Решение № 14448 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2014 г.

Решение № 14448 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4670/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Васил Денев Василев против решение по адм. д. № 259/2013 г. по описа на Административен съд Сливен. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на ПАМ. Твърди, че и двете лица, които е качил в автомобила си заявяват, че не са имали уговорка за плащане, а само са чували за някои шофьори от селото да взимат пари на цената на билети. След като няма доказателства за превоз срещу заплащане не е извършван превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП. Хората в селото се познават и е нормално да си помагат. В противен случай всички, които извършват споделено пътуване и си разделят разходите подлежат на санкциониране. Ответната страна началникът на областен отдел "Контролна дейност" ДАИ, гр. Сливен, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационният жалбоподател е извършил нарушение като е осъществил обществен превоз, за което са събрани гласни доказателства. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 5 от 7.02.2014 г. по адм. д. № 259/2013 г. по описа на АС - Сливен е отхвърлена жалбата на Васил Д. Василев против заповед № РД-14-27-2473/18.09.2013 г. на началника на областен отдел "КД-ДАИ" гр. Сливен към ИА "Автомобилна администрация", с която е разпоредено спиране от движение на МПС за срок от шест месеца чрез сваляне на табела с регистрационни номера и отнемане на свидетелство за регистрация на лек автомобил "Фиат Пунто" рег. № СН 4822 АН, собственост на жалбоподателя, като е определено и място за домуване- охраняем паркинг за сметка на водача. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С Решение № 910/23.10.2013 г. по НАХД № 1625/2013 г. по описа на Сливенския районен съд Васил Денев Василев е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК за това, че на 18.09.2013 г. на 1 км. северно от с. Самуилово, община Сливен, е упражнявал професия таксиметров превоз на пътници без да има правоспособност, престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК като му е наложена глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата. Към мотивите на решението е описана фактическа обстановка, която изцяло съвпада с фактическата обстановка посочена в мотивите на заповед № РД-14-27-2473/18.09.2013 г. на началника на областен отдел "КД-ДАИ" гр. Сливен към ИА "Автомобилна администрация". При извършена по сигнал проверка от служители на МВР е установено, че с водача на автомобила са пътували още две жени- свидетелките Матева и Стефанова, които са свидетелствали, че и друг път са превозвани от водача срещу заплащане на цената на автобуса. На 18.09.2013 г. не са успели да заплатят, защото практиката била това да става след пристигане в град Сливен. Водачът не е представил документи по чл. 31, ал. 1 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 6.12.1999 г., не е регистриран по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, няма разрешение за таксиметров превоз, няма удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Районният съд е приел, че от обективна и субективна страна е извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК и е приложил чл. 78а от НК. Към делото е приложена прокурорската преписка, актът за установяване на административно нарушение № 173059/18.09.2013 г. Решението на наказателния съд е влязло в сила. Съгласно чл. 300 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, противоправността му и виновността на дееца. Разпоредбата е приложима и за решенията по чл. 78а от НК. Поради това твърденията на касационния жалбоподател, че няма противоправност на деянието е неоснователно. Административният съд е обвързан от изводите на наказателния съд за противоправността на деянието и доводите в настоящото производство за недоказано противоправно деяние не могат да се обсъждат. Не е приложима чл. 33 от ЗАНН, защото прилагането на принудителна административна мярка, колкото и тежки имуществени последици да има за адресата, не представлява административно наказване. Принудителната административна мярка е с правно основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне на място за домуване на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници без за него да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници и се осъществява по чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП. Заповедта е мотивирана с установена фактическа обстановка, която изцяло съвпада с установената по наказателното дело. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение