Решение № 237 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2011 г.

Решение № 237 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пента пропърти" ООД, представлявано от управителя Ал. Вилисонс, чрез пълномощника адв. Владимирова, срещу Решение № 1426/28.03.2011 г., постановено по адм. д. № 6640/09 г. от Административен съд - София град, 14 състав, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Акт № РО-22-5/06.08.2009 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от Кмета на Столична община и е осъдено дружеството да заплати на общината разноски в размер на 2 910 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и да отмени акта . Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Столична Община, чрез своя процесуален представител адв. Пасков, в депозирана писмена молба по делото, взима мотивирано становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С решението Административен съд-София град e отхвърлил жалбата на "Пента пропърти" ООД срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-5/6.08.2009 г., издаден от вр. ИД кмет на Столична Община, с който е определена такса за битови отпадъци в размер общо на 123 015.53 лв., от които 108 023.61 лв. ТБО за периода от 1.10.2007 г. до 31.12.2008 г. и лихви върху тази сума от 14 991.92 лв. към 2.06.2009 г. За да постанови този резултат, административният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ относно събиране на такса за битови отпадъци, както и на нормите на чл. 63, ал. 1 и чл. 71 от ЗМДТ и чл. 27, ал. 2 от Наредба на Столична община за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е мотивиран от правна и фактическа страна. Предвид установената фактическа обстановка, съдът е очертал основния спорен момент между страните, приемайки, че същият се свежда до това дължи ли дружеството такса за събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци в депо или в други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в мястото, в което се намират имотите. Изложени са мотиви, че релевантните текстове на ЗМДТ регламентират, че същият допуска при определени условия диференцирано събиране на ТБО - само за определени компоненти от услугата - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Посочено е още, че когато имотът се намира извън района, в който Общината е организирала сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса само за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване - чл. 63, ал. 1. По-нататък в мотивите на оспореното решение е посочено още, че по аргумент от последната разпоредба следва да се приеме за допустимо също, че когато собственик или ползвател на имот не ползва същия през цялата година, не заплаща таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, след като не е генерирал отпадъци, но ползването от това изключение е предпоставено от изискването за изпълнение на условието, определено в ал. 2 на чл. 27 от горепосочената Наредба, което в случая не е сторено. В обобщение съдът е посочил, че доколкото в конкретния случай дружеството не е подало изискуемата декларация, а наред с това ответникът е представил множество доказателства, установяващи, че в района на имотите през процесните периоди от време са извършвани дейности, свързани с поддържането на чистотата за обществено ползване в населеното място, то ТБО се дължи. Като неоснователно е отхвърлено възражението на "Пента пропърти" ООД, че размерът на таксата е определен неправилно в промили, като съдът се е позовал на невъзможността за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност в рамките на висящото производство относно решенията на СОС, взети на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. На база на всичко изложено административният съд е приел, че оспореният акт, с който на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ е определено задължение в размер на 123 015.53 лв. за такса битови отпадъци за периода 1.10.2007 г. - 31.12.2008 г. и лихви в размер на 14 91.92 лв. е издаден в съответствие с материално-правни разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт. По същество основните оплаквания на касатора срещу така постановеното решение са за допуснати нарушения на материалния закон. Навеждат се аргументи, че неправилно административният съд е приел, че ТБО се дължи след като процесните имоти не са застроени, не се използват и не генерират отпадъци, като по този начин е нарушил един от основните принципи, задължителни при определянето на местните такси, визиран в чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗМДТ - този за постигане на по- голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Изложени са и оплаквания за необоснованост на извода на съда, че представените заповеди по чл. 63, ал. 2, чл. 71 от ЗМДТ, съответно с № РД-09-1104/2006 г. и № РД-09-2293/2007 г. не установяват, че имотите, собственост на "Пента пропърти" ООД попадат в обсега им, тъй като същите попадат в терен, отреден за училище, като по този начин са блокирани за разпореждане от собственика. Направените оплаквания са неоснователни. По делото е установено по несъмнен начин, че дружество "Пента пропърти" ООД притежава поземлени имоти, планоснимачни номера 1059, 1090, 867, 8681605, 950, 869, 1278 и 882 по плана на гр. София, кв. 73, местност "Бул. Сливница" - стара "Баба Парашкева", за които са подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ с отчетна стойност, подробно индивидуализирана за всеки от имотите в оспорения Акт, които имоти не се ползват за стопански цели от дружеството и попадат в район, в който има организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Спорният въпрос е относно това дължи ли дружеството заплащането на такси при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за услуги за ползване на депо за битови отпадъци. Даденият положителен отговор от страна на първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на таксата за ползване на депо за битови отпадъци е правилен като изграден при правилно тълкуване на закона и е обоснован. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година, като в процесния случай има издадена такава заповед, посочена по-горе. На основание чл. 9 от ЗМДТ е издадена Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО) на Столичния общински съвет (приета с Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г.). Съгласно чл. 22 от нея такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя: 1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. чрез пряко договаряне и 3. пропорционално в промили. Според чл. 23, ал. 1 от нея за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията по реда на чл. 22, т. 1 предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез Дирекция "Регулиране на търговската дейност" декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. По силата на ал. 3 от същата разпоредба Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, в зависимост от вида и обема на съда като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. По делото е приложено решение № 87 на СОС от 28.02.2008 г., приложение № 1 - план-сметка по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, приложение № 2 за размера на такса за битови отпадъци за предприятията за 2008 г. на 1 съд за 1 г. в левове при честота на сметоизвозване един път седмично. Правилно е обсъден като неоснователен довода на дружеството, че процесните имоти не се намират в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Обратното вярно е прието в мотивите на обжалвания административен акт, изцяло в съответствие със съдържанието на Заповед № РД-09-1104/2006 г. и Заповед № РД-09-2293/2007 на Кмета на СО, издадена на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ, чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА. Действително, както твърди касаторът, нормата на чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, но същият неоснователно счита, че ответникът не е доказал, че услугата се предоставя от общината. Напротив, от представените доказателства за извършването на услугите, регламентирани в чл. 62 ЗМДТ, по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на Община София, а така също и от представените доказателства относно направените от общинския бюджет разходи към концесионера, се установява реалната престация на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Безспорен е наред с изложеното и фактът на неподаване на декларацията по чл. 23, ал. 1 от горепосочената Наредба. Цитираните разпоредби на чл. 22, във връзка с чл. 23 от Наредбата касаят определяне на размера на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, които попадат в територии с организирано сметосъбиране, и намират приложение в конкретния случай. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че само с подаването на декларацията по чл. 23 от наредбата, за жалбоподателя - касатор в настоящото производство, може да възникне право да се възползва от дадената в тази разпоредба възможност и да бъде освободен от заплащането на пропорционална такса за услугите като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, като за тази услуга му се определи годишна такса. това е така, тъй като съгласно чл. 17 от ЗМДТ предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочва вида на имота, местоназначението му, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определяне на местните данъци, което в процесния спор е направено, както бе посочено по- горе, с няколко броя декларации за всеки един от притежаваните недвижими имоти. По този начин се уведомява общинската администрация за факти, относими към облагането с местен данък и с такса за битови отпадъци. По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от собственика на имота. Именно по аргумент от тези разпоредби е и уредената възможност на носителя на правото на собственост да подаде декларация по чл. 23, ал. 1 от цит. наредба относно обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 22, т. 1 от същата наредба, т. е. с облагането с такса за битови отпадъци и методиката на определяне на размера й, респ. на компонентите й. Направените в аналогична посока изводи от административния съд са правилни и следва да бъдат споделени. В реда на гореизложените мотиви следва да бъде посочено, че в съответствие с предписанията на закона съдът е отхвърлил искането за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност в рамките на висящото производство на решенията на СОС, взети на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на АПК - чл. 129 от АПК, както и на правилата, установени с чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, в който, с оглед гарантиране проявлението на принципите на законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и т. н. не е въведена хипотезата на чл. 17 от ГПК. наред с това оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се разглежда от административен съд, респективно Върховния административен съд, като се подчинява на всички правила на административния процес, включително относно родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. В този смисъл е постановеното Решение № 7145/1.06.2009 г. по адм. д. № 2177/2009 г., първо А отд. на ВАС. Що се отнася до доводите в касационната жалба, че имотите на дружеството попадат в терен, отреден за училище и с Писмо АГ-94-248/22.07.2008 г. Кметът на СО, район "Люлин" е информирал последното, че общината има необходимост от изграждане на училище в посочения терен, то тези аргументи са изцяло неотносими към предмета на спора и като такива не следва да бъдат обсъждани. При този изход от спора съдебни разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,