Решение № 13370 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Зеда Тур АД, подадена чрез адв. Пеков, против решение 2495/17.03.2025 г., постановено по адм. дело 1866/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Твърденията са за необоснованост и незаконосъобразност на решението на Административен съд Бургас отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без да е даден отговор на възраженията на дружеството за липса на мотивираност на АУЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Прилага се писмена защита. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси" при Община Несебър, чрез юрк. Великова, изразява подробно становище за неоснователност на подадената касационна жалба в депозиран по делото отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Зеда Тур, против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ МДТ-1229/06.10.2021, издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от Началник отдел Местни данъци и такси" при Община Несебър, с който на касатора са установени задължения за данък върху недвижими имоти за периода от 2016 г. до 2020 г. включително в размер на 21 165,38 лв. /главница/ и лихви за просрочие в размер на 6347,31 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и е мотивиран в достатъчна степен, за да се установи механизма, по който са определени задълженията. Посочено е, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че органът по приходите правилно е изчислил размера на дължимия данък, като това се потвърждава и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че коефициентите при определяне размера на данъчната оценка са правилно приложени. Относно изложените от касатора твърдения за лошото състояние на част от обектите и представената оценка за ресторантски комплекс Сирена, съдът е посочил, че е извършен оглед на място, от който е установено, че конструкцията на сградата не е засегната, предвид което не са налице основания за изменение на определения данък. Съдът е отговорил подробно на всички възражения на страната, установил е релевантната фактическа обстановка и е изложил подробни мотиви за законосъобразност на оспорения акт, въз основа на което е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Основното възражение на дружеството за немотивираност на акта е напълно неоснователно. Видно от съдържанието му, в него е посочено, както основанието въз основа на което е издаден, така и е налице подробно описание на всеки имот по отделно и начина на изчисляване на дължимия данък за всяка една от процесните години. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спорните задължения факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи, които са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. При проверка за съответствието на издадения АУЗД с материалния закон решаващият съд законосъобразно е счел, че няма допуснато нарушение от страна на административния орган, като акта е мотивиран в достатъчна степен и от него ясно и безпротиворечиво се установява механизма, по който е изчислен дължимия данък за недвижимите имоти /ДНИ/, собственост на касатора. Тези констатации се потвърждават и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице е посочило, че за определяне на ДНИ са приложени ставки, определени с решения на Общински съвет Несебър за съответните години, както и размерът на коефициентите е определен съобразно данните, посочени в декларация 74001/17.09.2011 г. и при съобразяване на по-високата оценка съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Дружеството, като собственик на имоти, находящи се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона Изток е носител на задължението за заплащане на ДНИ, което законосъобразно е установено с АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за всички процесни години /2016 - 2020/. В АУЗД е изрично посочено, че се издава в хипотеза, че задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия на дружеството. Изложените твърдения от касатора за наличие за основание за коригиране на съответните коефициенти поради лошото състояние на част от имотите са подробно разгледани от първоинстанционния съд и правилно приети за неоснователни, тъй като е безспорно установено, че конструкцията на сградите не е засегната, съответно коефициентът не подлежи на корекция на това основание. Първоинстанционният съд правилно е разпределил и указал доказателствената тежест на страните в процеса, като поотделно и в съвкупност е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на техния всеобхватен анализ е формирал кореспондиращи фактически и правни изводи. Изложил е подробни мотиви относно релевантните за спора материалноправни предпоставки, обуславящи дължимостта на ДНИ и е обсъдил всички направени от задълженото лице възражения, които се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на изложеното и липсата на наведени с касационната жалба основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за основателно, като следва да му се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2851 лева, определен съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,