Решение № 15876 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2010 г.

Решение № 15876 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за дива природа "Балкани" - гр. София, Ц. П. С. и Б. Т. Л. - и двамата от с. Драгичево, подадена чрез пълномощника им по делото - адв. Коджабашев против решение № 9787/13.07.2010 г., постановено по адм. д. № 12360/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът не се е произнесъл по всички претендирани от тях пороци на атакувания административен акт. По същество в касационната жалба се релевират вече изложените пред първоинстанционния съд съображения за незаконосъобразност на решение № 6-3/16.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Според касаторите общественото обсъждане като елемент на административното производство не е проведено в съответствие с изискванията на закона, с което е нарушено правото на участие на засегнатата общественост при вземане на решение по въпроси, касаещи околната среда. Твърдят, че не са спазени формата на обявата за инвестиционното предложение, минималният 30-дневен срок за обявяване на общественото обсъждане и за обществен достъп до документацията по ОВОС преди обсъждането и изискването за отчитане на постъпилите от заинтересованите лица възражения. В тази връзка касационните жалбоподатели се позовават на противоречие на изводите на съда с разпоредбите на чл. 97, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и чл. 6, § 2, б. "в" и б. "е" от Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета. С оглед установеното наличие на защитени животински видове в района, като порок на акта се сочи несъобразяването му със забраната на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), съответно - чл. 12, ал. 1, б. "г" от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. В този аспект касаторите сезират настоящата инстанция с искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 629, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Найденова, в депозирано писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Ответникът - "Вивид Естейтс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Лозенец", ул. "Червена стена" 1, вх. А, ет. 9, ап. 12, чрез пълномощника си адв. Панчовска, развива доводи за неоснователност на касационното оспорване. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становището, че изводите на съда за законосъобразност на административното производство са в нарушение на материалния закон, т. к. процедурата по провеждане на общественото обсъждане е опорочена. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното. По искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз: Поставените в искането на касаторите въпроси са свързани с приложението на чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО в рамките на процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), провеждани съгласно Директива 85/337/ЕИО и по-конкретно касаят въпроса за одобряването от компетентния орган по околна среда на инвестиционно предложение, когато въпреки предписаните мерки за намаляване и компенсиране на въздействията, в резултат на реализирането на проекта ще се стигне до вероятно унищожаване или увреждане на места за размножаване или почивка на видове, посочени в приложение IV, б "а" на Директива 92/43/ЕИО. Съобразявайки разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС съдът намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС с искане за тълкуване на норми от правото на Европейския съюз, т. к. въпросът досежно принципното съотношение между системата от мерки за опазване на защитените видове по чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО и прилагането на инструмента ОВОС е достатъчно ясен. Предмет на съдебното производство е проверка на законосъобразността на решение по ОВОС, с което е одобрено осъществяването на конкретно инвестиционно предложение. Безспорно е, че описанието, анализът и оценката на въздействието на конкретната дейност върху биологичното разнообразие, включително върху находящите се в териториалния обхват на инвестиционното предложение защитени видове от приложение IV, б. "а" на Директива 92/43/ЕИО, е елемент от цялостната оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда и се обхваща от нея. Решението на компетентния орган по околна среда в производството по ОВОС следва да отчита за всеки отделен случай въздействието на проекта върху видовете, обект на строга защита по смисъла на чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО. Наличието на специален режим на защита по цитираната общностна норма обаче не дерогира процедурата по ОВОС, която се изисква съгласно Директива 85/337/ЕИО и не означава автоматично пречка за одобряване на инвестиционното предложение. При всички случаи на установяване на вероятно отрицателно въздействие върху процесните животински видове следва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване, намаляване или, където е възможно, за прекратяване на значителните вредни въздействия. В настоящия случай искането за преюдициално запитване касае общи въпроси, които са неотносими към разглежданата хипотеза и не кореспондират на фактическата и правна обстановка по делото, доколкото няма доказателства, че реализирането на проекта ще доведе до вероятно унищожаване или увреждане на места за размножаване или почивка на защитените видове, въпреки предписаните мерки за намаляване и компенсиране на въздействията. От друга страна, както се посочи по-горе, презумираното от касаторите отрицателно въздействие само по себе си не изключва възможността за одобряване и реализиране на проекта, т. к. целта на ОВОС е именно оценка на риска за околната среда и при наличие на такъв - предписване на адекватни и ефективни мерки за минимизиране на евентуални вреди, респ. - определяне на компенсаторни мерки като крайна мярка. Изложеното налага извод за неоснователност на искането на Сдружение за дива природа "Балкани", Ц. С. и Б. Л. за преюдициално запитване. По касационната жалба по същество: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Сдружение за дива природа "Балкани", Б. Л. и Ц. С. против решение № 6-3/16.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на голф комплекс "Вивид голф & Спа" в землищата на с. Драгичево и с. Големо Бучино, област Перник", с възложител "Вивид естейтс" АД, гр. София. За да постанови този правен резултат тричленният състав е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен държавен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че решението на Върховния административен съд - пето отделение, е правилно. Фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав на ВАС се възприема изцяло от настоящия петчленен състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са правните изводи на решаващия съд за липса на отменителни основания на акта по смисъла на чл. 146 АПК. Несъстоятелен е доводът на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в игнориране на техни оплаквания при постановяване на съдебния акт. Видно от мотивите на решението, тричленният състав е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и всички доводи и възражения на жалбоподателите, изложени в първоинстанционното производство, включително тези, свързани с управлението и опазването на водите, развитието на пчеларството в района и производството на пчелен мед за консумация, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите, Наредба № 1/2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения. Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 168 от АПК, като след обстоен правен анализ по всички изброени в чл. 146 от Кодекса критерии е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на решението, с което министърът на околната среда и водите е одобрил процесното инвестиционно предложение за изграждане на голф комплекс. В този смисъл не е налице твърдяната непълнота на съдебния акт. Същият е постановен след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично и по сочените от жалбоподателите пороци на административния акт. Настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и правилно от гледна точка на материалния закон. По същество в касационната жалба се възпроизвеждат същите оплаквания, изложени и пред първата инстанция. По делото няма спор, че инвестиционното предложение за строителство и експлоатация на голф комплекса е включено в приложение № 1, т. 37, б. "в" на ЗООС, поради което за компетентния орган по околна среда, в случая - министърът на околната среда и водите, съществува нормативно задължение по силата на чл. 92, т. 1, вр. с чл. 94, ал. 1, т. 1 ЗООС да проведе производство и да вземе решение по ОВОС на проекта. Тричленният състав на Върховния административен съд е приложил правилно закона, като е приел, че е спазена административната процедура при постановяване на атакуваното решение № 6-3/16.07.2009 г. Видно от представената преписка и събраните доказателства, при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, регламентирани в ЗООС и в НУРИОВОС. Налице е уведомяване на компетентните органи и на засегнатото население на най-ранен етап за инвестиционното предложение; проведени са консултации със специализираните ведомства и засегнатата общественост; организирано е обществено обсъждане на доклада по ОВОС в гр. Перник, с. Драгичево и с. Големо Бучино. От съставените протоколи за проведените срещи се установява, че оспорващите са взели участие в общественото обсъждане и са изразили становище, като съгласно чл. 17, ал. 5 от цитираната Наредба възложителят е внесъл в МОСВ писмен отговор по направените в резултат на общественото обсъждане предложения, възражения, мнения и препоръки, приложени в административната преписка. Твърдението за неосигуряване в случая на правото на участие на обществеността в процеса на вземане на решение по ОВОС на инвестиционното предложение не може да бъде споделено. Неоснователно е в тази връзка оплакването за нарушаване на правилата за провеждане на изискващото се по чл. 97 ЗООС, респ. - Глава пета от НУРИОВОС обществено обсъждане на доклада по ОВОС на инвестиционното предложение. Законосъобразно е заключението на съда, че провеждането на обществено обсъждане е оповестено на 16.03.2009 г. с обява във в. "Градски вестник - град Перник", в която са посочени мястото, датата и часа на срещите, организирани в с. Драгичево, с. Големо Бучино и гр. Перник (съответно на 13.04.2009 г., на 14.04.2009 г. и на 15.04.2009 г.), както и информация относно обществения достъп до документацията и мястото за предоставяне на писмени становища от заинтересованите лица. Именно с оглед осигуряване изпълнение на условието за обявяване на общественото обсъждане най-малко 30 дни преди срещата/срещите, възложителят е променил първоначално определените дати от 13.04.2009 г., 14.04.2009 г. и 15.04.2009 г. съответно на 21.04.2009 г., 22.04.2009 г. и на 23.04.2009 г., като е информирал за това засегнатата общественост, видно от публикуваната на 2.04.2009 г. обява във в. "Градски вестник - град Перник". Съдържанието на тази втора обява не може да се квалифицира като уведомяване за ново обществено обсъждане, от което започва да тече нов 30-дневния срок, предхождащ срещите. В процесната обява от 2.04.2009 г. само се преместват определените от обявата от 16.03.2009 г. дати на провеждане на обсъждането. С други думи, противно на доводите на касаторите, визираният в нормативната уредба по околна среда минимален 30-дневен срок е започнал да тече от 16.03.2009 г., поради което липсва претендираното нарушение на чл. 97, ал. 3 ЗООС и чл. 17, ал. 1, т. 2 от НУРИОВОС, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Действително, в разглежданите обяви за обществено обсъждане, изготвени съобразно образеца по приложение № 3 от НУРИОВОС, не е идентифицирано самото инвестиционно предложение, както това е сторено с уведомяването за проекта на най-ранния етап съгласно чл. 4, ал. 2 от същата Наредба. Този пропуск във формата на обявата обаче не би могъл да се приеме за съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правото на защита на заинтересованите лица, т. к. от една страна във всички обявления е указано дружеството-възложител, а от друга - през процесния период, предхождащ насрочените за 21.04.2009 г. - 23.04.2009 г. срещи със засегнатата общественост в средствата за масово осведомяване са публикувани множество статии и материали с информация и коментари относно процесното инвестиционно предложение за изграждане на голф комплекс в землищата на селата Драгичево и Големо Бучино и гр. Перник и предстоящото му обществено обсъждане. Конкретните обстоятелства по случая в тяхната съвкупност налагат извод за липса на нарушаване на правото на защита и на изразяване на мнение на заинтересованата общественост. Неоснователно се явява и оплакването за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснато нарушение на чл. 6, § 2, б. "в" и б. "е" от Директива 85/337/ЕИО, изискващи предоставяне на обществеността на най-ранен етап от планираната дейност на подробности за: компетентните органи, отговорни за вземането на решението; тези, от които може да бъде получена съответната информация; тези, на които могат да бъдат предоставяни коментари и въпроси, и подробности за графика за предаване на коментари и въпроси (б."в"); указване на времето и местата, където ще бъде предоставена съответната информация на обществеността, както и средствата, чрез които това ще бъде направено (б. "е"). Ефективното участие на обществеността във вземането на решения дава възможност на обществеността да изрази, а отговорникът за вземането на решения да вземе предвид мненията и проблемите, които могат да бъдат свързани с тези решения, като по такъв начин се увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземането на решения и се допринася за общественото разбиране на въпросите, свързани с околната среда и за подкрепа относно взетите решения (§ 3 от Преамбюла към Директива 2003/35/ЕО). В този контекст съдът намира, че претендираната от касаторите непълнота на предоставяната на обществеността на най-ранен етап информация относно инвестиционното предложение от гледна точка на цитирания чл. 6 от посочената Директива не опорочава целеното от релевантната общностна уредба ефективно участие на засегнатата общественост в процеса, т. к. същото е гарантирано от процедурата по обществено обсъждане на доклада по ОВОС. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за противоречие на решението по ОВОС с разпоредбата чл. 99, ал. 2 ЗООС, съгласно която при вземане на решение по ОВОС компетентният орган отчита и резултатите от проведеното обществено обсъждане. Вземането предвид на становищата на засегнатата общественост по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗООС не означава, че наличието на възражения или отрицателни мнения по проекта от заинтересованите лица с излагането на мотиви, които те считат за основателни, е основание да не се одобри осъществяването на определено инвестиционно предложение. Съдържанието на решението и на преписката към него сочи, че административният акт е съобразен с нормата на чл. 99, ал. 2 ЗООС. Направените в хода на обществените обсъждания възражения и мотивираните отговори на възложителя по тях са елемент от документацията по ОВОС, въз основа на която е постановено решението на компетентния орган. Изводите на съда за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт се споделят от настоящия петчленен състав. Решението на органа е постановено при правилно прилагане на релевантното законодателство по околна среда. Разпоредбата на чл. 31 ЗБР въвежда изискване инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, да се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл. 39, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, когато прецени, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при определяне на обхвата на ОВОС и при постановяване на решението по ОВОС за одобряване/неодобряване на инвестиционното предложение. По делото не е спорно, че проектът не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии или на защитена зона по ЗБР, т. е. не засяга елементи от Националната екологична мрежа (виж чл. 3, ал. 1 ЗБР). Видно от мотивите на решение № 6-3/16.07.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено процесното инвестиционно предложение, в рамките на производството по ОВОС е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие по смисъла на чл. 31 ЗБР, според която няма вероятност проектът да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, като са изложени и съображенията за това заключение. Правилна е преценката на съда, че наличието на визираните от жалбоподателите защитени видове в района (влечуги и земноводни) не води на извод за незаконосъобразност на административния акт. От заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза се установява, че водоемът "Драгичевско блато", който е място за размножаване на тези видове, няма да бъде използван и изменен при реализацията на инвестиционното предложение. Съображения досежно прилагането в процедурата по ОВОС на чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗБР, съответно - чл. 12, ал. 1, б. "г" от Директива 92/43/ЕИО, и по-конкретно - за съотношението между механизма на ОВОС и забраната за увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция на защитени видове от Приложение № 3 от ЗБР, респ. - Приложение 4 от Директива 92/43/ЕИО, бяха изложени по-горе. Мерките в изпълнение на Директива 92/43/ЕИО имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността. В случая не са налице доказателства за несъответствие на решението по ОВОС с целите на Директивата. Именно с оглед осигуряване режима на опазване по чл. 38 ЗБР, респ. - чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО, в раздел V, т. 14 и т. 21 от решението по ОВОС, съответно - стр. 142, 148 и 151 от доклада по ОВОС, са предвидени мерки за намаляване и предотвратяване на въздействието върху защитените по ЗБР животински видове във всички фази на реализиране на проекта. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба - "Вивид Естейтс" АД искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 АПК касационните жалбоподатели СДП "Балкани", Ц. С. и Б. Л. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество направените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, съгласно Споразумение за правни услуги от 30.09.2010 г. и фактура от 9.11.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия