Решение № 12667 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП Бургас), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Е. Василев против решение 493 от 08.04.2024 г. на Административен съд Ямбол (АС-Ямбол), постановено по адм.дело 75/2024 г., с което по жалба на Агромил ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) по декларация ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023 г., издаден от Г. Д. В. главен инспектор по приходите в офис Обслужване, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП -Бургас, потвърден с Решение 5 от 16.01.2024 г. на директора на ТД на НАП-Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че АУЗ е издаден при спазване на основните принципи в АПК. Сочи, че административният орган е упражнил правомощията си в рамките на неговата компетентност. Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания АУЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Агромил ЕООД, чрез управителя Р. Р. оспорва касационната жалба в писмено становище и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУЗ ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП -Бургас, потвърден с решение 5 от 16.01.2024 г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с който на Агромил ЕООД са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24965,93 лв., лихви корпоративен данък 1501,10 лв. и лихви по чл.89 от ЗКПО-корпоративен данък в размер на 1342,02 лв. Определеният с годишната данъчна декларация корпоративен данък е в размер на 16291,35 лв., след като е ползвано данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък за земеделски стопани в размер на 24965,93 лв. При проверка на подадената от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО, органът по приходите е установил несъответствие в декларираните данни относно размера на задълженията за 2022 г. На дружеството е изпратена покана по реда на чл. 103 от ДОПК за подаване на коригираща нова декларация ГДД по чл.92 ЗКПО, като такава не е направена от дружеството и органът по приходите е пристъпил към издаване на АУЗ. Прието е, че основание за корекцията е установеното несъответствие в декларирания данък поради неизпълнение на общите условия на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2022 г. Агромил ЕООД е имало непогасени публични задължения в размер на 0,30 лв. Предвид горното на задълженото лице бил съставен процесния АУЗ, с който е променен данъчният резултат по ГДД по чл. 92 ЗКПО за проверявания период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Първостепенният съд е приел, че с АУЗ не е извършена корекция на грешка при попълването на декларацията, с която задълженото лице само е изчислило дължимия данък, а е определено задължение за корпоративен данък, което следвало да бъде установено с ревизионен акт, постановен в ревизионно производство. Съдът се позовал на разпоредбите на чл. 103, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд се мотивирал, че в производство по чл. 106, ал. 1 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, които се визират в тази норма, поради което е отменил издадения АУЗ като материалнонезаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е налице спор по фактите и същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Разпоредбата на чл. 106 ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. В този случай се издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията и се съобщава на лицето. От друга страна, нормата на чл. 103, ал. 1 ДОПК гласи, че подателят на декларацията се поканва в 14-дневен срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си, като една от хипотезите е при установяване на несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно, законът изрично е ограничил данните, въз основа на които в производството по извършване на служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да установяват несъответствия в декларацията. Това са данните, получени от трети лица и администрации, които са декларирани или подадени, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация. В случая органите по приходите обосновават несъответствие между подадената от адресата на акта декларация и информация, предоставена именно от трети лица и администрации, която е декларирана от самото ЗЛ въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларация или информация. Касае се за задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях трудови правоотношения главница в размер на 0,30 лева по декларация обр. 6 с вх. 280022210530745 от 13.12.2022 г. с период 01.11 30.11.2022 г. и срок на плащане 29.12.2022 г. Констатирано е, че общият размер на задължението за данък е 1027,65 лева, а от ЗЛ са внесени 1027,35 лева, т.е. към 31.12.2022 г. е налице остатък от главница 0,30 лева, подлежаща на принудително изпълнение. Следователно, касае се за данни, получени от трети лица и администрации, които те декларират или подават, въз основа на предвидено в закона задължение за подаване на декларации и информация /напр. декларации по чл. 73 ЗДДФЛ, декларации обр. 6 или обр. 1 за задължителни осигурителни вноски и др. /. В този смисъл редът за издаване на АУЗД по чл. 106 вр. чл.103 ДОПК е приложим. Неправилно съдът е приел, че в конкретния случай се засяга основанието на данъчното задължение, доколкото не се признава декларираното от ЗЛ данъчно облекчение. Напротив, въз основа на данните, получени от трети лица във връзка с декларирани от самото ЗЛ данни във връзка с трудовото и осигурителното законодателство за съответния период, е констатираното от приходните органи несъответствие в декларираните в процесната декларация по чл. 92 ЗКПО данни, касаещи размера на данъчната основа. Гореизложеното обаче не променя крайния извод на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения АУЗД и издаването му в противоречие с целта на закона. На първо място, в поканата по чл.103 ДОПК изх. ПО-02002823109180-177-001 от 17.11.2023 г. е отразено, че Агромил ЕООД има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в данъчно-осигурителната сметка към 31.12.2022 г. В поканата не е отразено за какъв размер на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения се касае, въз основа на какъв изпълнителен титул и за какъв период се отнасят. В обясненията си / на л. 82 от делото/ дружеството изрично посочва, че само е извършило проверка в данъчно-осигурителната си сметка и е установило наличие на просрочени задължения главница за 0,30 лева за 2022 г., които са осчетоводени като погасени едва пред 2023 г. В тази връзка изразява становище, че с оглед допусната техническа грешка в подаване на декларация 1 и декларация 6 за м.09.2022 . по отношение на едно лице Д. А., като са подадени коригиращи декларации в ТД на НАП Ямбол след предписание на ТП на НОИ. На следващо място, приходният орган, както и директорът на ТД на НАП Бургас не са обсъдили доказателствата по административната преписка, от които се установява липсата на твърдените просрочени задължения в размер на 0,30 лева за 2022 г., които да подлежат на принудително изпълнение. Обосноваването на извода на данъчната администрация за основание за корекция на размера на данъчната основа за процесната 2022 г. по декларацията на Агромил ЕООД по чл. 92 ЗКПО само въз основа на данни по данъчно-осигурителна сметка /прил. на л. 87 от делото/ не означава, че е спазено изискването за събиране на тези данни и информация по реда, установен от ДОПК. Извлечението от данъчно-осигурителната сметка не е надлежно събрано доказателство за формиране на извода за наличие на просрочени публични задължения, които да подлежат на принудително изпълнение. В тази връзка от страна на ЗЛ са представени удостоверение изх. 280202200250261 от 29.12.2022 г., издадено от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол, за липса на задължения, както и справки от ИС на НАП към 13.01.2023 г. и към 20.01.2023 г., справки от ИС на НАП за извършени парични преводи по сметки на НАП за периодите от 20.12.-31.12.2022 г. и от 01.01.-20.01.2023 г. От съдържанието на същите не се установява наличие на просрочени задължения в размер на 0,30 лева главница ДОД по декларация обр. 6 за м.11.2022 г., като остатък от погасена сума в размер на 1027,35 лева до пълния размер от 1027,65 лева. Както се установява от представените от ЗЛ документи е била допусната техническа грешка във връзка с осигуряването на един служител, която е надлежно отстранена пред ТП на НОИ. Следователно, от съвкупния анализ на събраните доказателства се обосновава извода за издаването на АУЗД в нарушение на материалния закон поради недоказване от страна на приходния орган за твърдяното наличие на просрочени публични задължения за Агромил ЕООД съгласно фактическото основание, посочено в акта. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че дори и да се приеме наличие на просрочени публични задължения към 31.12.2022 г., за тях не е изпратена покана за доброволно изпълнение към длъжника, както и размерът им от 0,30 лева води до заключението, че АУЗД е несъразмерен с целта, предписана от закона. Не са спазени принципите, прогласени в ДОПК за законност, обективност и служебното начало. По тези съображения касационната жалба на посочените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските, на страните не се присъждат на касационния жалбоподател заради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация заради липса на искане и на доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение