Решение № 430 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2011 г.

Решение № 430 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, срещу решение № 1395/9.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2619/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, с което, по жалба от Янка Стоянова Шинева и Румен Ириев Шинев, е отменено решение № 1732-13/17/13-14.10.2009 г. и решение № 18/13.11.2009 г. на Общински съвет - Варна, с приети и одобрени ПУП - ПУР на СО "Ален мак" - Варна, в частта, засягаща имот № 738. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. Ответните страни - Председателят на Общински съвет - Варна и Румен Илиев Шинев, не изпращат представители. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, след обсъждане на приетото в решението и доказателствата по делото, във връзка с наведените касационни оплаквания, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, за да приеме незаконосъобразност на решението на ОбС - Варна (от 13.10.2009 г., повторно прието на 13.11.2009 г.) от компетентен орган, в съответната форма и при спазени процедурни правила, е изложил съображения за нарушени при издаването му материално-правни разпоредби на закона. Посочил е, че административният орган, при изработването на плана, в условията на чл. 16, ал. 7 ЗУТ - за територия с неприложена първа регулация, не е съобразил изискването на ал. 1 от същата норма, приложима в случая, като от имота на жалбоподателя са отнети 59 % от площта, т. е. много над допустимите по закон 25 %, самото отнемане е неравномерно, с големи амплитудни разлики - от 23 % за един от съседните имоти, до 59 % за процесния. При това положение площта на имот 738 остава 200 кв. м, което, с оглед чл. 19 ЗУТ, прави имотът неизползваем за застрояване. Позовавайки се и на заключението на вещото лице, съдът е отчел и нарушаване на нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ относно целесъобразното устройство на имотите и икономичните предвиждания, планът не е съобразен и с наличната в имота узаконена през 2002 г. двуетажна жилищна сграда с подземен сутерен. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд обосновано, въз основа на пълна и точна преценка на доказателствения материал и изяснена детайлно фактическа обстановка и в съответствие с относимите правни разпоредби е преценил, че оспорваният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона. Изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, касационната жалба е неоснователна. В нея без основание и при неточно тълкуване на закона се твърди, че след като се одобрява ПУП - ПУР на основание ал. 7 на чл. 16 ЗУТ, не намира приложение ограничението по ал. 1 от същия - да не се отнемат повече от 25 % от процесните имоти за обществени нужди. И двете цитирани хипотези на чл. 16 ЗУТ касаят предвиждания за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план. Ал. 7 предоставя възможността, по решение на общинския съвет, вместо плана по ал. 1, да може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 101, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Съюзът "вместо" навежда само на избор да се изготви единият или другият план, различаващи се по последиците - урегулиране и на вътрешните линии на имотите, плюс застройка, или само регулация към предвидената с плана улична мрежа, както и по обектите по чл. 110, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗУТ, за бъдещото реализиране на които се изготвят. Тези разграничения законодателят е предвидил с обособяването на две отделни алинеи на текста, а от систематическото място на обсъжданата норма се налага извода, че визираното ограничение за отнемане до 25 % площ при първа регулация се отнася както за плана по ал. 1, така и за този по ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. В противен случай, при изработването на ПУР по ал. 7, собствениците на имоти биха били поставени в различно положение, ако за техните имоти се е процедирал ПЗР. Затова и навежданите от касатора доводи, позовани на особеностите на обезщетяване на засегнатите собственици не могат да бъдат споделени - хипотезите на принудителното отчуждаване за обекти публична държавна и общинска собственост, предвидени и в чл. 205 и сл. ЗУТ и в чл. 21 и сл. ЗОбС, при които липсва процентно ограничение, се базират на различни предпоставки. Но дори и тези разпоредби поставят ограничения, когато се отчуждават части от имоти (чл. 206, ал. 2 ЗУТ, чл. 21, ал. 3 ЗОбС) - от остатъка от имота да може да се образува УПИ, в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ. В случая данните по делото сочат и че с предвиденото прокарване на улица и оформянето на кръстовище, имот 738 се свежда до квадратура от 200 кв. м, в нарушение на чл. 206, ал. 3 ЗУТ, същата забрана е пренесена и в чл. 21, ал. ЗОбС, нарушено е и т. I. 4. на техническото задание на проекта, изработен в противоречие с основния принцип за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК при постигане целта на закона. Административният орган е следвало да приложи по-благоприятни мерки по отношение на процесния имот, след като и по този начин може да бъде постигната целта на закона, съгласно чл. 6, ал. 3 АПК. Правилно е отчетено в решението и че в нарушение на чл. 125, ал. 4 ЗУТ, в проекта не е отразена законно построената сграда, липсват и аргументи дали предвижданията на плана са икономично осъществими и даващи възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, съгласно правилата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, което се подкрепя и от приетата по делото единична и допълнителна техническа експертиза. С оглед тези съображения, не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, същото следва да се остави в сила, водим от което, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,