Решение № 9084 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2019 г.

Решение № 9084 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София против решение № 1242/26.02.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12439/2018 г., с което е отменен издаденият на "Петротерм" ЕООД ревизионен акт № Р-22221717008081-091-001/20.07.2018 г., в частта потвърдена с Решение № 1522/04.10.2018 г., издадено от директора на дирекция "ОДОП" София. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Петротерм" ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът съобрази следното: С оспорения ревизионен акт по отношение на "Петротерм" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за отделните данъчни периоди: от м. 07.2014 г. до м. 10.2014 г., м. 03.2015 г., м. 11.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г., м. 05.2016 г., от м. 09.2016 г. до м. 12.2016 г. общо в размер на 28 418, 66 лв. и лихви за забава в размер на 7 268, 35 лв. Същите произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и начислен данък на основание чл. 86 от ЗДДС. Също така е установено, че в дневника за покупки за периода м. 01.2016 г. ревизираното лице е включило фактура № 0/31.01.2016 г., издадена от "Петротерм" ЕООД с данъчна основа в размер на 26 675, 73 лв. и ДДС в размер на 5 335, 15 лв. По същата фактура е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Органите по приходите са посочили, че корекции на декларирани резултати се извършват при спазване условията на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Отбелязано е, че правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. С Решение № 1522/04.10.2018 г. на директора на дирекция ОДОП София РА е отменен в оспорената част установения резултат по ЗДДС за периодите от м. 07.2014 г. до м. 10. 2014 г., м. 03.2015 г., м. 11.2015 г., м. 02.2016 г., м. 05.2016 г. и м. 09.2016 г., ведно със съответните лихви; РА е изменен в оспорената част, като: установения резултат по ЗДДС за периода м. 01.2016 г. в размер на 6 820, 06 лв, е определен на 5 570. 06 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат по ЗДДС за периода м. 10.2016 г. в размер на 4 228, 81 лв. е определен на 3 395, 48 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат по ЗДДС за периода м. 12. 2016 г. в размер на 3 398, 72 лв. е определен на 2 732, 05 лв., ведно със съответните лихви; и РА е потвърден в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11.2016 г., ведно със съответните лихви. Ревизираното дружество е обжалвало РА в частта на установения резултат за м. 01.2016 г., като е посочило, че е допусната техническа грешка, като в отчетния регистър по 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не са включени приблизително 140-150 фактури, с получател "Петротерм" ЕООД, едновременно с това, неправилно е включена друга фактура № 0/31.01.2016 г. с данъчна основа 26 675. 73 лв. и ДДС - 5 335. 15 лв. с предмет стоки и доставчик самото ревизирано лице като твърди, че е уведомил органите по прихода за това. За да постанови отмяна на РА в обжалваната част, първоинстанционния съд е приел, на основание разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, че след като дружеството е подало уведомление до съответната териториална дирекция на НАП за предприемане на действия за промяна на задължението със съставяне на акт по чл. 106 от ДОПК, РА е следвало да бъде отменен в тази част, като незаконосъобразен в хода на административното оспорване. Решението е неправилно. Спорът по делото се свежда до въпроса какви са последиците от неотразяването в отчетните регистри на фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС лица, до датата на приключване на ревизионното производство. Респективно дали е допустимо да се извърши корекция по реда на чл. 126 от ЗДДС в по-късен момент, съответно законосъобразно ли е отказано правото на данъчен кредит. Коригирането на невключени в отчетните регистри фактури се извършва, когато грешката е установена, като неотразените фактури се включат в отчетния регистър за същия данъчен период, в който са открити, а не както неправилно приема в мотивите си решаващия съд - в дневника за покупки за периода на издаване на самите фактури. Корекцията на грешки в подадените декларации по 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в това число и в подадените VIES-декларация, в следствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 е регламентирана в нормата на чл. 126 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗДДС допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.; ал. 2: Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124, ал. 3: Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи. В чл. 126, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС е уреден начинът на извършване на корекции на допуснати грешки в подадени декларации вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри, когато същите грешки са установени след изтичането на срока за подаване на декларациите. В случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката /чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/. В случаите, когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период /чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС/. При условие, че за получените доставки на стоки или услуги от "Петротерм" ЕООД е налице право на приспадане на данъчен кредит и същите са неправилно отразени в отчетните регистри за съответния данъчен период е приложима разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че независимо от реда за коригиране на грешки, описан в чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, в случай, че лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява и последното не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. По делото безспорно е установено, че ревизираното дружество е включило погрешно фактура № 0/31.01.2016 г., установено е същ, че през м. 08.2018 г. е открило, че не е включило 140-150 фактури. Съгласно чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, невключените фактури следва да се отразят в регистрите за периода през който е открита грешката, а именно 08. 2018 г., а не 01.2016 г. /в този смисъл: Решение № 155 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7676/2017 г. /. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че като е достигнал до обратни изводи, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на приложимият материален закон, което следва да бъде отменено. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София за разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и следва да бъде присъдено същото в размер на 1325 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение