна на пациента, доколкото в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ услугата "Подобрени битови условия" се предлага за самостоятелни стаи, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия. Формиран е извод, че сумата от 125. 00 лева е неправомерно изискана от седем от изброените пациенти, в нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Протоколът е връчен на представител на лечебното заведение на 21.12.2022 г. От контрольорите, извършили проверката, е изготвен и доклад до директора на РЗОК Бургас. Въз основа на данните от Протокола директорът на РЗОК - Бургас е издал Заповед РД-25-217 от 17.02.2023 г., с която, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., наложил на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД санкция "финансова неустойка" в размер на по 200. 00 лева по т.1-7вкл. нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5 вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. В мотивите на заповедта административният орган е посочил, че с дейността си по задължително здравно осигуряване НЗОК цели обезпечаване на осигурените лица с медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги чрез упражняване на ефективен контрол върху дейността на лечебните заведения като регулира и повишава социалната, здравната и икономическата ефективност на разходите за здравеопазването, подобрява качеството на предоставените услуги и на равнопоставеността при тяхното ползване. Приел е, че като не изпълняват изискванията, заложени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., изпълнителите на медицинска помощ не осигуряват на ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, и не извършват качествено и пълно документиране на оказаната от тях медицинска помощ, съгласно НРД. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в изискуемата писмена форма, от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, при спазване на процедурата, регламентирана в чл. 74 от ЗЗО. За да отмени оспорената заповед за санкции, съдът приел, че описаното в заповедта нарушение не е извършено и санкциите са наложени незаконосъобразно. Първоинстанционният съд възприел като основание за начисляване на допълнителното плащането представените от лечебното заведение декларации, приложени към ИЗ на пациентите. В тях се съдържал ценоразпис на предоставяните от лечебното заведение допълнително услуги , като процесните 25 лв. на ден за услуга Подобрени битови условия. На база тези декларации, съдът формирал правен извод, че пациентът изразил желае да ползва тази услуга и собственоръчно изписал да или положен подпис. Предвид обстоятелството, че документите не били оспорени, съдът ги кредитирал и приел за изпълнени условията на чл.24б и чл.24а, ал.1, т.1 Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, поради което допълнителните суми за тези услуги, не били неправомерно начислени. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При извършената от касационната инстанция проверка и при съобразяване с приложимите правни норми се достига до извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата е регламентиран редът, по който се предоставят тези услуги от лечебното заведение. Пациентът следва писмено да з аяви услугата/услугите, които желае да ползва, като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Първоинстанционният съд е приел, че заплатената цена в размер на 125 лева от всеки един от пациентите е в резултат на попълнените от тях декларации за допълнително поискани услуги. Следва да се има предвид, че декларацията е бланкетна, като в нея са напечатани и изброени всички предлагани от лечебното заведение медицински услуги и съответните цени за тях. В ценоразписа на лечебното заведение са посочени като отделни услуги, както следва: услугата "самостоятелна стая" с ед. цена на услугата 150 лв. и услугата "подобрени битови условия без конкретно да е посочено какво включва предоставената услуга с ед. цена 25 лв. Видно от представените декларации, пациентите не са пожелали да ползват посочената услуга "самостоятелна стая", а е налично отбелязване само за услугата подобрени битови условия, без да е ясно какво се включва в нея. Първоинстанционният съд при формиране на правните си изводи не е взел предвид обстоятелството, че подобна ползвана от здравноосигуреното лице допълнителна услуга не се предвижда като самостоятелна услуга в нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 от Наредбата, лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. От цитираните разпоредби е видно, че услугите, свързани с подобрени битови условия, включват предоставянето на пациента на самостоятелна стая, в цената на която са и всички допълнителни битови условия. Ето защо изисканото от пациентите доплащане не е съобразено с условията, при които лечебните заведения могат да искат такова. Предвид изложеното от пациента не е следвало да се изисква допълнително заплащане за услуга, която е включена в ценоразписа на лечебното заведение, но не е сред изрично предвидените в Наредбата. С оглед изложеното неправилен е извода на първостепенния съд, че правомерно от ЗОЛ е събрана сума за допълнително предлагани от лечебното заведение услуги. Съгласно предвиденото в чл. 30, т. 5 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр), в които изрично е посочено. Констатираните различия между уредената в Наредбата допълнителна услуга "подобрени битови условия" и отбелязаната услуга по т. 1 от декларацията, както и липсата на данни за обема на услугата по т. 1, води до неяснота досежно конкретното съдържание на предоставената услуга. С оглед на изложеното, се налага извода за липсата на конкретика относно вида и предметния обхват на предлаганото допълнително обслужване, което ще получи заплатилия услугата пациент и доколко тази услуга няма да бъде заплатено от НЗОК, поради което лечебното заведение няма право да иска допълнително заплащане. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че лечебното заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано с оспорената Заповед за налагане на санкции, издадена от директора на РЗОК - Бургас. Като е извел различен правен извод Административен съд София град е постановил своя съдебен акт при допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изясняване на спора от фактическа страна, след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД против Заповед за налагане на санкции РД-25-155/10.02.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно 200 лева за заплатена държавна такса за касационно оспорване, както и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,