Решение № 6 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5/2009 г.

Решение № 6 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Ш. И. от с. Б., обл. Русе, срещу решение от 5.03.2007 г. по гр. д. № 58/2007 г. на Русенски окръжен съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 10.11.2008 г./, с което след като е отменено решението от 31.10.2006 г. по гр. д. № 4424/2005 г. на Русенски районен съд, е уважен предявения от С. Н. Н. от гр. Р., срещу М. Ш. И. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата С. Н. Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но е неоснователна. Въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение, е уважил предявения от С. Н. Н. срещу М. Ш. И. иск за унищожаване на сключения между тях с н. а. № 77/2005 г. договор за покупко-продажба на апартамент в гр. Р., на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - поради това, че към момента на сключване на договора продавачът не е могъл да разбира и ръководи действията си. На 29.08.2005 г. с н. а. № 77/2005 г. С. Н. Н. продава на М. Ш. И. собствения си апартамент в гр. Р. за сумата 5300 лв. Установено е въз основа на медицинската документация по делото и заключението на неоспорената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза по делото, че при ищеца има съчетаване на хроничен алкохолизъм с преживяна черепно-мозъчна травма, които взаимно влошават протичането си. Това съчетаване води до изменение на типа на опиването при ищеца - то има по-изразен характер даже след приемане на малки количества алкохол и придобива амнестични черти, поради което експертизата дава заключение, че и към момента на извършване на процесната сделка ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Двете страни са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на твърденията си досежно спорното обстоятелство дали при сключване на сделката продавачът е бил в състояние на алкохолно опиване, като двете групи свидетели са депозирали взаимно изключващи се показания. Съдът е кредитирал показанията на една група свидетели, като се е позовал на обективното несъответствие за времето на сключване на договора и на липсата на впечатления от прехвърлителя от страна на посочените от касаторката свидетели, като от друга страна е приел, че показанията на другата група свидетели са убедителни. Изложени са съображения за основанията, които мотивират въззивния съд да даде вяра на едни свидетели и да не възприеме показания на други свидетели. Не може да бъде споделен довод, че неправилно въззивният съд не е дал вяра на показанията на свидетеля М. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля, тъй като свидетелства, че си спомня добре случая, а същевременно сочи като време на сключването й месец декември, което обективно не съответства с месеца на сключването - м. август. Този свидетел неоснователно се поддържа, че не е заинтересуван по смисъла на чл. 136 от ГПК (отм.), тъй като в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи и на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД носи и отговорност за това. В случая следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приложил закона - констатирал е противоречия в показанията на свидетелите, обсъдил ги е поотделно и в съпоставка с останалите доказателства по делото и съобразно разпоредбите на чл. 188 от ГПК (отм.) и е изложил съображения в подкрепа на изводите си за тяхната достоверност. След като процесната сделка е извършена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя подлежи на унищожаване съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. При установените по делото факти, че ищецът е страдал от синдром на алкохолна зависимост, съчетан с преживяна черепно-мозъчна травма, в резултат на което според събраните по делото медицински документи и заключение на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза не е разбирал смисъла и значението на действията, които е извършил по сделката, правилно въззивният съд е приел за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се следват разноски за касационната инстанция, тъй като не е представил доказателства за извършването на такива разноски. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение