Решение № 8859 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2020 г.

Решение № 8859 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Неделчев, действащ чрез пълномощника адв. Л. Ненкова, против решение № 528 от 19.12.2019 г., постановено по административно дело № 603/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което съдът е отхвърлил жалбата на М. Неделчев против решение № 2153-23-16/25.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, и е осъдил М. Неделчев да заплати на ТП на НОИ – Стара Загора сумата от 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. В жалбата и в допълнително представените писмено становище и писмени бележки касаторовият повереник аргументира теза, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост /касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК/. Навежда доводи за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на т. 67 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, както и за неправилност и необоснованост на направените от съда изводи, включително относно понятията вредност и тежест на труд. Моли решението да бъде отменено, заедно с всички произтичащи от това правни последици, като претендира и присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в производството пред настоящата инстанция по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Производството пред него е образувано по жалбата на М. Неделчев против решение № 2153-23-16/25.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/12.04.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора. С потвърденото разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Неделчев на следните основания: със заявление вх. № 2113-23-556/28.03.2019 г. жалбоподателят е заявил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на заявлението - 28.03.2019 г., Неделчев е имал навършена възраст [г. м. д. ] и зачетен осигурителен стаж до 27.03.2019 г., както следва: І-ва категория - 0 години, 0 месеца и 0 дни, ІІ-ра категория - 12 години, 5 месеца и 11 дни, ІІІ-та категория - 27 години, 3 месеца и 18 дни. Общ осигурителен стаж към ІІІ-та категория съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО – 42 години, 10 месеца и 9 дни. Искането е прието за неоснователно. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО - до 31 декември 2019 г. включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на 58 години и 4 месеца за мъжете и при сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Пенсионният орган е приел, че заявителят няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма изискуемите 15 години при условията на втора категория труд, а само 12 години, 5 месеца и 11 дни. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО през 2019 г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 64 години и 2 месеца и придобит осигурителен стаж 38 години и 8 месеца. Лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението има необходимия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст от 64 години и 2 месеца. Поради което и на основание чл. 98, ал. 1 от КСО е отказано да се признае придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението. М. Неделчев е обжалвал пред директора на ТП на НОИ - Стара Загора разпореждане № [ЕГН]/12.04.2019 г. на ръководител "ПО" с твърдение, че в периода от 26.11.1980 г. до 13.07.1987 г. е бил назначен в предприятие "Берое" гр. Стара Загора на длъжност "монтьор" в цех 40 – "Ремонтен", но около една година след сключване на трудовия му договор работодателят му възложил да изпълнява за постоянно трудовите си задължения не в цех "Ремонтен", а в цех "Леярен", за което получавал по-високо трудово възнаграждение. За период от повече от пет години е работил в цех "Леярен", в който цех работата е при специфични условия на труд от втора категория. Според жалбоподателя тези факти и обстоятелства могат да бъдат проверени в архивите на НОИ, към които са предадени архивите на прекратилото дейност предприятие. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 2153-23-16/25.07.2019 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е приел за неоснователно от фактическа и правна страна искането на Неделчев да бъде признат положения от него труд като такъв от втора категория за времето от 26.11.1980 г. до 13.07.1987 г. В мотивите си е посочил, че съгласно чл. 40, ал. 1, 2, 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се удостоверява с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, като тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд. Правната рамка на категориите труд е очертана от разпоредбите на чл. 104 от КСО, Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, издадената за нейното прилагане Инструкция № 13/31.10.2000 г. от управителя на НОИ, както и от действащия до 31.12.1999 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отменен/. В съответствие с т. 70 от отменения ПКТП и чл. 3 от НПОС работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от отменения ПКТП или от НКТП, по която предлагат да се зачете положения труд. Утвърденият образец е УП-3, в който работодателят посочва заеманата длъжност, щата на цеха, периодът, за който се отнася, и ако е категория, по която точка или член предлага да бъде зачетен този труд. С жалбата против решение № 2153-23-16/25.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора е поискана от съда отмяната и на потвърденото с него разпореждане, като жалбоподателят се е позовал основно на това, че през периода от 1.07.1981 г. до 13.07.1987 г. е обслужвал цех "Леярен". Това фактическо твърдение се основава на резолюция от 6.07.1981 г., поставена от главния механик върху молба от 6.07.1981 г., с която се е съгласил с искането на Неделчев да бъде преназначен за монтьор в бригадата за поддържане на цех "Леярен", считано от 1.07.1981 г. На 12.08.1981 г. е издадена заповед № 2695/12.08.1981 г., с която директорът на предприятието е наредил на М. Неделчев, монтьор от цех 40 – Ремонтно-механичен, да се изплаща по завишената тарифна ставка ІІІ трета група от ЕТМ – 6, 08 лв. за обслужване на цех 01- Леярен. На същия да се заплащат и допълнителни възнаграждения за вредни и опасни за здравето производствени и други условия на труд в размер на 13, 00 лв. на месец и стабилизационни в размер на 25, 00 лв. на месец, като заповедта е в сила от 1.06.1981 г. Въз основа на този факт жалбоподателят твърди, че мястото му на работа в спорния период е било в цех "Леярен", поради което са му изплащани допълнителни възнаграждения и иска да се възприеме правен извод за полаган труд при условията на втора категория от 1.06.1981 г. - датата, на която е започнало изплащане на допълнителните възнаграждения за вредни условия на труд, до 13.07.1987 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение с Научно производствен комбинат по роботика /НПКР/ "Берое" гр. Стара Загора. Първоинстанционният съд е установил, че за спорния период Неделчев е работил в НПКР "Берое" гр. Стара Загора на длъжност "монтьор" в цех "Ремонтен". НПКР "Берое" бил с основен предмет на дейност машиностроене. Работниците от цех 40 - "Ремонтен" /с различно наименование през годините, но винаги част от Енергомеханичния отдел/, са ремонтирали машини и съоръжения на територията на целия завод. Работещите в този цех никога не са били зачислявани към отделните цехове или други обособени производства, тъй като отговарят за цялостния ремонт на машините. Работещите в този цех не са категорийни длъжности, а са обслужвали други цехове в случай на авария или конкретна нужда, като същите са работили ежедневно в категоризираните цехове - първа и втора категория. Отстранявали са аварията и са се прибирали в цех "Ремонтен"/ЕМО или в обособените помещения за работниците от този цех в големите цехове, които са обслужвали. Цех "Леярен" и цех "Термичен" са били основни и самостоятелни цехове и работещите в тези цехове са категорийни длъжности, за които са внасяни осигуровки за съответната категория труд. Цеховете "Леярен" и "Термичен" нямат нищо общо с цех "Ремонтен", който е спомагателен цех. За Неделчев няма издаван документ образец УП-3 от НПКР "Берое". Жалбоподателят е представил като доказателство по първоинстанционното дело удостоверение обр. УП № 30, издадено от "Берое" АД на 16.01.2001 г. с призната първа категория труд на лицето Г. Генев за времето от 1.07.1996 г. до 1.03.1997 г. или 0 години, 8 месеца и 0 дни - монтьор в цех "Леярен", за който период на лицето са внасяни осигурителни вноски 52 % ДОО за І-ва категория труд. В удостоверението е вписано, че основанието за категоризиране на труда са допълнителни споразумения № 1581/29.10.1996 г. и № 1773/9.12.1996 г. Същото лице е допуснато до разпит като свидетел за установяване мястото на работа на жалбоподателя в посочения от него период. Съдът в тази връзка е приел, че за свидетеля по делото са налице данни за първа категория труд, но за друг времеви период от 8 месеца през периода 1996 г. - 1997 г, както и на основание други допълнителни споразумения - официални документи, които не са представени по делото, и каквито не са представени от жалбоподателя за процесния случай, поради което този факт е без правно значение за тежестта на труда, полаган от жалбоподателя. Въз основа на представените в хода на първоинстанционното производство доказателства, както и с оглед твърденията, доводите и аргументите на страните по делото, съдът е приел, че спорът между страните е изцяло правен и е относно въпроса дали е налице правно основание да се приеме, че обслужването на машините на мястото, на което се намират - цех "Леярен", означава място на работа в този цех, съответно това място на работа наред с изплащаните допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд, обуславя ли същата тежест на труд, като тази на работниците, заети в леярното производство. Оттук притежава ли жалбоподателят необходимия стаж от втора категория в размер на 15 години, за да се пенсионира при привилегирования състав на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съдът е приел и, че от данните, съдържащи се в трудовата книжка и от изисканите заповеди за назначаване и преназначаване, предоставени от "Осигурителен архив" при ТП на НОИ - Стара Загора, е видно, че жалбоподателят е работил като монтьор в цех "Ремонтен", и не е възможно да се установи друга категория труд, тъй като такава не е посочвана в съхраняваната документация, въпреки твърдението на жалбоподателя, че е извършвал техническа поддръжка в цех "Леярен" на завода. От втора категория по т. 12 от отменения ПКТП се зачита трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително и технологичен транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква "н". Работниците и ИТР от леярските цехове, назначени по трудов договор и работещи в леярските цехове могат да ползват правата по т. 12 от ПКТП. От записа се ползват всички включени в списъчния състав и работещи в цеха лица. В случая Неделчев не е бил включен в списъчния състав на леярния цех, той е от списъчния състав на поддържащия цеховете персонал и положеният от него труд не е от категорията по т. 12 от ПКТП. Критерият за определяне на категорията труд е длъжността да попада в обхвата на изброените в ПКТП длъжности, за които е признато, че трудът на лицата е положен при условията на втора категория. Данни за начислени заплати са открити само към цех 40 – "Ремонтен", а от всички заповеди за назначаване и преназначаване е видно, че Неделчев се води към цех "Ремонтен". Според съда няма писмени доказателства, които да установяват, че трудът е полаган при условията на втора категория. С оглед същественото значение на категориите труд за правото и размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст законодателят изрично е въвел забраната за установяването й със свидетелски показания. Съгласно чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО за установяване на условията на труд и заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя, при който е положен труда и по време на полагането му. Старозагорският административен съд е извел извод за неприложимост в случая на нормата на чл. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); , която разпоредба в нито една от действалите в процесния период редакции не включва в приложното си поле дейността на монтьора по машините в леярния цех като труд от втора категория. Съдът е приел, че вредните условия на труд никога не са определяли самостоятелно категорията му, а само същите, еднакви условия с идентична тежест на работата като посочените в разпоредбите на ПКТП /отменен/ и НКТП след 2000 г. могат да бъдат основание за определяне на по-висока категория. Нормативната уредба не се прилага за работа само при вредни условия, каквито имат и работниците от трета категория, както и относно извършване на дейности по обслужване на машини, с които работят работниците от първа и втора категория труд, освен при наличие на изрична нормативна уредба, съдържаща се единствено в разпоредбите на т. 4а, буква "в" и т. 66и от ПКТП (отм.); , които норми също са неприложими в процесния случай. Същото се отнася и за т. 67 от ПКТП (отм.); , за попадането в обхвата на която е необходимо трудът да е полаган при същата тежест и вредност кумулативно, като определящото в случая на Неделчев, което изключва приложното поле на тази точка, е че тежестта на труда му не е била идентична с тази на заетите в леярското производство. Съдържанието на трудовите функции на жалбоподателя не включва производството в цех "Леярен", а обслужване на машини в този цех. Мястото на работа, което не е задължително постоянно в този цех, сочи на вредни условия, но не и на същите тежки условия на труд. С оглед посочените обстоятелства съдът е извел извод, че жалбоподателят не притежава необходимия 15 години стаж от втора категория труд, поради което при материално законосъобразно му е отказано пенсиониране по привилегированите условия на чл. 69б, ал. 2 от КСО. На основание тези аргументи съдът е намерил, че жалбата пред по-горестоящия административен орган законосъобразно е била оставена без уважение, а разпореждането за отказ да се отпусне пенсия за прослужено време и старост въз основа на привилегирования състав на чл. 69б, ал. 2 от КСО правилно е било потвърдено. Решението е валидно, допустимо и правилно /по своя резултат/. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на т. 67 от ПКТП (отм.);. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил правилно материалноправните разпоредби на т. 12 и т. 67 от ПКТП (отм.);. Жалбоподателят по делото, настоящ касатор, не е работил в леярското производство на отрасъл "Машиностроене", а в цех "Ремонтен" в Научно производствен комбинат по роботика "Берое" гр. Стара Загора. За да бъде така положеният труд признат от втора категория по т. 12 от ПКТП (отм.); , е необходимо да бъде спазено правилото на т. 67 от ПКТП (отм.); работата в обслужващото звено да е извършвана при тежест и вредност на труда, равностойни на тежестта и вредността в леярското производство на черни метали. В конкретния случай наличието на това материалноправно условие не е доказано. Съгласно представените по делото заповед за назначаване, заповеди за преназначаване, заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и напускателна бележка, лицето през целия период е работило на длъжност "монтьор" в цех 40 - "Ремонтен". По делото липсват доказателства, че лицето е било пряко заето в леярското производство на длъжност в леярски цех на черни метали, и че условията на трудовата среда и тежестта на труда в обслужващия цех, посочен в заповедите, са равностойни на тези в цеховете за леярско производство на черни метали в машиностроенето. По делото не са представени писмени доказателства, насочващи към извод за идентичност по вредност и тежест на условията на труд в цех "Ремонтен" с тези в леярското производство на черни метали. Свидетелските показания не могат да служат като надлежно доказателство за установяване характеристиките на трудовата среда (концентрации на вредни вещества, ниво на шум, запрашеност и пр.) и тежестта на труд. Дори и да бъде възприета тезата на първоинстанционния съд за наличие на писмено доказателство от работодателя, изключващо приложението на забраната по чл. 104, ал. 10 от КСО - заповед № 2695/12.08.1981 г. на директора на НПКР "Берое", от свидетелските показания не може да се направи извод за идентичност относно вредността и тежестта на трудовия процес. Допълнителните плащания за работа във вредна и опасна среда също не доказват тази идентичност. Преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, доказваща изпълнението на условието по т. 67 от ПКТП (отм.); , каквато по делото липсва. Положеният труд не попада в хипотезата на т. 12 от ПКТП (отм.); и не може да бъде причислен към втора категория за пенсиониране на жалбоподателя при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. За пълнота следва изрично да се отбележи в тази връзка, че граматическото и семантичното тълкуване на употребените от нормотвореца понятия в т. 67 от ПКТП, отм., "вредност" и "тежест" води до извода, че те са различни по своя смисъл и не са синонимни, като между тях липсва идентитет. Те отразяват различни характеристики на полагания труд: съответно въздействието на условията на труд върху работника, и натовареността, интензитета на трудовия процес. От използваната от законодателя нормативна конструкция е видно, че хипотезата на т. 67 от ПКТП (отм.); изисква кумулативното наличие на двете условия. Изложеното налага извод, че обсъжданите административни актове, с които по същество на М. Неделчев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, Административен съд – Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на главните касаторови искания обуславя неуважаване и на акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е искал присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,